site.btaПознатият и непознатият Одрин - разговор с генералния консул на България в града край българо-турската граница

Одрин е един забележителен град - вратата на Европа към Азия и на Азия към Европа, през която ежегодно преминават милиони хора - така описа града генералният консул на Република България в Одрин г-жа Радослава Кафеджийска. По думите ѝ Одрин привлича множество посетители от България, а всеки от тях има различна цел на своето пътуване - за някои е докосване до съвършената архитектура на джамията Селимие, част от списъка на ЮНЕСКО на световното културно-историческо наследство, за други - повод да се запознаят с други уникални забележителности като Музеят на здравето, например, а за трети е град за шопинг или релакс по крайбрежието на Марица, посочи в разговор специално за БТА Кафеджийска, добавяйки, че "това е само част от разнообразието и уникалността на този град, който е нашият най-близък съсед от другата страна на общата граница".

 Г-жа Кафеджийска, първата жена генерален консул на България в Република Турция, от миналата година ръководи дипломатическата ни мисия в Одрин, която е една от ключовите мисии на страната ни зад граница. 

Магистър по право и специалист по международни отношения, Кафеджийска притежава успешен дипломатически стаж като съветник консул в консулствата в Солун и Истанбул, а също и в Одрин, където е работила четири години (2016 – 2020 г.). Благодарение на това познава много добре града и областта, хората, институциите, а и нея я познават. Тя е от по-новото поколение български дипломати (родена е през 1974 година) и в същото време е изключително ерудиран събеседник, през чийто поглед е интересно да се види Одрин.

В разговора г-жа Кафеджийска открои редица факти за турския град, някои от които са може би позабравени, а други е трудно да бъдат намерени в пътеводителите.

“Аз самата, а и много сънародници са слушали разказите на бабите и дядовците ни за времената, когато в Одрин са живеели над 10 хиляди българи, и бихме искали да посетим местата, където те са учили, празнували и живеели. Българската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон”, църквите “Свети Великомъченик Георги” и “Свети Константин и Елена”, одринската българска католическа гимназия, построена през 1906 г. са част от българските следи тук. Така че Одрин е много повече от град, който предлага само възможности за шопинг и туризъм на българите, защото притежава и следи, свързани с историческата памет на България”, подчерта тя.

По думите ѝ в Одрин има две православни църкви, които са единствените действащи православни храмове на територията на Тракийския регион в Турция.

“За съжаление след преждевременната кончина на отец Александър Чъкърък преди две години в града няма постоянно действащ свещеник. С помощта на Негово Високопреосвещенство старозагорският митрополит Киприан всяка втора и последна седмица на месеца, както и на големите православни празници с благословията на Адрианополския митрополит Амфилохий в българските църкви в Одрин служат свещеници от Старозагорската митрополия. Изпращат свещеници два пъти месечно и за големите празници”, добави тя.

Данните показват, че Одрин привлича като магнит българите. По данни на турското министерство на културата и туризма, които публикува БТА през първото тримесечие на 2025 година, над 1 млн. чуждестранни туристи са посетили града, като мнозинството от тях са били българи. В отговор на въпрос на БТА на какво се дължи това, генералният консул посочи различни причини за притегателната сила на пограничния град.

“Някои хора идват, привлечени от разказите за одринските гастрономически тайни, сред които на първо място е ненадминатият “тава джигери“ (tava ciğeri, пържен дроб - б. авт), за бадемовите сладки, за прочутите одрински кори за баница. Има хора, които прескачат просто за “седмичния шопинг”, да се потопят във врявата на покритата чаршия “Али паша” и на петъчния пазар "Улус". Преди една седмица, от 4 до 6 юли, се проведе традиционният фестивал на мазните борби "Къркпънар", който е на 665 години и е част от световното  и културно-историческо наследство. Градът буквално бе наводнен от български туристи”, посочи г-жа Кафеджийска.

Един от факторите, който допринася за укрепване на сътрудничеството между общините от двете страни на границата, е Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция Интеррег-ИПП, в която България е водеща, понеже Турция не е член на ЕС. Попитана как се реализира програмата, генералният ни консул в Одрин разказа подробности за дейността и резултатите.

“Програмният регион обхваща три области от българска страна - Бургас, Ямбол и Хасково и две провинции от турска страна - Одрин и Къркларели. През годините със средства на програмата са възстановени и ремонтирани читалища, културни и исторически паметници в България и Турция, построени са еко пътеки. В новия програмен период предстоят да бъдат реализирани важни инвестиции в областта на туризма и конкурентноспособността, подобряване на енергийната ефективност и зеления преход на предприятията. Над 5 млн. евро ще се инвестират в защитата от пожари и в превенцията на горски пожари в трансграничния регион, като със средства на програмата могат да се закупят необходима техника и устройства, да се повиши капацитетът и квалификацията на служителите.

Според историческите източници Генералното консулство в Одрин е една от най-старите дипломатически мисии на България наред с Истанбул (Цариград), Виена, Париж, Букурещ, Белград, Атина, Солун и други. Основано е през 1896 г. първоначално като търговско агентство и се е помещавало в друга сграда. Генерален консул в Одрин е бил о.з. генерал Тодор Марков, който през януари 1923 година по поръка на тогавашния министър-председател на България Александър Стамболийски провежда в град Измир разговори с Мустафа Кемал Ататюрк по сключването на първия договор за приятелство между Царство България и Република Турция, които се финализират с официалното му подписване на 18 октомври 1925 година, т.е. точно преди 100 години.

Питаме г-жа Кафеджийска какво е да си ръководител на мисия с такова важно историческо минало сега, от дистанцията на времето. 

“Когато един български дипломат работи в държава, която непосредствено граничи с България, изискванията към неговата  работа са по-високи, както от страна на българската държава, така и от хората и институциите в приемащата държава", казва г-жа Кафеджийска. "Моите колеги и аз, тъй като повечето от нас дълги години работят в гранични държави сме свикнали с един по-натоварен график. Знаем, че понякога работният ни ден надхвърля нормално установения. Макар че сме в силно ограничен персонален състав, колегите ми са на разположение 24/7 за всички въпроси, по които работи мисията. За месец май например, единият от консулите ни имаше реално половин почивен ден (половин събота), а другите имаха по един цял ден за целия месец. От друга страна резултатите от нашата работа са видими и в много случаи удовлетворяващи, а това е главното за всички дипломати по света. Когато успееш да помогнеш на човек, който се е оказал в необичайна и стресираща ситуация зад граница, когато създадеш и поддържаш ползотворни контакти между бизнесмените от двете страни на границата, когато при посещение на представител на българска институция в Одрин се родят реални идеи за сътрудничество в областта на науката, технологиите, културата, изкуствата и след това станеш част от изпълнението на тези идеи - това са безценни моменти от живота и кариерата на всички ни и заради тях си струват всичките усилия, които полагаш“, сподели тя.