site.btaГрадската художествена галерия на Варна представя изложба със 110 творби на Иван Кирков

Изложба на Иван Кирков се открива днес в Градската художествена галерия на Варна. В нея са показани 110 рисунки, графики и живописни творби на големия български художник. Те са от сбирката на първата частна галерия у нас след промените – варненската „Галерия 8“, и са събирани от нейния собственик Борис Стателов. 

В изложбата, която е подготвена от галериста, са включени портрети, рисувани от 1957 г. до последните дни на твореца през 2010 г. На тях са изобразени негови приятели, състуденти, модели в Академията, съобщи Стателов. Показан е и автопортретът на автора от 1988 г., както и емблематичната работа „До брега”, разбунила духовете през 60-те години на ХХ век. Присъстват още еротични рисунки и фигурални композиции, изпълнени с масло и темпера, която е сред предпочитаните от Кирков техники, защото не изисква продължително сушене, както маслени бои. 

Стателов и Кирков са приятели от 1965 г., когато в ХТИ в София ги събира джаз музиката. Слушат заедно плочи и посещават джем сешъни в Консерваторията, спомня си галеристът. Художникът присъства активно в живота на „Галерия 8“ от първите й дни, като участва във всички годишни изложби. Стателов го определя като топъл, приятен и забавен човек, който винаги ще предложи някаква нова музика, ще разговаря за книгите, които четат приятелите му. Харесвал е Северното Черноморие, което редовно посещава през лятото. За процесите в българското изкуство бил голям песимист, човек против системата, потискаща всичко, което не е по канона, споделя още той.

Кирков е почитател на „имагинерната реалност” - израз, който сам измисля, казва още галеристът. Възгледите му са илюстрирани в документалния филм „Да се потопиш в спомена” на Атанас Киряков, заснет в предпоследната година на живота му. Филмът може да се види от посетителите във Варненската галерия в дните на изложбата до 18 април.

Иван Кирков е роден през 1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. През 1961 г. на Първата национална младежка изложба картината му „До морето“ е отречена от официалната критика и около нея възниква полемика. Първата му самостоятелна изложба е през 1969 г. 
Преподавател е в Академията, като през 1985 г. става професор. Сред учениците му, свързани с Варна, са Веселин Начев и Петко Петков-Ломски. Работи в различни жанрове като живопис, плакат, сценография, монументално изкуство. Рисува портрети, илюстрира книги. През 1965-67 г. е сценограф за Сатиричния театър, по-късно и в Общински театър „Възраждане“, има постановка и на оперен спектакъл.
През 70-те и 80-те години на ХХ век създава монументални и декоративни творби. Носител е на множество награди, сред които през 1959 г. на бронзов медал за живопис на СБХ, през 1969 г. на  първа награда за илюстрация, 1976 г. на наградата на София. Удостоен е с държавното звание „Заслужил художник”.