site.btaНационалният военноисторически музей въвежда световната практика да включва публиката при създаването на изложба

Националният военноисторически музей въвежда световната практика да включва публиката при създаването на изложба
Националният военноисторически музей въвежда световната практика да включва публиката при създаването на изложба
Снимки: НВИМ

Националният военноисторически музей (НВИМ) въвежда в работата си световната тенденция да включи публиката в процеса на създаване на една изложба, разказа пред БТА Деяна Костова, директор на дирекция “Музеен маркетинг, връзки с обществеността и международна дейност” в НВИМ.

Подготовката на експозицията “София – 100 лица в Балканската война”, която е посветена на 110-та годишнина от избухването на военния конфликт, разтърсил Балканския полуостров, е вече в ход. Първият етап от съвместната дейност между музейните специалисти и любителите на историята, вече е зад гърба. До финалния етап по подготовката обаче има много време и работа, а от НВИМ са решили да включат публиката в целия процес на разработка на изложбата.

В средата на май във фейсбук страницата на музея бе публикувано любопитно съобщение. “Чудили ли сте се как се създава една изложба, през какви стъпки се минава и как се стига до крайния продукт, който всички вие виждате? Ако отговорът е да, ние ви предлагаме да станете съучастници в създаването на изложбата “София – 100 лица в Балканската война”. Този анонс насочва към анкетата, с която от НВИМ търсят съдействие за определянето на темите, свързани с Балканската война, които са интересни за посетителите на страницата, а и на самия музей. Така всеки попълнил анкетата става част от кураторския екип. 

Това, обаче, не е единственият шанс на любознателните хора да се включат в приключението по изготвянето на съвместна изложба музейните експерти. За проекта, за идеите и за планираните по-нататъшни стъпки пред БТА разказаха Деяна Костова и нейните колеги Валерия Бинева и Славея Сурчева. 

Идеята ни беше да направим изложбата по един по-различен начин, да я изградим в духа на съвременните тенденции, включвайки публиката в целия процес на разработка - от идейния етап, през периода на реализацията, до момента на популяризация на вече завършения културен продукт, разказа Костова. По думите ѝ за България това е наистина рядко срещано явление, но като цяло на световната и европейската музейна сцена процесът на съучастие, в който експозициите и въобще развитието на музейните институции се случва в сътрудничество с публиката, се развива вече от няколко години.

В първия етап на съвместната дейност с публиките си от музея са призовали хората да участват в подбора на теми, които те смятат за важни и трябва да “влязат” в изложбата. От НВИМ са съставили списък от 14 предложения и са го разпространили под формата на анкета, която е попълвана при посещение в музея, включително и по време на техни големи събития с многохилядна публика, като Деня на отворени врати за 6 май и Нощта на музеите. Публикувахме го в интернет страницата на Националния военноисторически музей и в социалните мрежи, разказа още Костова. В отговор на въпрос тя добави, че онлайн, включително и в социалните мрежи, реакциите са били по-слаби, отколкото при тях, на място. Възможно е контактът на живо да е значително по-зареждащ, да спомага за обмяна на идеи, или самият факт, че вече са били в Музея и са били настроени повече на такава вълна, да е провокирал посетителите, коментира Костова. Тя обаче отбелязва, че и онлайн, и в НВИМ най-предпочитаните теми са еднакви. На първо място са темите за децата и жените във войната, следва интересът към проблемите за печата и цензурата, а след това е поставен въпросът за тайната политика и явните действия в навечерието на конфликта.

Изборът на хората не беше кой знае колко изненадващ, защото и за нас, като личности, това са едни от темите, които ни вълнуваха особено много в началото на процеса на работа, отбеляза Костова и допълни, че това са може би въпроси, които по-рядко излизат на преден план в музейния разказ, особено за войните.

Сред останалите теми в анкетата са мобилизация и изпращане на войските на фронта; ежедневието в столицата преди и по време на войната; държавните институции във войната; участието на софиянци във войната; обществени организации и публични прояви; военни болници и гражданско здравеопазване в столицата; стопанският живот през войната; бдения, молебени и панихиди по време на войната; градската интелигенция и дейността ѝ по време на войната; помощ за войните на фронта.

Валерия Бинева, която е експерт “Проектна и международна дейност” и координатор на проекта, по който ще се реализира изложбата, разказа за впечатленията си по време на анкетирането, направено в музея. Резултатите от анкетата могат да насочат към мнението, че сигурно повече жени и деца са попълнили въпросниците, но това не е така, отбеляза Бинева и допълни, че анкетите са попълвани от цели семейства. Често идваха групи младежи, студенти или по-големи, мъже, които проявяват интерес към военната техника, към история, разказа тя и допълни, че и те първо са отбелязвали темите за жените и децата и след това продължавали нататък по списъка.  

Така много хора стават куратори на изложбата. Какво обаче значи това? Простичко казано, куратор е човекът, който преценява какво трябва да влезе в изложбата като теми; изготвя нейният тематико-експозиционен план; прецизира какви да бъдат експонатите, какъв да бъде разказът, който посетителите ще могат да проследят, влизайки в Музея, разказа Деяна Костова. 

С тяхното гласуване, ставайки съкуратори на изложбата, хората ни помагат да структурираме експозицията, да отсеем кои точно теми да влязат в нея, тъй като четиринайсет най-малкото чисто пространствено би било трудно да покажем в тяхната цялост, посочи още Костова. От тази гледна точка за нас беше важно да разберем кои въпроси са ключови за публиката, за да можем да акцентираме върху тях в експозицията, отбеляза тя и добави, че с това е приключил първият, чисто идеен етап от съвместната им работа с публиката и вече пристъпват към периода на реализация.

