Третото издание на младежкия научен фестивал "Ало, Космос 3.0! Говори България!" ще се състои на 29 юни и цели да върне на децата фантазиите и въображението, които са дефицит по света и у нас. Това каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА д-р Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България.
Той съобщи, че основната програма на фестивала включва много научни работилници, интерактивни изложения и разговори с учени от различни области на науката. Темите на фестивала отново са насочени към космоса и вселената - за черни дупки, телепортация и квантово криптиране, за пътешествие във времето, за клониране и живот до границите на безсмъртието, за Антарктида и за всичко, за което Жул Верн и фантастиката са се сетили или още не.
Акцентите на фестивала са свързани и с д-р Свати Мохан - американски аерокосмически инженер, ръководител на операциите за мисията на НАСА "Марс 2020", както и с виртуална разходка из ЦЕРН.
В пресконференцията участваха също проф. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология на БАН, доц. д-р Владимир Божилов от катедрата "Астрономия" във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", полярният изследовател проф. Христо Пимпирев, Георги Калудов - лидер на обучения и бизнес трансформация - IBM Client Innovation Center Sofia, Николай Калайджиев - пилот от във Военновъздушните сили на България, който е и световен рекордьор.
На фестивала Николай Калайджиев, който е традиционен негов участник, ще направи полет. Космосът и авиацията са бъдещето на човечеството, каза пилотът.
"На фестивала ще се говори и за Антарктида, тя е свързана с космоса, защото това е белият Марс. Антарктида е отделена от останалите континенти от негостоприемния и студен Южен океан. На самия континент са най-екстремните условия на Земята, с най-ниската температура, която е измерена, от минус 89 градуса по Целзий, каквато е температурата на Марс. Именно Антарктида е земният път към космоса, тъй като НАСА прави своите тренировки на бъдещите си астронавти там, защото те живеят на това място в изолация, в едно затворено общество", разказа проф. Христо Пимпирев.
Той отбеляза, че на Антарктида може да се почувства една частица от космоса и добави, че Соломон Паси знае това, защото е бил три пъти в българската полярна база.
Един от бизнесите, който се очаква да бъде развит в космоса, е свързан с космическите отпадъци и те са от сателитите, които са изпращани с космически кораби, каза Соломон Паси. Той отбеляза, че те представляват голяма ценност, но и голяма опасност.
Космосът винаги е бил обединяваща и предизвикателна цел за човечеството, каза Георги Калудов. Той отбеляза, че днес изкуствен интелект и суперкомпютри обработват изображенията от наблюдателните сателити, асистират на астронавтите и космическата ера е тук - днес и сега. С д-р Симеон Паси споделяме обща мисия да вдъхновяваме и подкрепяме младите таланти, да мечтаят, да учат и да експериментират, каза Калудов.
