„Исках романът „Съдба“ да възпее широката родопска душа. Българската душа, която може да ви даде залъка от устата си, но да изтръгне със нокти сърцето ви при опит да поругаете нейната чест“. Това казва пред БТА писателят Светозар Казанджиев, чийто последен роман „Съдба“ бе отличен от Съюза на българските писатели.
Преди дни Казанджиев получи званието „Почетен гражданин“ на град Смолян, а в края на миналата година взе и отличието „Златен век“ на министерството на културата. „Предпочитам да говоря за романа, отколкото за наградите, защото те са мимолетни“, казва Казанджиев и допълва, че все пак го радват отличията, тъй като са признание за труда му.
СЪДБАТА НА РОДОПИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК
„Романът е мащабно платно, върху което съм проектирал съдбата на Султан Татаров, а чрез нея съдбата на Родопите и България през последния половин век. Половин век, наситен с история“, отбелязва писателят. „Исках романът да разкрива страданията на главния герой, Султан Татаров събрал в себе си всички качества на българския човек, но да не е книга за страдания“, допълва той.
Казанджиев разказва, че върху 580-те страници на книгата оживява светът на главния герой Татаров - плътен и жив, многопластов. „Свят, който разтърсва и ни изпълва със съчувствие към житейската участ на героите. Кара ни да се възхищаваме на техните добродетели, да откриваме сред тях себе си, наши близки, познати, изпитали същия ужас. Когато го замислях, исках в него да димят пожарите на Втората световна, но той да не бъде роман за войната“, казва писателят.
„Исках това да бъде светла книга, макар понякога да свети през сълзи. Но аз знам, че през замрежени от тъга очи се вижда много по-далече от безпристрастните бистри и студени очи. Исках „Съдба“ да бъда и книга за любовта. За тихата и безметежна любов между майка и син, за изпепеляваща първа любов, за силната бащина любов към децата. Исках да възвелича любовта на българина към идеите, към родната земя, към татковината. Исках това да е роман за вярата и надеждата, но и за страданието“, разказва Казанджиев.
ЗА ГЕРОИТЕ ОТ ПЛЪТ И КРЪВ
Авторът казва, че главният герой в произведението му не е нито измислен, нито събирателен образ на родопчанина. „Татаров е мой съселянин от кръв и от плът. За да вълнува и вдъхновява с простия си безхитростен живот, съм вложил в него най-доброто от себе си“, разказва той. Писателят признава, че когато казал на Татаров преди десетина години, че пише книга за живота му, той хванал ръката му и тихо прошепнал: „Недей, джанам, моля те. Онези, които ни въртяха на шиш цял живот, вече са мъртви. Бог да ги прости, но синовете им днес командват парада. Те ще ме довършат. Недей“.
„Разбира се, това е роман. Не е документален очерк, не е едно към едно. Писателят е длъжен, ако той е отдаден на словото, да вложи най доброто от себе си в това, за което разказва“, уточнява писателят.
Често го питали защо се обръща назад към миналото и дали не го боли за участта на тези достойни хора, героите му. „Съпротивлявам се, не искам да приема този отрязък от време за минало. Това е времето на моята, на нашата младост на нашите общи надежди и крушения, разочарования. За този половин век бяхме заставени да изтърпим последиците от войната, колективизацията, глада на обречените на изселване от родния край“, казва Казанджиев.
Според него е по-отговорно да се пише за живи хора, за тези, които могат да те опровергаят и да кажат:„Защо? Спри! Това не е вярно! Това е измислица!“. „Много по-лесно е да съчиняваш истории и сюжети, да изграждаш образи и герои“, уточнява той. Но пък отбелязва, че когато трябва образът да стане от плът и от кръв, е малко по-лесно, когато е пред очите ти. „Това е много по-достоверно и много по-истинско. А историята се нуждае не само от емоции, тя иска и факти“, казва Казанджиев.
СЛОВОТО Е КАТО ЧОВЕКЪТ – РАСТЕ, ВЪЗМЪЖАВА, ПОМЪДРЯВА
Той смята, че писането и словото се променят постоянно, но „така трябва да бъде“.
„И писането, и словото, и езикът са като човекът. Той расте, възмъжава, помъдрява, променя се. Става по-добър, по-интересен, по-модерен. Ние трябва да не затваряме езика си като с китайска стена, нали?“, казва писателят. Той вярва, че трябва да пазим езика си, но да бъде с мяра. „Да обогатяваме езика, защото представете си, че сме на нивото на Иван Богоров някога – драсни-пални клечица – за кибрита. Всичко трябва да се променя“, обяснява авторът.
Според него хората се връщат все повече към четенето на хартиени книги. „В Ню Йорк са изхвърлили вече машинките – всеки си е отворил книжката, пътува си, чете си и преживява онова, което е написал авторът. Аз съм бил скоро, защото едната ми дъщеря е от 30 години в Щатите и ходя всяка година. И гледам за какво става дума“, казва той.
НОВ ТИРАЖ И НОВ РОМАН
Вече хиляда бройки от романа му „Съдба“ са продадени, а авторът е договорил отпечатването на нов тираж. „Проучвайки, гледайки в метрото, във влака, в самолета виждам, че българинът обича да чете и дебели книги. Не само тънки книжки. Така че не бях опроверган, а бях потвърден“, заяви Казанджиев.
Бил много близък с Николай Хайтов и той все му казвал, че писането е доживот. Затова няма да спре с писането след големия успех на романа „Съдба“. Планира нов роман, но засега не иска да разказва каква ще бъде историята в него.
„Не защото съм суеверен, а защото Богомил Райнов, който ми беше преподавател по тази дисциплина някога, казваше: „Никога предварително не споделяйте идеите, които не сте осъществили. Когато ги осъществите, напийте се, прегръщайте любимите момичета, разказвайте им колко сте велики, но дотогава – гроб!“, спомня си Светозар Казанджиев.
Светозар Илиев Казанджиев е роден на 19 октомври 1952 г. в с. Гълъбово, Смолянско. 35 години е на организационна работа в областта на културата (председател на Окръжния съвет за култура, на Общинския съвет за духовно развитие, началник на управление „Култура” в Смолян), директор на фолклорен ансамбъл „Родопа”, редактор във в. „Родопи вест”, щатен и нещатен кореспондент на вестниците „24 часа”, „Дума”, „Земя”, „Отечествен глас”, „Български писател”, „Словото днес”. Негови разкази, есета, очерци, пътеписи са публикувани в почти всички български вестници и списания. Автор е на над 20 книги, на албуми, антологии, сценарии за филми, концерти и спектакли. Носител на много престижни отличия в България и чужбина. Негови разкази са преведени на английски, руски и китайски език. Книгите му са притежание на редица библиотеки в страната и чужбина. Светозар Казанджиев е трети мандат председател на Клуба на дейците на културата в Смолян и главен редактор на литературното списание „Проглед”.