В началото на юли ще обявим следващата информационна кампания, насочена към нашата публика и към нейното включване в този проект. Тя е по-скоро под наслова “Бъди доброволец съавтор на изложбата”, разказа още Костова. Тя допълни, че идеята им е на три етапа да предложат на хората възможности да участват в работата по създаването на изложбата - дали като превеждат текстовете на езици, които владеят, дали като записват аудиозаписи. Костова обясни, че във временните им експозиции акцентират върху допълнителното съдържание, опитват се да включат различни ефекти, да записват спомени на съвременници, които посетителите могат да слушат, разхождайки се сред експонатите. Това е дейност, в която публиката би могла да се включи, посочи Деяна Костова. 

Музейните специалисти имат желание и да създадат фокус групи, които да им помогнат с идеи за създаване на образователни програми като допълнения към експозицията. Това са предварителни дейности, които могат да се случват в процеса на развитие на самата изложба, докато се прецизира кои точно експонати ще влязат, как ще изглежда тя чисто визуално, разказа Костова. 

Този вид съвместни дейности предизвиква интерес в хората и те сами предлагат помощ. При едно от събитията, по време на което са анкетирани гостите на НВИМ, едно момиче, занимаващо се с графичен дизайн, предложило да се включи с оформление на графичния материал за изложбата, отбеляза Костова. Едновременно с дейностите, свързани с публиката, музейните експерти ще работят и по самото конструиране на експозицията - разпределяне на темите в залите, подбора на експонати, които да ги илюстрират най-добре. 

След това ще преминем към една втора вълна на въвличане на публиката и ще ги помолим да ни помогнат за предварителното популяризиране на изложбата - да разпространяват флаери, да лепят плакати, да ползват своите собствени социални мрежи, разказа Костова 

Когато експозицията е готова, от НВИМ ще призоват своите сподвижници да я презентират пред още по-широк кръг публика. Идеята е доброволците да заснемат кратки видеопредставяния на изложбата, да участват в изграждането на тематични турове, или да се включат като екскурзоводи за един ден, отбеляза Костова и допълни, че изключително много държат да имат участници доброволци, които да бъдат обучени да бъдат екскурзоводи. Тя разказа, че са имали вече подобен опит назад във времето и той се е оказал изключително добър. Към една детска експозиция включихме екскурзоводи деца, които да “преведат” на езика на своите връстници музейния разказ, посочи тя. Идеята ни е това да може да се случи и сега с хора, които са участвали в създаването на изложбата и са запознати с нея, и могат да я пресъздадат за посетителите по един различен от нашия музеен език начин, каза Костова.

Надяваме се на успех в сегашната си интеракция с хората, отбеляза тя и разказа за предишния си опит в такива съвместни дейности, но с ученици. Тогава работят по проекта “Моите предци на война”, подкрепен от Министерството на образованието и науката. В две поредни години правят постерни изложби за двете световни войни. Учениците се включват в подготовката на експозициите. Работехме с тях точно в посока да създадем един завършен продукт от началото до края заедно, каза Костова и отбеляза, че има разлика с настоящия им проект. Тогава ставаше въпрос за постерни експозиции, значително по-леки и със значително по-ограничена и ясно дефинирана група, отбеляза тя и допълни, че е бил изключително позитивен опит за Музея. Видяхме как тези млади хора се запалиха по миналото, по това да проучат своите семейни архиви, да научат повече, обясни тя. 

Настоящата изложба - “София – 100лица в Балканската война” се реализира с подкрепата на програма “Култура” на Столична община. 

Можем да експериментираме, защото и програма “Култура” на Столична община търси точно експериментите, насърчава ги, отбеляза Валерия Бинева. Тя обясни, че възможностите да експериментират им позволява да изпробват нови подходи за осмисляне, за ангажиране, за презентиране на наследството. Не е задължително да бъдат с най-модерната технология, а с това, което най-ефективно ще докосне посетителите, ще ги “хване за ръчичката” и ще ги накара да помислят върху въпроси като “Що е то музей?”, “Що е то история?”, “Как бих могъл да се възползвам от тях?”, “Защо са ми полезни?”, не само да убия два часа в дъждовния ден или да минат пасивно покрай витрините, обясни Бинева. Целта на такива акции е да провокират, допълни тя.

Различният поглед и излизането извън рутината на утвърдените протоколи е важно за музейните специалисти. Историята не може да бъде разбрана само през една гледна точка и заради това винаги сме се стремили да даваме максимално различни отправни посоки към историческите събития, отбеляза Костова и допълни, че включването на публиката е възможност за един диверсифициран поглед върху събитията.

Най-често публиката е пасивен потребител на това, което правят музеите, допълни специалистът “Връзки с обществеността” на НВИМ Славея Сурчева. По думите ѝ, обикновеният посетител разглежда без особено много да се замисли върху процесите, случвали се във времето, за което е дадена изложба. Когато обаче публиката е въвлечена, тя може много повече да разбере това, което се е случило преди 110 години. Включвайки се в процеса на изграждане на една такава експозиция, хората могат да си направят много по-сериозен анализ върху това, което обикновено в училище и в музеите учим просто, за да запомним, посочи тя. 

Целта на нашия екип от доста години вече е да се опитаме да провокираме хората, влизащи в нашите изложби, наистина да бъдат по-активни в посока на осмисляне на миналото, отбеляза и Деяна Костова. Когато те самите се включат в работния процес по тази изложба, няма начин това да не се случи, допълни тя.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:41 на 11.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация