site.btaИзбори в Босна – без големи очаквания за промени

Гражданите на Босна и Херцеговина ще решават в неделя дали страната им ще продължи по пътя на задълбочаващото се етническо разделение или ще дадат шанс на политици, които биха се опитали да подобрят икономическото и политическото състояние на държавата, като загърбят националистическата реторика. Надеждите тези избори да донесат промяна обаче почти липсват, според коментари на анализатори, направени пред БТА.

Що е то общи избори в Босна?

След кървавата междуетническа война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на договореното с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, страната е разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби (31 процента от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента). 

Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население на Босна ще могат в неделя да решават кой босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин ще ги представлява в колективното тричленното Председателство (президентство), което се оглавява на ротационен принцип от един от представителите на трите общности. Освен това ще избират свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска ще избират също така президент и вицепрезиденти. 

Политическата система на Босна и Херцеговина е създадена да изисква формиране на големи коалиции след избори, на които винаги в преференциално положение са националистически, популистки партии, коментира пред БТА Невен Анджелич, преподавател по международни отношения и човешки права в Риджънтс юнивърсити Лондон.

По думите му комбинация от трите групи националисти е на власт след края на войната, характеризираща я с “корупция, непотизъм, безгръбначност, липса на върховенство на закона и липса на отговорност от страна на политическите лидери”.

Най-сериозната политическа криза след войната

Междуетническото напрежение в страната не е спаднало особено след края на войната, отнела живота на 100 000 души. Напоследък, със засилването на сепаратистките тежнения в Република Сръбска, се заговори все по-често и за най-сериозната политическа криза в страната от 1995 година. Върховният представител на международната общност Кристиан Шмит, чиято роля е да следи за изпълнението на Дейтънското споразумение, предупреди през юли, че има сериозна възможност тази криза да се “превърне в криза на сигурността.”

През изминалите тридесетина години Босна е ръководена предимно от националистически партии, от партии с антиевропейско поведение., обобщава международният институт IFIMES.

От последните избори през 2018 страната не се е придвижила напред, а още повече е затънала в калта, каза пред БТА Франьо Шарчевич, математик от университета в Сараево, който в момента работи в университета в Севиля, социален активист и главен редактор на портала Prometej.ba. 

По думите му това ще продължи, „докато не се промени из основи политическата култура, а политиката не спре да се третира и интерпретира като продължение на войната с други средства, като мирновременно осъществяване на военните национални цели.“

Преди тези избори нещата само допълнително се радикализираха, отбелязва той.

Бошняците желаят укрепване на централната държава за сметка на останалите общности. Босненските сърби настояват за автономията на своята област (49 процента от територията на страната) и искат от централната власт да им бъдат върнати определени правомощия в области като правосъдие, данъци, армия, разузнаване. Босненските хървати са все по-недоволни от общата си федерация с босненските мюсюлмани и искат своя област. Те се смятат за политически зависими от бошняшкото мнозинство във федерацията и оспорват изборните правила, които позволяват босненските мюсюлмани, понеже са мнозинство, да определят хърватския член на колективното президентство в свои интерес, който не е непременно интерес на хърватите. При липса на споразумение политическите лидери на хърватите настояват за териториална реорганизация.

Това всеобщо безумие няма да се реши чрез вътрешно споразумение и компромис, защото това е невъзможно в такава ситуация, а само с евентуална намеса на международната общност в изборния закон и конституцията, казва Франьо Шарчевич.

Кои иска да ръководи Босна и Херцеговина

За представител на босненските мюсюлмани се кандидатира Бакир Изетбегович, лидер на Партия на демократичното действие (ПДД), която е почти непрекъснато на власт през последните 25 години. Той е син на Алия Изетбетгович, лидер на бошняците по време на войната в Босна и който подписа Дейтънското мирно споразумение. ПДД е с най-много места в досегашния парламент и е очакваният фаворит. 

Опозицията за първи път се явява с един общ кандидат срещу Изетбегович - Денис Бечирович от Обединени за свободна Босна и Херцеговина. Той е заместник- председател на Социалдемократическата партия на Босна. Третият претендент да представлява бошняците е Мирсад Хаджикадич от Платформа за прогрес, отбелязва Би Би Си.

За представител на хърватите в тричленното председателство се борят Боряна Крищо от Хърватската демократична общност и досегашният представител Желко Комшич от Демократичен фронт. 

Гражданите в Република Сръбска могат да избират измежду цели пет кандидати като най-големи шансове има досегашната президентка на Република Сръбска Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи на настоящия член на тричленното председателство Милорад Додик. След нея се нарежда Мирко Шарович от Сръбската демократична партия.

За надпреварата за президент на Република Сръбска очакваният победител е Милорад Додик, който от години говори за отделянето на Баня Лука от Сараево и евентуалното й присъединяване към Сърбия. Неговата партия СНСД е фаворит в надпреварата за парламент на Република Сърбия. Следвана е от Сръбската демократическата партия и Партията на демократичния напредък според последните проучвания.

Кандидатката на Партията за демократичен напредък за президент на Република Сръбска Йелена Тривич се оформя като основен конкурент на Додик.

Има ли надежда за промяна

Кандидатите да управляват Босна ще трябва да решават не само една изключително тежка политическа ситуация, но също така се сблъскват със сериозни икономически предизвикателства, задълбочили се от енергийната криза и рязкото поскъпване на живота. За август месец годишната инфлация в Босна достигна 16,8 процента. 

Така създалата се ситуация и липсата на надежда за промяна кара хората масово да напускат Босна.

По данни на Фонда на ООН за населението около 50-55 000 босненци годишно напускат страната. Според анкета на фонда близо половината (47 процента) от босненците на възраст между 18 и 29 години обмислят да емигрират.

Трудно е да се очаква някаква качествена промяна на тези избори, тъй като електоратът е поделен, критично настроеното население е емигрирало или е разочаровано от предложените алтернативи, казва Невен Анджелич.

Той отбелязва, че остава скептичен за положителните промени на тези избори, тъй като дори опозицията да успее частично, проблемът остава установената система и всеки частичен успех на опозицията ще бъде неефективен.

Системата може да бъде сменена само от тези, които я наложиха - американците, а те имат по-важни грижи в момента, казва Невен Анджелич.

Все пак резултатите от неотдавнашна анкета на платформата на ЮНИЦЕФ U-Report в подкрепа на обществената активност сред младите вдъхват надежда. 83 процента от анкетираните младежи планират да отидат да гласуват на общите избори в неделя, а само 14 на сто не смятат да го направят. Около 50 процента от запитаните са на мнение, че всеки глас има значение и че техният глас може да има влияние върху промените в обществото.