site.btaЕкипът на инсталацията „Съседите“ разказва в София за пътя от Белене до Венеция и драматургията на травмата

Екипът на инсталацията „Съседите“ разказва в София за пътя от Белене до Венеция и драматургията на травмата
Екипът на инсталацията „Съседите“ разказва в София за пътя от Белене до Венеция и драматургията на травмата
От ляво на дясно: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Васил Владимиров и д-р Лилия Топузова. Снимка: Владимир Шоков/БТА

„Съседите“ от Белене до Венеция: драматургия на травмата“ е заглавието на дискусията, в която ще участва екипът на българския проект за Венецианското биенале тази година. Срещата ще се проведе на 19 март в Театрална зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават организаторите.
 
В дискусията участие ще вземат авторите на проекта Красимира Буцева, Джулиан Шехириан и Лилия Топузова, кураторът Васил Владимиров, както и Венелин Шурелов, Даниела Колева, Борис Пантев. Модератор на събитието ще бъде Валентин Калинов. 
 
По думите на организаторите дискусията ще се фокусира върху въпросите за отношението между възможното и невъзможното в паметта за травматичните събития, за границата, която разделя индивидуалното и колективното оцеляване на спомените, а също и за начина, по който съвременното визуално изкуство успява да представи неща, които за други дисциплини си остават все така непредставими.
 
Организаторите на събитието припомнят, че мултимедийната и интерактивна инсталация „Съседите“ се занимава с темата за политическото насилие и репресиите, извършени по време на комунистическия режим, и разглежда проблемното им наследство в настоящето. Чрез намерени обекти, видео- и звукова инсталация Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова разказват историите на онези, които са преживели българските лагери. Проектът, който е резултат от 20-годишна работа и е основан на 40 дълбочинни интервюта с оцелели, съчетава художествено изследване, устни истории, теренни проучвания, етнография и технологии. Следвайки този мултидисциплинарен подход, авторите пресъздават домовете, в които са се състояли интервютата, и така драматургично съживяват тези специфични материални и психологически пространства.
 
„А тези пространства представляват форма на равносметка: публиката е поканена да ги обживее в качеството на свидетел на травмата, но също и на устойчивостта на оцелелите, на съпротивата им да бъдат заличени от историята – поканена да свидетелства именно за тяхното присъствие, за техния отказ да бъдат забравени. Светлините трептят, шевната машина оживява, кафемашината бавно вари кафе, а грамофонът накъсано свири и спира. Ембиънт звуците, извлечени от интервютата, изпълват стаите с финия шепот на ежедневието. Естествени материали (като камъни, вода и растения) от местата, където е извършвано насилие, са разпръснати, за да свържат визуално материалния свят на лагерите с домашните пространства, предавайки неуловимото просмукване на травматичната памет в ежедневието“, разказват от екипа. Те допълват, че прожекциите от местата на лагерите се променят с преминаването на зрителите през пространството - първоначално представят подробно заснети, обширни пейзажи и празни сгради, а впоследствие кулминират с близки планове на осветени през нощта растения.

/ВСР

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:43 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация