През цялото време, докато продължаваше първата в света гребна експедиция от Антарктическия полуостров през Южния ледовит океан, а и след това, българският участник в екипажа настояваше с педантично постоянство да обърнем внимание на критичната необходимост от опазване на океаните, не само защото това е висшата мисия на екипа от “Мисис Чипи”, а защото си струва. Стефан Иванов, известен с издръжливостта и епичните си пътешествия, предаде за БТА от първо лице, ед.ч., преди да отлети от Ушуая за България, описание на актуалната обстановка в няколко полярни бази, детайли за историческото пътешествие “Мисията Шакълтън” и пресни подробности за най-опасните зони в океана.
След като гребците изминаха на собствен ход под флага на Клуба на изследователите 407 морски мили (754км), експедицията покри изискванията на Океанското гребно общество (Ocean Rowing Society) и се квалифицира като успешно завършена. Част от съотборниците на Иванов бяха евакуирани от остров Лoри до Ушуая с аржентинския военен кораб Puerto Argentino - първият помощник на капитана д-р Майк Матсън в резултат на остра форма на морска болест, Лиза Фартхофер от Австрия и Брайън Краускопф от САЩ - с измръзнали пръсти на краката, Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство - със съмнения за задържане на течност около дробовете. На борда ги придружи капитанът, исландецът Фиан Пол, поставил вече над 40 рекорда Гинес в една атлетическа дисциплина и първият човек на земята с гранд хеттрик, или хеттрик от хеттрикове, в океанското гребане. След края на мисията Стефан Иванов избра да продължи пътешествието с придружаващата яхта Selma и каза, че там е получил още един важен урок, който ще сподели веднага след благодарностите за българската IT компания SiteGround, която по думите му “не само беше един от основните спонсори на нашата антарктическа океанска гребна експедиция, но е ярък пример за социално-отговорна компания, подпомагаща множество инициативи в областта на образованието, здравеопазването, спорта и опазването на околната среда”.
Капитанът и собственик на ветроходната яхта Selma Пьотр Кузняр вече е осъществил десетки експедиции в района на Антарктида от 2004 г. насам. През 2015 г. със своите сънародници от Полша достига на платна най-южната ширина от 78º43’ - световен рекорд на Гинес, продължава Иванов. Имах удоволствието да прекося с Пьотр два пъти Протока на Дрейк между Нос Хорн и Антарктическия полуостров и да давам вахти в двойка с него по три часа два пъти на ден. Често го разпитвах за ветроходството в екстремни условия. Всеки път той започваше отговорите на въпросите ми относно платната, котвите, стратегиите по време на буря и т.н. със “зависи”. Основният урок, който получих от Пьотр, е че вместо да търся и прилагам шаблонни рецепти, е по-добре да впрягам целия си опит и съобразителност към конкретната ситуация, в която се намирам в океана, за да имам най-добър шанс за успех.
Осъществихте мисията по различен от предвидения начин, за какво съжалявате? Кога започнахте да разбирате, че ще трябва да задействате план Б?
Бяхме се вдъхновили от невероятния изследователски дух, издръжливост и умения за оцеляване на британския изследовател Ърнест Шакълтън. В негова чест нарекохме нашата експедиция “Мисията Шакълтън” и решихме да поемем с гребна лодка по дирите, изминати от него и пет члена на неговата експедиция с ветроходна спасителна лодка от района на Антарктическия полуостров до остров Южна Джорджия.
Когато в дългосрочната метеорологична прогноза се настаниха трайно странични и насрещни ветрове от 20-30 възела в комбинация с влошаването на състоянието на Майк, който получи остра форма на морска болест, капитанът взе правилното решение да го евакуира преди охлаждането на тялото му да стане необратимо. Едновременно с това бурният северен и североизточен вятър беше отрязъл пътя ни към Южна Джорджия така, както често в планините ветровете отрязват достъпа до осемхилядниците.
Нашият план Б беше да се отправим към островите Южни Оркни и ние успяхме самостоятелно и успешно да се доберем до тях, акостирайки пред аржентинската антарктическа база на остров Лори.
Понякога иронията на съдбата е невероятна. Без да искаме пресъздадохме духа на експедициите на Шакълтън, който поставя изключително високи пионерски цели за всяка своя експедиция, но за малко не ги достига… В тази връзка съжалявам, че не достигнахме Южна Джорджия, но се радвам, че осъществихме пионерска океанска гребна експедиция, всички оцеляхме без трайни здравословни проблеми и събрахме цял куп незабравими спомени.
За какво се оказахте неподготвени?
Ръкавиците и ботушите ни, произведени от две от най-реномираните марки за екипировка за ветроходство, се оказаха неподходящи за Антарктическата ни гребна експедиция. Ръцете и краката ни бяха почти постоянно влажни и премръзнали. Трима от моите спътници получиха измръзвания с черни петна по пръстите на краката. Аз се отървах по-леко, но дори и сега - две седмици, след като гребането приключи, чувствам иглички в краищата на пръстите на ръцете и краката си.
