site.btaБългарката Лора Аройо от Ню Йорк: Майсторството се ражда от дисциплина и практика, но величието се ражда при разбиване на бариерите

Българката Лора Аройо е била професор по информатика в Амстердам, Нидерландия. Живее в Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. През 2021 година тя и съпругът ѝ отварят вратите на дома си в Ню Йорк, за да го превърнат в концертна зала – целта е да подкрепят своите приятели музиканти, останали без сцена и доходи заради пандемията от Ковид-19. Аройо и Крис Уелти провокират и свои приятели, любители на музиката, също да превърнат домовете си в сцени за концерти.

Повече за инициативата, за изкуствения интелект в музиката, за връзката между световете на информатиката, математиката и музиката и за живота в Ню Йорк разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА сънародничката ни Лора Аройо:  

Разкажете ми малко повече за себе си? Кога заминахте за САЩ и какво провокира това решение? 

Моята връзка с Ню Йорк е от много преди да се преместя тук за постоянно през 2018 г. През 2012 г., когато бях професор по информатика във Vrije Universiteit в Амстердам, Нидерландия, дойдох тук на творчески отпуск в IBM (International Business Machines Corporation), след това за няколко години бях гост-професор в Колумбийския университет и междувременно работех като главен научен ръководител в стартъп Tagasauris based in NY. Докато Ню Йорк завладяваше професионалните ми мечти, той покори също и сърцето ми - срещнах бъдещия си съпруг Крис Уелти (Chris Welty), с когото сме близки сътрудници в нашата научна работа, а вече и житейски партньори. В един момент разбрах, че Ню Йорк е моят нов дом.

Основателка сте на Salon 58 - кога дойде идеята за него? И каква е историята му - преди колко време го реализирахте? 

Salon 58 се роди в края на 2020 г., когато пандемията остави нашите приятели музиканти без сцена и доходи. Решихме да действаме, като отворихме първо нашия дом, а след това и домовете на наши приятели - любители на музиката. Превърнахме домовете си в уютни концертни зали с цел да осигурим сцена за изпълнителите, като 100% от приходите от билети отиват директно при артистите.

Инициативата бързо набра скорост. След официалното ни откриване в National Arts Club през май 2021 г., репертоарът ни се разшири с джаз, опера и камерна музика. В трудните ковид години, когато големите зали бяха затворени, нашите домашни концерти се превърнаха в спасителен остров за музикалната сцена в Ню Йорк. Така Salon 58 се утвърди като пространство, което дава тласък на млади таланти от „Джулиард“, “Manhattan School of Music” и други музикални училища в Ню Йорк, и същевременно привлича утвърдени имена и предоставя уникалната възможност да се запознаеш с музиката им и със самите музиканти.

Тази година Salon 58 Inc e официална организация с нестопанска цел. Мисията ни остава същата: със съпруга ми продължаваме да поемаме всички разходи по организацията на концертите и гарантираме, че всички приходи от билетите на публиката отиват в подкрепа директно на музикантите.

На какъв принцип подбирате изпълнителите, които каните? И колко често се случват концертите? 

Първоначално целта ни беше да подкрепим нашите приятели музиканти, но инициативата бързо се разрасна и отвъд нашия приятелски кръг. Много често каним изпълнители, които чуваме по сцените на Ню Йорк и са ни впечатлили дълбоко. Музикантите обикновено идват при нас с готови програми, а ние им предоставяме възможност за генерална репетиция на тяхната програма с публика или за допълнителен концерт към основното им турне.

Стремим се към баланс в програмата всеки сезон - да има нови лица, да има от любимците на публиката, както и да предложим жанрово разнообразие и да предоставяме възможност на публиката да научава винаги нови неща, нови композитори, музиканти, жанрове и т.н.

Може ли да ни споделите за някои от най-запомнящите се събития в Salon 58? 

На заключителния концерт от сезона на нашия салон 58 съпругът ми ми поднесе най-личния подарък, който можех да си представя. Той тайно беше поръчал на брилянтния пианист Дан Тепфер пиеса, написана специално за мен. Наричаше се просто „Лора Аройо“. Дан беше измислил система, с която да превърне буквите от името ми в мелодия, а в чест на българския ми произход я беше положил върху пулсиращия ритъм на ръченица. Каза ми, че името ми звучало изненадващо мелодично. Същата вечер Дан и прочутият саксофонист Бен Уендъл използваха тази тема като отправна точка за спираща дъха импровизация – едно изпълнение, преливащо от радост и свобода. Бях смаяна. Това беше най-силното преживяване, което някога съм имала в нашия салон. Беше толкова в стила на Крис Уелти – начинът, по който той винаги е изразявал своята любов и страст: не с пищни декларации и празнуване на комерсиални празници като Свети Валентини, а с тиха, винаги лична, уникална и спираща дъха креативност.

Същият този дух на лична връзка е движещата сила, за да отваряме вратите си за празненства след концерти в Карнеги Хол (Carnegie Hall), за благотворителни каузи и специални събития за членове на организации от световна класа като The Jazz Gallery, London Philharmonic Orchestra, Academy of Saint Martin in the Fields, Royal Concertgebouw Orchestra и The Knights. Всичко произтича от желанието ни да създаваме пространство за незабравими моменти и персонални връзки.

Всъщност работите като научен изследовател в Google Research в Ню Йорк. Къде е връзката между компютърните науки и музиката? Има ли пресечни точки между двете неща? 

Винаги съм била вдъхновена от диалога между световете на информатиката, математиката и музиката. Мнозина ги възприемат като напълно различни, но те са много по-близки, отколкото повечето хора предполагат. Логиката на компютърните програми, структурата на математическите изрази и организацията на една музикална композиция са всъщност тясно свързани. Като научен изследовател вярвам, че най-силните идеи се раждат в пресечните точки на привидно различни области, и затова превърнах в своя мисия изследването на тези връзки както в личен, така и в професионален план.

Повече от две десетилетия работя, за да обединя изчислителната мощ на технологиите с хуманитарните науки. Като професор по информатика в VU University Amsterdam допринесох за създаването на дигиталните хуманитарни науки в Нидерландия, работейки с музеи, аудио-визуални и други архиви, както и с историци и лингвисти, за да превърнем техните колекции в пътеки за открития и изследвания както за научната общност, така и за широката публика.

Нашите музикални салони са естественото продължение на тази дейност. Те насочват енергията ни в творческа посока, която храни душите ни и допълва професионалния ни живот и създават убежище на хармония и креативност, което ни презарежда след напрегнати работни дни. 

Къде са пресечните точки между изкуството и технологиите? А разликите? 

И двете области носят едно и също ДНК. Същността на един пробив, в която и да е от тях, се подхранва от един и същ пламък. Майсторството се ражда от рутина, дисциплина и практика, но величието се ражда от бунт и разбиване на бариерите – това важи и за двете.

И двете изискват не просто да мислиш извън рамките, а да се прекроят самите рамки. И двете процъфтяват благодарение на неуморното любопитство да обясниш настоящето и да погледнеш в бъдещето.

И двете изискват да разбираш миналото в дълбочина, за да можеш да го надградиш от своята уникална гледна точка. Постижение е да твориш не просто while riding the wave (от англ. докато си на гребена на вълната, бел.ред.), но творението да се превръща в новата вълна, оформяйки пейзажа за всички, които идват след теб.

Разликите са в различните подходи и изявяване на тези общи цели.

Работата ви е свързана и с данни за изкуствен интелект. Какво е мнението Ви за значението на изкуствения интелект в музиката? 

Макар идеята за изкуствения интелект да звучи като много скорошно събитие, ролята му на творчески партньор е история, която се разгръща от десетилетия. Самият термин датира от 1956 г., а приложението му в музиката далеч не е ново явление. Точно както синтезаторите революционизираха музиката, създавайки нови инструменти, днес изкуственият интелект е на път да създава нови звуци и да бъде катализатор за радикални промени в творчеството.

Този стремеж за използването на изкуствен интелект в изкуството завладя въображението на публиката през 2016 г. с проекта „Следващият Рембранд“ (The Next Rembrandt). В рамките на 18-месечен проект изследователи използваха Machine Learning, за да анализират 346 творби на Рембранд и да изучат стила на Рембранд, за да може да генерират изцяло нов портрет в неговия стил - отпечатан на 3D принтер, пресъздавайки автентичния вид на четката. 

Същият този творчески импулс намери също израз в музиката с някои от най-известните недовършени произведения:

През 2018 г. светът чу как AIVA (Artificial Intelligence Virtual Artist) завърши финална част на клавирна пиеса от Антонин Дворжак, след като AI беше обучен с 30 000 партитури. Резултатът беше изпълнен от Пражката филхармония.

През 2019 г. Huawei’AI system се зае с „Недовършената“ симфония № 8 на Франц Шуберт в сътрудничество с композитора Лукас Кантор. Той завърши творбата, започната през 1822 г. Резултатът беше изпълнен в Лондон, Cadogan Hall.

През 2021 г. AI достигна нов връх с проекта „Бетовен Х: Проектът AI“ (Beethoven X: The AI Project: Complete (Bonn Orchestra)). За да завършат митичната Десета симфония на Бетовен, изследователи използваха transformers and BERT models – същата технология, която стои зад съвременните large language models and Generative AI (големи езикови модели и генеративен изкуствен интелект, бел.ред.) – за да разработят теми, да добавят хармония и да изградят връзки между музикалните идеи в стила на композитора.

Ръководителят на проекта Elgammal споделя: „Да гледаш как изкуствен интелект се учи от гений като Бетовен беше невероятно изживяване“.

Това, което обединява всички тези революционни проекти, е един ключов, често пренебрегван факт: изкуственият интелект (AI) генерира вселена от възможности, но в крайна сметка човекът е експертът и е този, който подбира и усъвършенства финалната версия.

Според мен, целта на AI не е да е автономен творец, който замества човешката изобретателност, а да бъде творчески сътрудник – мощен нов инструмент, който ни позволява да водим диалог с майсторите от миналото, да изследваме различни творчески пътища, смятани някога за невъзможни, и да разширим границите на това какво може да бъде наречено творчеството.

Поддържате ли връзка с българската общност в Ню Йорк и в какво се изразява тя? 

Да, имам близки връзки с много приятели от българската общност в Ню Йорк. Те също така са редовни посетители на салона, но и ходим на театри и музеи заедно и се събираме да празнуваме заедно празници. 

Планирате ли прибиране в България някой ден? 

Нямам представа какво предстои в бъдещето. Когато живеех в България, нямах представа, че вятърът ще ме отнесе за повече от 20 години в Холандия. Когато живеех в Нидерландия, нямах никаква представа, че един ден Ню Йорк ще бъде моят дом.