site.btaПо-възрастните и хората с висше образование са по-неподатливи на дезинформация, сочи анализ на варненското сдружение „Моят град“

Хората над 55 години и тези с висше образование са по-неподатливи на дезинформация, младежите между 15 и 24 години са най-уязвими, сочи анализ на варненското сдружение „Моят град“. Той показва още, че ключов защитен фактор срещу лъжливите новини е образованието.

Първият регионален анализ за медийните навици на хората с фокус върху Североизточна България е извършен с подкрепата на Европейския съюз и фондация "Работилница за граждански инициативи". За БТА председателят на сдружение „Моят град“ Анна Радева уточни, че той е направен от международни експерти статистици, които са ползвали официални източници на данни както у нас, така и в ЕС.

Близо 20 на сто от жителите на Североизточния регион черпят новини почти изцяло от социалните медии, показва анализът. Младежите са най-уязвими, като близо 31 от тях са изложени на риск от дезинформация. Опасността да се подлъжеш по измислени новини намалява с възрастта, показва още анализът. Едва около 5 процента от хората над 55 години са склонни да вярват на всяко твърдение, което прочетат или чуят. Анализът показва още, че жените са по-уязвими от мъжете. В Североизточна България лековерие проявяват 22 на сто от дамите и около 18 процента от представителите на силния пол. Образованието е ключов защитен фактор, посочи Радева. В региона 31 процента от нискообразованите хора са в риск от това да повярват на дезинформация. Сред висшистите склонност да приемат на доверие всяка новина са едва около 13 на сто.

В Североизточния регион има най-висока информационна изолация, показва още анализът. В района новини или политически теми не следят близо 24 на сто от хората. Проблемът е още по-сериозен в малките населени места. Близо 40 на сто от живеещите в селата не се интересуват от новини. В медийната среда в Североизтока доминират телевизиите. За около половината население те са основен източник на информация. Следващи по важност са социалните мрежи. Североизточна България е и регионът в страната с най-малък брой местни и регионални медии.

Тепърва анализът ще трябва да се обсъжда и да се търсят пътищата за намаляване на риска от дезинформация, посочи още Радева. Тя уточни, че предстои данните да бъдат дискутирани на конференция, която ще се проведе на 28 октомври. По думите на Радева анализът ще послужи и като основа за нови инициативи, които да обединят обществото срещу дезинформацията – дебати, работилници, срещи с участието на местните власти, журналисти и представители на гражданското общество.