Един от най-приятните моменти в тази експедиция беше по време на четвъртия ден, когато вятърът беше най-силен, а вълните - най-големи и стръмни. Тогава успяхме около десетина пъти да сърфираме с лодката по лицата на вълните в продължение за по около минута. Въпреки че лодката тежи около два тона, тя се плъзгаше по вълните като дъска за сърф.
Ако използваме терминологията на професор Христо Пимпирев, как бихте описали срещата с т.нар. Бяла любовница?
Като среща с реалността на друга планета - загадъчната Антарктида беше изпълнена с невиждани от мен феномени и красоти. Никога не се стъмваше напълно - залезите бяха толкова дълги, че можеш да обядваш и след това да вечеряш преди слънцето да се гмурне в океана.
Движехме се на зигзаг между безброй айсберги, изваяни от природата в причудливи силуети, някои от които оприличавахме на форми от познатия ни свят като операта в Сидни, парче тирамису с размера на стадион, небостъргач…
Около гребната ни лодка обикаляха различни видове китове, по-големи от нея, които дишаха като гейзери; пингвини и тюлени, които, подобно на делфини, подскачаха над водата, докато тя “заври” като супа топчета; над нас кръжаха албатроси в поривистите ветрове без да замахват с криле. Някои от островите, покрай които минавахме, изглеждаха като недостъпни крепости, заобиколени от вертикални ледени или каменни стени, високи десетки или дори стотици метри, с айсберги, заседнали на дъното около тях, които напомняха наблюдателни кули.
Как ви приеха изследователите на полярните бази, които посетихте?
По покана на проф. Христо Пимпирев успяхме да направим дългоочакваното от мен и екипажа на Selma посещение на българската база “Св. Климент Охридски” в Антарктида. Командирът на базата Атанас Пелтеков и българските антарктици ни посрещнаха като кръвни роднини. Разведоха ни из базата, която продължават да разрастват, разказаха ни за научните проекти, върху които работят, гостиха ни с традиционни български блюда, напоиха ни с ракия и уиски в техния импровизиран “Бар Шакълтън”. Беше като национален празник - накрая на света се почувствах стъпил на българска земя!
Подобно гостоприемство усетихме и на полската база Arctowski на остров Кинг Джордж, откъдето започнахме гребната експедиция и на аржентинската Base Orcadas на остров Лори, където я завършихме. Почувствахме, че полярниците, като че ли са хора от друга порода: по-сърдечни, по-задружни, по-смели, по-големи идеалисти. Работят, почиват, живеят заедно в продължение на месеци в изключително сурови условия, а около тях духът е бодър и приповдигнат.
Как ви се стори полярното гребане в сравнение с това в Атлантика? Вятърът, влагата, вълните или друго - кое беше най-предизвикателно за преодоляване?
В Атлантика повечето дни бяха доста горещи - особено, когато приближихме екватора. Температурата достигаше 38 градуса на сянка. На палубата на Neverest нямаше сянка и понякога там се чувствахме като на грил, а в каютата - като в сауна. Тогава си мечтаех за машина за лед. Сега пък се намираме в най-голямата машина за лед - ако си спомням правилно, Антарктида съхранява в замръзнало състояние около 70% от питейната вода в света. Тук едно от големите предизвикателства е термо-регулацията на тялото. В гребната лодка те заливат вълни, изпотяваш се, докато гребеш, влагата в каютата е близо 100%, тъй като се намираш на две педи от водата. Температурата на въздуха по време на плаването беше около нула градуса - това не е ниска температура, но когато духа силен вятър или когато не се движиш, в каютата става доста некомфортно.
Другото голямо предизвикателство е безопасното управление на гребната лодка в големите вълни. В района, в който се намираме, в Южния ледовит океан между Антарктическия полуостров и Южна Америка, ветровете и теченията се събират като във фуния, ускоряват се и се завихрят. Понякога, дори в слънчеви дни, когато няма бури, вятърът духа с над 35 възела и вълните надхърлят пет-седем метра. Когато гребените им започват да се сриват и да заливат лодката, могат да я преобърнат.
Лесно ли се гребе с вас, какво казват хората от екипа?
Трябваше да се сработим почти моментално, защото повечето от нас се срещнахме на живо за пръв път на живо в Ушуая, само два дни преди да потеглим. В Южния ледовит океан през голяма част от експедицията бяхме в режим на оцеляване и си помагахме един на друг максимално. На мен ми е лесно и интересно да работя с повечето хора и намирам начин да се разбера с всички. Казват, че съм голям оптимист - така се и чувствам.
Освен да се насочим към опазването на океана, има ли други важни препоръки, които искате да отправите към хората?
Намирайте си нови хобита през няколко години! Така животът става много по-интересен и срещате хора, които иначе никога не бихте срещнали.
Какво планирате, когато се завърнете в София?
В главата ми се въртят няколко конкретни идеи за нови епични експедиции, но преди да ги споделя, както обикновено, обичам да проуча и обмисля нещата по-добре.
И не забравяйте да подкрепите петицията за обявяване на нови защитени зони от над четири млн. кв. км в Южния океан.
