Иван Кирков е един от класиците на българското изобразително изкуство, каза директорката на Варненската градска галерия Доротея Павлова при откриването на изложба със 110 рисунки, графики и платна на твореца. Произведенията са собственост на варненската „Галерия 8“, която притежава една от най-големите колекции с творби на Иван Кирков в страната - общо 140. Те са събирани от собственика Борис Стателов от 1965 г. Варненската градска художествена галерия има три картини на художника, съобщи Павлова.
Тя припомни, че според изкуствоведите, Кирков е ситуиран в „следаприлското поколение“, за което е характерна присвоената творческа свобода и спонтанност, както и оттласкването от официалния академизъм. Това споделя и самият художник във филма „Да се потопиш в спомена” на Атанас Киряков. Изявата на свободния човек е най-важното нещо. Важен е стремежът към свобода, защото никой не ти я дава даром, казва Кирков в очерка, който може да се гледа от посетителите на изложбата.
Търсенето на художествения образ за сметка на традиционната визуална диалогична система на изобразяване не се случва безконфликтно, припомни Доротея Павлова и посочи случая с картината на Кирков „До брега“, представена в първата национална младежка изложба през 1961 г. Тя е посочвана като отрицателен естетизъм и рационализъм, и постигане на изкуство по чисто умозрителен път, без да е дълбоко емоционално преживяно. В нея изрязаните фигури, обърнати с гръб към зрителя, и морската безкрайност създават чувство за алиенация, безнадеждност и пустош и това естествено се разминава с идеологическите изисквания на времето, каза Павлова. Картината „До брега“ също е собственост на Стателови и участва в изложбата.
Като художник с безусловна рисувателна и живописна ерудиция, Иван Кирков използва по убедителен начин цвета, линията, формата и композицията, смята директорката на галерията. Според нея той се отдалечава от традиционното природо наподобително изображение, от сюжета и наратива, което е в конфликт с нормативната естетика от 60-те години на ХХ век, когато той навлиза в изкуството. Въпреки че не се отказва напълно от фигуративността като изразителен принцип, Кирков преобразува визуалния образ като пространствени съотношения, а понякога изгражда композицията като система от цветни петна, демонстрирайки чрез съпоставяне на топли и студени тонове експресивната сила на живописната материя, каза Павлова и посочи за пример неговия автопортрет от 1988 г., който също може да се види в галерията и е избран за плаката за събитието.
Иван Кирков е изключителен и многостранен талант с голямо присъствие като живописец, рисувач, сценограф, педагог, илюстратор. От филма, представен в изложбата, посетителите ще научат, че е изрисувал тавана на Народния театър и е автор на завесата на сцената „Жар птица“, както и на стенописа в Огледална зала „Нели Божкова“ в Добрич и на завесата на местния Драматичен театър „Йордан Йовков“.
Изложбата във Варна е замислена по повод 90-годишнината от рождението на твореца през 2022 г., но закъснява с няколко месеца, каза при откриването директорката на галерията. Тя ще може да се разгледа до 18 април.
Иван Кирков е роден през 1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. През 1961 г. на Първата национална младежка изложба картината му „До морето“ е отречена от официалната критика и около нея възниква полемика. Първата му самостоятелна изложба е през 1969 г.
Преподавател е в Академията, като през 1985 г. става професор. Сред учениците му, свързани с Варна, са Веселин Начев и Петко Петков-Ломски. Работи в различни жанрове като живопис, плакат, сценография, монументално изкуство. Рисува портрети, илюстрира книги. През 1965-67 г. е сценограф за Сатиричния театър, по-късно и в Общински театър „Възраждане“, има постановка и на оперен спектакъл.
През 70-те и 80-те години на ХХ век създава монументални и декоративни творби. Носител е на множество награди, сред които през 1959 г. на бронзов медал за живопис на СБХ, през 1969 г. на първа награда за илюстрация, 1976 г. на наградата на София. Удостоен е с държавното звание „Заслужил художник”.
/ХТ/
news.modal.text
