site.bta В хода на вековете изкристализира чувство, което ражда увлекателни творби в XIX век, каза заместник-министърът на културата Тодор Чобанов

В хода на вековете изкристализира чувство, което ражда увлекателни творби в XIX век, каза заместник-министърът на културата Тодор Чобанов на откриването на изложбата „Япония и Китай в нашето изкуство“ в Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

„С огромна радост пристъпваме към днешното събитие, защото това е една тема, която вълнува не само българското и европейското изкуство. Темата е една от универсалните в световната история. За изложбата важи израза Ex oriente lux (Светлината идва от изток). Ние сме изправени пред отговора на българското творческо пространство, по отношение на този фундамент на културното взаимодействие на нашия континент. В изложбата ще видите произведения от различни характер, жанрове и колекции, но това, което не мога да не подчертая е, че кураторският екип с огромни страст и талант, се е справил със задачата да ни представи най-важното в тази културна рефлексия. За мен, като археолог, темата е особено вълнуваща, защото се смята, че първите записани контакти са на повече от 2000 години. От името на министъра на културата – Мариан Бачев, поздравявам целия екип на СГХГ и благодаря от сърце за днешното събитие", каза още Тодор Чобанов.

„След нашия проект, който беше свързан с Европа в България, успяхме да представим как и колко българските художници са се повлияли, вълнували и създали невероятни произведения, свързани със световното изкуство. Това пътешествие в света на изкуството продължава. Тази вечер представяме един проект, който е свързан с влиянията на Япония и Китай в българското изкуство. Проектът е по идея на изкуствоведът и куратор Васил Илиев и асистент куратора Ана Топалова. Красимир Илиев е от изследователите, които като археолози, се заравят и забравят за времето. Това е полезно за проекта, защото така той успява да издири много нови и непознати неща. Радвам се, че днешният проект се състоя, той ще иска много време, бавно разглеждане и малко по-дълго четене. Накрая ще изпитате това удоволствие, което имахме и ние, когато изложбата вече беше факт“, каза директорът на СГХГ - Аделина Филева.

На откриването на изложбата присъстваха художничката Костадинка Миладинова, нейната дъщеря Мирослава Вълчанова и писателката и общественик Бойка Асиова, член на АБУЖЕТ и на FIJET, която се е заела със задачата да намери рисунката Родословно дърво „Миладиновци“ -  изключително ценен исторически документ за националната принадлежност на братя Димитър и Константин Миладинови.

Пред БТА, Мирослава Вълчанова разказа за семейната история на рода Миладинови.

„Ако започнем от братя Миладинови, всъщност се оказва, че ние не сме точно директни наследници от двамата братя Константин и Димитър. Всъщност фамилията Миладинови, майка ми и брат й Георги Миладинов, идват от праправнук на Атанас Миладинов и така те са с фамилията Миладинови. Аз съм Мирослава, дъщеря на Костадинка, но нося фамилията Вълчанова и нямам деца. Братът на майка ми има син – Никола Миладинов, който има четири деца – Ая Миладинова, Алек Миладинов, Ян Миладинов и Кан Миладинов. Георги Миладинов има и дъщеря – Василена Миладинова. Това са всички от нашия клон на родословното дърво. Майка ми е художничка, рисувала е много за братя Миладинови и за нея връзката със семейството е много важна, въпреки че не са директни наследници", разказа Вълчанова.

„Дядото на майка ми и брат й – Иван Миладинов е имал печатница. Той е издал една книга, която е отишъл да представи на Царевна Миладинова, която е директен наследник от братя Миладинови. Живяла е в Шуменско, където е преподавала. Твърди се, че в този район името Царевна е било дарявано на много местни девойки, заради нея. И така през 1932 г. Иван Миладинов отишъл да даде тази книга на Царевна Миладинова, но се оказва, че не успява да намери книгата, след като я оставил на прозореца. Царевна решила, че някой иска да й продава тази книга, която била посветена на връзката с Миладинови, Струга и македонското общество. Поражда се конфликт, заради който много от наследниците спират да си говорят. Иван Миладинов има осем деца. Васил Миладинов, който е баща на майка ми – Костадинка, има пет сестри, за които знам, че са прекъснали връзката си с директната линия. През 1919 г. Иван Миладинов е основал едно македонско дружество за Струга и Охрид, в София, където е била родната къща на Миладинови", разказа още Вълчанова.

„Има още много други неща, които, за съжаление, заради времето са останали скрити за мен. Надявам се, че родовата памет и съзнанието ще се запазят и не ще останат скрити", допълни Мирослава Вълчанова.