Интересът към косовските паспорти нараства все повече в средите на косовските сърби според данни на косовското министерство на вътрешните работи. Особено голям е интересът от страна на сърбите в Северно Косово, в което сръбското население преобладава. Това явление е резултат на приетото на 18 април от Европейския парламент решение за визова либерализация за Косово, която ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. и която ще важи само за притежателите на косовски паспорти.
Защо косовските сърби със сръбски паспорти не могат да се възползват нито от сръбския, нито от косовския безвизов режим?
Гражданите на Косово са единствените към момента на Западните Балкани, които не могат свободно да пътуват в Шенгенската зона. Въпреки въведените по-рано тази година санкции срещу Косово от страна на Европейския съюз във връзка със застоя на диалога за нормализация на отношенията със Сърбия и едностранно обявената от френския президент Еманюел Макрон отмяна на визовата либерализация, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди миналата седмица, че въвеждането на безвизовия режим за Косово ще влезе в сила от 1 януари.
В периода между 1 януари и 30 юли 2023 г. в община Лепосавич, населена предимно със сърби, броят на молбите за издаване на косовски паспорт е нараснал с 97 процента в сравнение със същия период на 2022 г. Над 50 процента повишение на интереса се наблюдава и в общините Северна Митровица и Зубин поток, отново с преобладаващо сръбско население.
Основната причина косовските граждани със сръбски произход да искат косовски паспорти в момента е свободното движение в ЕС, което сръбският им паспорт не предлага.
„Ако косовският паспорт дава възможност за по-лесно пътуване, защо да не взема такъв. Всички знаем пред какво са изправени гражданите на Косово, когато става въпрос за пътуване“, казва Миряна от предимно населената със сърби община Северна Митровица.
По-рано сръбските граждани с адресна регистрация в Косово получаваха паспортите си в полицейските управления в Косово. След едностранно обявената през 2008 г. независимост на областта, тези паспорти се определяха като нелегални от новосформираната държава с довода, че са издадени от „нелегални паралелни институции“. За да осъществи процеса на визова либерализация, Сърбия трябваше да формира Координационната служба през 2009 г. Това прави издадените от органа сръбски паспорти за косовски граждани различни от редовните сръбски паспорти и съответно те не могат да се възползват от безвизовия режим на Сърбия.
Обявеният през април тази година предстоящ безвизов режим за Косово изрично пък упоменава, че той важи единствено за притежателите на косовски паспорти. Това оставя косовските сърби, притежаващи единствено сръбски паспорти, в междинната зона на „полугражданство“ без визова либерализация от която и да е от двете страни. Решение за тях все още няма, въпреки че сръбският президент Александър Вучич съобщи по-рано, че се работи върху намирането на решение за тези представители на сръбската общност, които не искат да вземат косовски паспорт, но все пак искат да се възползват от предимствата му.
Безвизовият режим като ключ към интеграцията на сърбите в Косово
Косовското правителство започна в началото на октомври кампания за информиране на гражданите относно условията на безвизовия режим, като тя бе проведена на 24 октомври и в Грачаница, а се очаква да се проведе и в други общини със сръбско мнозинство до средата на ноември, включително и в Северно Косово.
В четирите общини с предимно сръбско население в Северно Косово са издадени общо 860 сръбски паспорта през 2022 г., докато за първите три месеца от 2023 г. са издадени само 269 паспорта.
Петър Джорджевич, представител на неправителствената организация „Млада активна Грачаница“, смята, че представителите на сръбската общност в Косово ще бъдат „пощадени от многобройните перипетии“ при издаването на сръбски паспорт и ще получат предимствата на безвизовия режим, ако решат да кандидатстват за косовски паспорт.
„Знаем, че (издаването на сръбски паспорти) изобщо не е лесно, защото се случва в Сърбия. (Либерализацията на визите в Косово) би облекчила и пътуването, някой може би ще посети за първи път някои от страните извън нашата бивша Югославия“, отбелязва Джорджевич.
През 2013 г. е договорено първото Брюкселско споразумение между Белград и Прищина, което е предназначено да улесни интеграцията на четири общини в Северно Косово от Сърбия в системата на Косово. Въпреки всички усилия на косовските власти за интегриране на косовските сърби, сръбското малцинство в Косово остава до голяма степен под контрола на Белград. Това бе засвидетелствано и с напускането на косовските институции от страна на сърбите преди година. Представителите на сръбската общност в Северно Косово отказват да се интегрират в косовската система или да притежават документи, издадени от косовските органи. С въвеждането на визовата либерализация обаче се очертава един нов маршрут на интеграция, който може да се окаже по-успешен от 10-годишните усилия на косовските власти.
„Досега беше по-добре без нито един паспорт, но ако има визова либерализация, това във всеки случай е добре и гарантирам за хората, които познавам, а този кръг не е малък, че всички ще си извадят (косовски паспорти)“, казва Ненад от Северна Митровица.
В резултат анализаторите смятат, че безвизовият режим може да се окаже липсващото парче от пъзела, целящ пълна интеграция на сръбската общност в косовската система.
/РА/
news.modal.text
