Италианските банки и застрахователни компании ще бъдат обложени с по-високи данъци в размер на 11 милиарда евро (около 12,9 милиарда долара) за периода 2026–2028 г. Това предвиждат проектобюджетните планове на правителството, съобщи Ройтерс, позовавайки се на официални източници.
Финансовият сектор ще осигури значителна част от средствата за финансиране на планираните данъчни облекчения и стимули, оценявани на около 18 милиарда евро годишно. Според проектобюджета Рим ще събере приблизително 4,4 милиарда евро от финансовите институции през 2026 г. и над 11 милиарда евро за целия тригодишен период.
Италия също така разглежда възможността за повишаване на "плоския данък, който прилага върху т.нар. чуждестранни доходи на богати физически лица, които прехвърлят данъчното си жителство в страната, от 200 000 на 300 000 евро годишно, заяви един от официалните източници.
"Това не е конфискация. Вместо 50 милиарда евро печалби, банките ще реализират 45 милиарда тази година", заяви вицепремиерът и министър на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини, който е и лидер на партия "Лига", която силно настоява за по-високо данъчно облагане на кредиторите.
Въпросът предизвика напрежение между правителството и финансовите лобита, както и разногласия в дясната коалиция на премиера Джорджа Мелони.
Тези различия бяха преодолени на коалиционна среща късно вчера, обяви партия "Напред, Италия", която е част от управляващата коалиция.
Партията заяви, че Рим ще намали данък, приет от италианското правителство прие като мярка през 2023 г., който банките могат да плащат еднократно върху неочакваните приходи или вместо това да блокират резерви, като заделят неразпределим резерв. Италианското правителство сега планира да намали данъчната ставка, която банките трябва да плащат върху тези резерви, на 27,5 на сто спрямо сегашните 40 на сто, като целта е да насърчи банките да отключат приблизително 6,2 милиарда евро резерви, които са заделили.
Ако банките разпределят тези резерви, с 26 на сто данък върху дивидентите, общият данъчен приход може да достигне около 3 милиарда евро, съобщиха по-рано източници.
Критиците обвиняват правителството в изпращане на противоречиви сигнали - първо критикуват банките за огромните печалби, разпределяни на акционерите, а след това ги насърчават да изплащат още по-големи дивиденти.
Обсъждат се и допълнителни промени – сред тях повишаване на данъчните прагове по регионалния данък върху производствената дейност (IRAP), който в момента е 3,9 на сто, но е по-висок за банките (4,65 на сто) и застрахователните компании (5,90 на сто). Предвиждат се и ограничения върху начина, по който финансовите институции могат да използват натрупани загуби за намаляване на бъдещи данъчни задължения.
Италианската банкова асоциация (ABI) заяви, че кредиторите ще подкрепят публичните финанси чрез удължаване на действащата от миналата година мярка за замразяване на отсрочените данъчни активи (DTA), което осигурява краткосрочна ликвидност на бюджета. В проектобюджета обаче е записано, че Рим ще се стреми към постоянни, а не временни фискални мерки.
/БП/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
