site.btaВъв Варна откриха изложба на класика на българското изобразително изкуство Иван Кирков

Във Варна откриха изложба на класика на българското изобразително изкуство Иван Кирков
Във Варна откриха изложба на класика на българското изобразително изкуство Иван Кирков
Директорката на галерията Доротея Павлова /в дясно/ и Цвета Стателова; снимка: Валентина Добринчева / БТА

Иван Кирков е един от класиците на българското изобразително изкуство, каза директорката на Варненската градска галерия Доротея Павлова при откриването на изложба със 110 рисунки, графики и платна на твореца. Произведенията са собственост на варненската „Галерия 8“, която притежава една от най-големите колекции с творби на Иван Кирков в страната - общо 140. Те са събирани от собственика Борис Стателов от 1965 г. Варненската градска художествена галерия има три картини на художника, съобщи Павлова. 

Тя припомни, че според изкуствоведите, Кирков е ситуиран в „следаприлското поколение“, за което е характерна присвоената творческа свобода и спонтанност, както и оттласкването от официалния академизъм. Това споделя и самият художник във филма „Да се потопиш в спомена” на Атанас Киряков. Изявата на свободния човек е най-важното нещо. Важен е стремежът към свобода, защото никой не ти я дава даром, казва Кирков в очерка, който може да се гледа от посетителите на изложбата. 

Търсенето на художествения образ за сметка на традиционната визуална диалогична система на изобразяване не се случва безконфликтно, припомни Доротея Павлова и посочи случая с картината на Кирков „До брега“, представена в първата национална младежка изложба през 1961 г. Тя е посочвана като отрицателен естетизъм и рационализъм, и постигане на изкуство по чисто умозрителен път, без да е дълбоко емоционално преживяно. В нея изрязаните фигури, обърнати с гръб към зрителя, и морската безкрайност създават чувство за алиенация, безнадеждност и пустош и това естествено се разминава с идеологическите изисквания на времето, каза Павлова. Картината „До брега“ също е собственост на Стателови и участва в изложбата. 

Като художник с безусловна рисувателна и живописна ерудиция, Иван Кирков използва по убедителен начин цвета, линията, формата и композицията, смята директорката на галерията. Според нея той се отдалечава от традиционното природо наподобително изображение, от сюжета и наратива, което е в конфликт с нормативната естетика от 60-те години на ХХ век, когато той навлиза в изкуството. Въпреки че не се отказва напълно от фигуративността като изразителен принцип, Кирков преобразува визуалния образ като пространствени съотношения, а понякога изгражда композицията като система от цветни петна, демонстрирайки чрез съпоставяне на топли и студени тонове експресивната сила на живописната материя, каза Павлова и посочи за пример неговия автопортрет от 1988 г., който също може да се види в галерията и е избран за плаката за събитието. 

Иван Кирков е изключителен и многостранен талант с голямо присъствие като живописец, рисувач, сценограф, педагог, илюстратор. От филма, представен в изложбата, посетителите ще научат, че е изрисувал тавана на Народния театър и е автор на завесата на сцената „Жар птица“, както и на стенописа в Огледална зала „Нели Божкова“ в Добрич и на завесата на местния Драматичен театър „Йордан Йовков“.  

Изложбата във Варна е замислена по повод 90-годишнината от рождението на твореца през 2022 г., но закъснява с няколко месеца, каза при откриването директорката на галерията. Тя ще може да се разгледа до 18 април. 

Иван Кирков е роден през 1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. През 1961 г. на Първата национална младежка изложба картината му „До морето“ е отречена от официалната критика и около нея възниква полемика. Първата му самостоятелна изложба е през 1969 г. 
Преподавател е в Академията, като през 1985 г. става професор. Сред учениците му, свързани с Варна, са Веселин Начев и Петко Петков-Ломски. Работи в различни жанрове като живопис, плакат, сценография, монументално изкуство. Рисува портрети, илюстрира книги. През 1965-67 г. е сценограф за Сатиричния театър, по-късно и в Общински театър „Възраждане“, има постановка и на оперен спектакъл.
През 70-те и 80-те години на ХХ век създава монументални и декоративни творби. Носител е на множество награди, сред които през 1959 г. на бронзов медал за живопис на СБХ, през 1969 г. на  първа награда за илюстрация, 1976 г. на наградата на София. Удостоен е с държавното звание „Заслужил художник”.

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:09 на 03.12.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация