site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 октомври в историята

27 октомври 2023 г., петък, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк. Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски.

В България се отбелязва:

Празникът на Бобов дол. Годишнина от обявяването (1967) с Указ 788 на Президиума на Народното събрание от 27 октомври (обнародван на 31 октомври 1967 г.) на село Бобов дол за град.

По света се отбелязва:

Световният ден на аудиовизуалното наследство. Отбелязва се от 2006 г. с резолюция 53 на 33-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (3-21 октомври 2005), с цел да се повиши информираността на международната общност за съхраняването на аудиовизуалните архиви - филми, радио- и телевизионни програми, аудио- и видео записи, които са уникално свидетелство за развитието на обществото. Годишнина от приемането (1980) на Препоръката за опазване и съхранение на движещите се образи на 21-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (23 септември-28 октомври 1980) в Белград, Сърбия.

Националният празник на Сейнт Винсент и Гренадин. Ден на независимостта (1979).

На този ден в България:

1912 - Капитулира турският гарнизон в Солун по време на Балканската война (1912-1913). На 26 октомври 1912 г. в града влизат българската Седма Рилска дивизия заедно с гръцки войски след капитулацията на османските войски начело с фелдмаршал Хасан Тахсин паша, наложена от консулите на Великите сили. На 29 октомври двете армии правят поотделно своите паради в центъра на Солун.

1934 - Планината Витоша е обявена за национален парк с Постановление IIIа 15422 от 27 октомври 1934 г. на Министерството на народното стопанство. С Постановление на Министерския съвет от 1 август 1952 г. Витоша е прекатегоризирана в народен парк и площта е увеличена до 22 725, 8 ха. Със Заповед РД-349/14 юли 2000 г. на Министерството на околната среда и водите е прекатегоризиран в природен парк. Витоша е първият защитен обект в България и на Балканския полуостров. На територията му са разположени два резервата (биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище") и една природна забележителност (пещерата Духлата).

1946 - Произведени са избори за VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949), което трябва да изработи нова конституция на страната. Гласуват 94,18 процента от всички гласоподаватели. От тях за Отечествения фронт (ОФ) гласуват 70,10 процента (366 депутати), а 28,35 процента (99 депутати) - за опозицията. На 4 декември 1947 г. VI Велико народно събрание приема Конституцията на Народна република България, съгласно която функциите на държавния глава се поемат от колективен орган - Президиум на Народното събрание, начело с председател.

1967 - Открити са обогатителна фабрика и рудник "Иван Русев" в Бобов дол. Рудник "Иван Русев" не е част от Мини "Бобов дол" от 2000 г., когато е изваден от капитала й, регистриран е като фирма и е обявен в ликвидация.

1996 - Произведен е първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България. Най-много гласове получават кандидатите за президент и вицепрезидент на Обединените  демократични сили Петър Стоянов  и Тодор Кавалджиев - 1 889 825 гласа (44,07 процента) и кандидатите на Коалиция "Заедно за България" Иван Маразов и Ирина Бокова -  1 158 204 гласа (27,01 процента), които  трябва да се явят на втори тур на изборите на 3 ноември 1996 г.

1997 - Започва излъчването на емисията "Дневен календар" на редакция "Справочна информация" на БТА. За всеки ден от годината (5 дни по рано) тя дава информация за събития, случили се в България и по света, за официални и религиозни празници, както и годишнини от рождението и смъртта на български и чуждестранни личности. Рубриката започва с датата 1 ноември 1997 г.

1999 - Велико Търново е приет за член на Европейската асоциация на историческите градове.

2000 - 38-ото Народно събрание приема Закон за държавния вътрешен финансов контрол, с който се създава Агенция за държавен вътрешен финансов контрол (днес Агенция за държавна финансова инспекция).

2001 - Около 5.00 ч. сутринта българско време избухва пожар на българския танкер "Хан Аспарух" на Български морски флот, натоварен с 80 035 тона нефт, малко след отплаването му от пристанището на Новоросийск в Русия. Под командването на капитана Найден Никулкин екипажът успява  да изгаси пожара с наличните противопожарни средства за 45 минути. Огънят се възобновява повторно и отново е потушен.  При инцидента са пострадали шестима моряци - Батил Батилов, Филип Вълчев, Ангел Пергелов, Стоян Стоянов , Красимир Киряков и Йордан Марков. Танкерът "Хан Аспарух" остава  на рейд пред Новоросийск, докато приключи разследването.

2004 - В 23:36 ч. българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км североизточно от София, извън територията на страната, с магнитуд около 5.5  по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на цялата страна с изключение на областите Благоевград и Кюстендил.

2008 - Българската народна банка пуска в обращение монета от серията "Именити български гласове - "Николай Гяуров" с тиражът 6000 броя и номинал 10 лв. Проектът за монетата е на Елена Тодорова и Тодор Тодоров.

2012 - В храм-паметника "Св. Александър Невски" в София е донесено копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Достойно есть", което  ще остане завинаги в храма. Това е третото официално копие на иконата, направено в Света гора.

2014 - Официално е открито 43-ото Народно събрание от най-възрастния депутат - актьорът и депутат на БСП Стефан Данаилов. Цецка Цачева от партия ГЕРБ е избрана за председател на парламента.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за данък върху добавената стойност, според които се премахва данък добавена стойност върху дарени храни и хранителни стоки. Промените влизат в сила от 1 януари 2017 г. С приетите промени се въвеждат и допълнения в Закона за храните, с които се регламентират хранителното банкиране и разрешенията за оператор на хранителна банка.

2017 - В София пред сградата на Министерски съвет Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира протест с участието на хиляди хора с искане за достойно заплащане на труда им. Протестиращите искат увеличаване на минималната работна заплата със 100 лв., да не отпада класът за прослужено време. "Искаме своята част от печалбата на бизнеса, която сме си изработили", обявяват протестиращи.

2018 - В Клисура се отбелязва Празник на картофите, плодородието и земеделските производители, който по традиция е всяка година в края на октомври. Празникът има за цел да съхрани и популяризира клисурския бит, традиции и обичаи, и точно затова има типична българска народна визия. Идеята на организаторите е да се приобщят хората от различни възрасти и интереси, да си направят равносметка от постигнатото през годината, да обменят полезни срещи и контакти с хора, ангажирани в областта на земеделието, кулинарството и туризма.

2019 - Произведен е първи тур на изборите за кметове и общински съветници. За първи път в бюлетината има поле "Не подкрепям никого". За участие в изборите са регистрирани 59 партии и 7 коалиции. Общият брой на кандидатите е 36 251 души, от които за общински съветници кандидатите са 29 493, за кметове на общини - 1254, за кметове на кметства - 5041, за райони - 463, като в 392 кметства има само по един кандидат. От имащите право на глас 6 322 979 души гласуват 3 096 696 души. Избирателната активност е 58.01 процента. На първия тур са избрани кметовете на 160 общини и на 9 областни града.

2020 - По данни на Единния информационен портал в 8:00 ч. нов антирекорд е регистриран на заразени с коронавируса "Ковид-19" в България. При направени малко над 7600 PCR теста са регистрирани 2243 заразени с коронавируса "Ковид-19" или малко над 29 процента.

2021 - Съветът за електронни медии избира Милен Митев за генерален директор на Българското национално радио (БНР). За Милен Митев гласуват четирима от членовете на медийния регулатор - председателят Бетина Жотева, Галина Георгиева, Соня Момчилова и София Владимирова. Розита Еленова се въздържа. На 25 и 26 октомври 2021 г. са проведени изслушванията на кандидатите, които представят концепциите си за управлението и развитието на БНР. Претендентите за поста са трима - Милен Митев, Митко Димитров и Иво Тодоров. До избора на генерален директор на БНР се стига, след като Андон Балтаков подава оставка през м. август 2021 г.

2022 - В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се провежда  първото издание от поредицата "Вечери на подбудителите". Идеята за поредицата е на писателите Кин Стоянов и Ганчо Ганчев. Първото издание е посветено на творчеството на сатириците Радой Ралин и Марко Ганчев и е под мотото "100 и 90 години сатира". За първи път е връчена награда на името на художника Борис Димовски по повод предстоящата 100-годишнина от рождението му (1925-2007). Пръв носител на наградата е карикатуристът Йовчо Савов.

На този ден по света:

1662 - Английският крал Чарлз II продава пристанищния град Дюнкерк на Франция за 400 000 лири стерлинги. Градът е възникнал през X в. Бил е владение на Франция, Нидерландия, Испания. През 1657 г. в резултат на войната между Англия и Испания (1654-1660) Дюнкерк е завзет от английските войски и става владение на Англия съгласно мирен договор, сключен през 1658 г.

1807 - Във Фонтенбло, Франция, испанският крал Карл IV и Наполеон подписват Договора от Фонтенбло за преразпределяне на колониалните си владения, съгласно който Португалия се разделя на 3 части между краля на Етрурия (съществува между 1801 и 1807 г. като васална държава на Франция), Франция и Испания. На основание на договора френската войска получава правото да преминава през територията на Испания.

1904 - В Ню Йорк, САЩ, е открита първата линия на метрото с дължина 21 мили (33,6 км).

1924 - В СССР е прието постановление за образуване на Туркменската и Узбекската съветски социалистически републики. На 20 февруари 1925 г. Първият учредителен конгрес на Съветите одобрява документа и приема Декларация за създаването на Туркменска ССР и Постановление за доброволното й присъединяване към СССР. През май 1925 г. Узбекската ССР влиза в състава на СССР. На 20 юни 1990 г. Върховният съвет на Узбекистан приема Декларация за суверенитета на републиката и на 31 август 1991 г. е провъзгласена независимостта на Узбекистан от СССР. На 22 август 1990 г. Върховният съвет на Туркменска ССР приема Декларация за суверенитет и на 27 октомври 1991 г. е обявена независимостта на страната, като името й е променено на Туркменистан.

1962 - По време на Карибската криза, предизвикана от разполагането на съветски ядрени ракети на територията на Куба, съветският офицер Архипов отказва да даде разрешение за пускането на торпедо с ядрен заряд от борда на съветска подводница в района на Карибите. От самолетоносача "Рандолф" в залива около Куба излитат 11 бомбардировача на военноморския флот на САЩ и обстрелват съветската подводница. Екипажът на подводница е обстрелван и с подводни бомби, пуснати от американския кораб. Командирът на подводницата Валентин Савицки нарежда подготовка за пускането на торпедо с ядрен заряд. Според правилника за пускането на такава бомба е необходимо разрешението и на тримата капитани на борда. Благодарение на лейтенант Архипов, който се противопоставя, е предотвратена трета световна война. Карибската криза завършва на 28 октомври 1962 г. с изтеглянето на съветските ракети от Куба.

1971 - Република Конго се преименува в Република Заир. На 30 юни 1960 г. е провъзгласена независимостта на Република Конго от Белгия. През 1966 г. подполковник Жозеф-Дезире Мобуту (Мобуту Сесе Секо) поема властта след марксистко въстание и страната приема наименованието Демократична република Конго. На 27 октомври 1971 г. страната се преименува на Република Заир. На 17 май 1997 г. лидерът на заирските бунтовници Лоран-Дезире Кабила се провъзгласява за държавен глава, като по този начин отхвърля името Заир, дадено на страната от Мобуту Сесе Секо през 1971 г. вместо предишното Демократична република Конго. Президентът Мобуту Сесе Секо бяга в изгнание от столицата Киншаса. Република Заир се преименува на Демократична република Конго.

1981 - Президентът на Финландия Урхо Калева Кеконен подава оставка по здравословни причини след 24 години на този пост (1 март 1956-27 октомври 1981).

1986 - Влиза в сила Конвенцията за оперативно оповестяване за ядрени аварии, приета на специална сесия на Генералната конференция на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) на 26 септември 1986 г.

1999 – В Ереван, Армения, е извършен терористичен атентат в сградата на Националното събрание (парламента). Петима атентатори откриват огън с автоматично оръжие и убиват министър-председателя Вазген Саркисян и осем депутати, а около 30 други са ранени. Терористите взимат за заложници около 50 депутати и членове на правителството, като настояват за преговори с президента на Армения Роберт Кочарян. В декларация на нападателите, която националната телевизия на Армения излъчва на 28 октомври нападателите обясняват мотивите за своята "патриотична акция", която предприели, за да спасят Армения от разпадане, "водени от желанието да предотвратят гибелта на народа и да възстановят потъпканите му права". Нападателите искат гаранции от властите за личната си сигурност, честно разследване и справедлив съдебен процес, който "да разгледа всички причини и да изправи на подсъдимата скамейка всички виновници и грабители". След преговори с президента на страната Роберт Кочарян същия ден членовете на въоръжената група се предават, а заложниците са освободени.

2005 - Конституционният съд на Полша приема решение поляците да получат достъп до досиетата на комунистическата политическа полиция, до които до момента достъп имат само лица със специален статут на "жертви" на режима. Този статут се получава от Института за национална памет, създаден през 1998 г.

2011 - В Страсбург, Франция, Европейският парламент присъжда Наградата за свобода на мисълта "Сахаров" на петима активисти от Арабската пролет. Лауреатите са тунизиецът Мохамед Буазизи, който в знак на протест се самозапалва и така отприщва народния бунт в страната си (награден посмъртно), египетската активистка Асмаа Махфуз, либийският дисидент Ахмед аз Зубаир Ахмед ас Сенуси, сирийската адвокатка Разан Зейтунех и сирийският карикатурист Али Фарзат.

2013 - Близо 10 000 души демонстрират в Унгария и Румъния с искане за автономия за 1,2 млн. етнически унгарци, живеещи в Румъния. В Румъния демонстрантите организират поход между две села в района на Трансилвания, където живее най-голямата част от унгарското малцинство. Организатор на похода е Демократичният съюз на унгарците в Румъния - основната партия, представляваща унгарското малцинство в Румъния. В Унгария хиляди участват в демонстрации в Будапеща и други градове в знак на солидарност с похода в Румъния.

2015 - В Страсбург, Франция, по време на сесия на Европейския парламент, e подписано Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Косово с ЕС, одобрено от Съвета на Европейския съюз на 22 октомври 2015 г.

2016 - Президентът на Венецуела Николас Мадуро увеличава минималната заплата с 40 процента, ден преди обявената за 28 октомври 2016 г. обща стачка на опозицията. До момента минималната заплата във Венецуела е малко под 140 долара на месец. Увеличението е пренебрежително ниско в сравнение с хиперинфлацията в страната. Венецуела е засегната от спада на цените на петрола, който е източник на 96 процента от приходите й, и е в една от най-тежките икономически кризи в историята си.

2017 - Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подписва указ, с който се разпорежда до 2025 г. кирилицата да бъде заменена с латиница. Съгласно указа Казахстан ще използва латиница с 32 букви и след реформата името му официално ще се изписва "Qazaqstan". Към този момент Казахстан използва изменена версия на кирилицата с 42 букви. Казахстан използва латиницата в началото на съветската епоха, но през 1940 г. преминава към азбуката на Русия.

2019 - В Колумбия са произведени избори за местни органи на властта, на които за пръв път след подписването на мирното споразумение за прекратяване на гражданската война в страната на 26 септември 2016 г. за кмет на населено място е избран бивш партизанин от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Шейсет и пет годишният Гийермо Торес, известен като "певецът на ФАРК", печели кметските избори в Турбако в северния департамент Боливар. Той е избран с 50,11 процента от гласовете.

2020 - Парламентът на Чехия приема постановление, определящо ливанското шиитско движение "Хизбула" като единна терористична организация. Според документа разделянето й на политическо и военно крило не отговаря на характера на групировката, която заплашва сигурността на демократичните държави. Движението "Хизбула" - без да се разделя на политическо и военно крило, е признато за терористична организация от САЩ, Канада, Германия, Австрия, Великобритания, Нидерландия, Аржентина, Парагвай и Колумбия.

2021 - Съдът на Европейския съюз налага на Полша глоба от 1 млн. евро на ден заради неизпълнение на негово решение от 14 юли 2021 г. за замразяване на дейността на Дисциплинарната камара към Върховния съд на страната. Това е най-голямата дневна глоба, постановявана до този момент от Съда на Европейския съюз. Санкцията е наложена по искане на Европейската комисия, отправено на 7 септември 2021 г., докато страната не предприеме действия да подобри функционирането на полския Върховен съд и не отмени новоприети закони, за които се счита, че подкопават независимостта на съдебната система на страната.

2022 - Американската технологична компания "Туитър" (Twitter) става собственост на мултимилиардера Илон Мъск срещу 44 милиарда долара.

Родени на този ден българи:

Стамен Григоров (Стамен Григоров Изворски), лекар и микробиолог (1878-1945).
През 1905 г. пръв описва бактерията "Bacterium bulgaricus Grigoroff" като необходима за получаване на ферментацията на българското кисело мляко. Първоначално микроорганизмът е наречен "Бацил А", а по-късно официалното му име става  "Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905". Военен лекар по време на Балканската война (1912-1913) и на Първата световна война (1914-1918), има заслуги в борбата с избухналата холерна епидемия. Създава ваксина срещу силно инфекциозната болест туберкулоза. Почетен гражданин на Трън (26 август 2009, посмъртно).

проф. Алберт Луканов, лекар хирург (1899-1982).
Създател на спешната хирургия в България. От 1924 г. до 1946 г. живее и работи като лекар в СССР. От 1947 г. е главен асистент в Медицинския факултет на Софийския университет, като участва в създаването на катедрите по ортопедия и травматология и по оперативна хирургия. Създател на  Института  за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" (1951) и главен хирург, създател (1958) и първи ръководител на катедрата по спешна хирургия в института. Главен хирург на републиката (1956). Автор е на повече от 120 научни труда, включително учебници и монографии, въвежда над 30 нови оперативни и диагностични методи. Носител на званията "Народен лекар" (1971) и  "Герой на социалистическия труд" (1979). Носител на орден "Георги Димитров" (1979).

проф. Александър Вълканов, зоолог и хидробиолог (1904-1971).
Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Морската биологична станция във Варна (1942-1962). Основател и завеждащ катедрата по хидробиология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1961). Директор на Института по зоология при БАН (1965-1971). Научните му приноси са в областта на протистологията, цитологията, върху хидрологията и фауната на Черно море и българските езера и блата. Автор е на повече от 100 научни труда. Описва 150 вида флагелатни организма, като 14 от тях дотогава не са описани от науката. Описва повече от 70 нови таксона, между които 23 нови рода и 1 ново семейство. Съставя пълен списък от 1375 вида черноморски животни от българското крайбрежие. Установеното от него ротационно и постъпателно движение на някои клетъчни органоиди е наречено през 1933 г. "Феномен на Вълканов". Инициатор е на създаването на океанския риболов на България. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1964).

проф. Боян Каменов, геолог (1907-1979).
Основател на инженерната геология в България. Завеждащ катедра по инженерна геология и хидрогеология в Софийския университет "Климент Охридски" (1950-1952). Ръководител на катедра  по инженерна геология и хидрогеология в Държавната политехника в София (1952). Ръководител на катедра  по инженерна геология и хидрогеология във Висшия минно-геоложки институт /ВМГИ/ (1953-1972), ректор на ВМГИ (1953-1959). Провежда регионални геоложки и инженерно геоложки изследвания върху строежа, механизма и динамиката на свлачищата. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1967), на орден "Народна република България" първа степен (1977).

Генчо Симеонов, художник карикатурист, илюстратор и аниматор (1931).
Първата му карикатура е отпечатана  във в. "Вечерни новини" през 1952 г. Работи (от 1967) в редакцията на в. "Стършел". Сътрудничи с карикатури и на в. "Земеделско знаме", в. "Кооперативно село", в. "Отечествен фронт", в. "Демокрация". Карикатурите му третират злободневни проблеми на ежедневието, а запазено място сред тях имат и карикатурите в стил "без думи". Илюстрирал е повече от 25 книги на български и чужди автори. Дълги години работи като художник-аниматор и сценарист в студиото за анимационни филми "Бояна", участвал е в създаването на около 15 анимационни филма. Бил е художник-постановчик в Столичния куклен театър и в театър "Българска армия". Носител на "Златното перо" на Съюза на българските журналисти, на награда за цялостен принос на Съюза на българските художници (2006), на орден "Кирил и Методий" втора степен.

проф. Стоян Ангелов, диригент и композитор (1931).
Композитор и диригент на детския, кукления и балетния състав на Двореца на пионерите (1955-1969). Диригент на ансамбъла при Слаботоковия завод София (1955-1959), на женския хор на библиотекарките "Морфова Прокопова" при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1958-1965). Методист по музикална самодейност в Дома за народно творчество (1958-1960).  Главен редактор на музикалните програми и състави на Българското национално радио (1960-1991). Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и в Института за музикални и хореографски кадри. Автор е на произведения в различни жанрове: музикално-сценични, оркестрови и камерни, детски и хорови песни, музика към повече от 20 театрални и куклени пиеси, обработки и оркестрации на чужди произведения и др.

Николай Заяков, поет, журналист и публицист (1940-2012).
Бил е журналист във в. "Народна младеж" и в. "Комсомолска искра", в. "Марица", главен редактор  на сп. "Тракия".  Бил е секретар на Дружеството на пловдивските писатели "Тракия". Автор е на поетичните книги "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999), "Пастирът на звездите" (2008), на книгата с мемоарна проза "Евангелие от Никола" (2010) и др.

Петър Анастасов, поет и драматург (1942-2023).
Бил е драматург в Драматичния театър в Кюстендил, главен редактор на издателство "Христо Ботев", директор на издателство "Български писател", директор на издателство "Христо. Г. Данов". Автор е на книгите със стихове: "Зимна нежност", "Тройно огледало", "Площад на хълма", "Както те обичам", "Единствено безсмъртие любов", "40 стихотворения", "Този черен бял свят", "Хубава и проклета си" и др. Автор е на пиесите "Обещай ми светло минало", "От сняг помилвана душа", "Голям колкото малка ябълка", "Четирите посоки на света", "Църква за вълци" и "Живите от мъртвата махала". По негови сценарии са заснети телевизионните филми "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен" и "Оттатък ставаш невидим". Сценарист е и на серийния телевизионен филм "Църква за вълци" по мотиви от едноименната му пиеса. Автор е на текста на химна на Пловдив. Носител на наградата "Пловдив" на община Пловдив за литература за 2003 г. за стихосбирката си "Този черен-бял свят" (22 май 2003). Носител на награда "Златен век" огърлие на Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на културата и постигнати високи творчески резултати (1 ноември 2022). Почетен гражданин на Пловдив (24 октомври 2017).

Недялко Тахтаджиев, футболен съдия (1944).
Съдия в Първенството на България по футбол. Международен съдия по футбол.

Михаил Венков, режисьор и оператор (1946).
Режисьор и оператор в Студио за телевизионни филми "Екран" (1975-1992). Режисьор в Българската национална телевизия (1993-2006). Филмът му "Срещи с Петър Димков" печели наградите за документален филм, режисьорски дебют и наградата на критиката от националния фестивал за документално кино "Златен ритон" (1981).

проф. Атанас Атанасов, пианист, композитор и педагог (1952).
Развива активна концертна дейност като солист, камерен изпълнител и сътрудник на редица хорови и оркестрови формации - пианист, чембалист и органист. От 1978 г. преподава в Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров". Бил е заместник-декан на Инструменталния факултет на НМА (1993-1999) и декан на факултета (2004-2012), завеждащ катедра "Камерна музика и съпровод" в Инструменталния факултет (2012-2016). Председател на Специализирания научен съвет по музикознание и музикално изкуство към Висшата атестационна комисия (2007-2010). Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (2005-2011). Ръководител на катедра "Камерна музика и съпровод" в Инструменталния факултет на НМА (2012-2020). Има активна концертна дейност като солист и камерен изпълнител  пианист, чембалист и органист. Автор е на музикално-сценична, оркестрова, хорова, камерно-инструментална и вокална музика, пиеси за пиано, детски песни, музика към театрални постановки и др. Носител на наградата "Златно петолиние" на Съюза на българските композитори (2005), на наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2012).

Нико Тупарев, телевизионен продуцент (1971).
Един от създателите на продуцентска къща "Сиа Адвъртайзинг" (1992). Създава собствена продуцентска  компания "Олд скул Пръдакшънс". Продуцент на телевизионните предавания "Вкусно", "Джубокс", "Стани богат", "Dencing stars", "Семейни войни", "Столът", "Сделка или не", "Островът на изкушението", "Любовни квартири", "Сблъсък", "Биг Брадър" и др.

На този ден са родени и:

Джеймс Кук, британски мореплавател (1728-1779).
На 1 февруари 1778 г. открива първите острови от Хавайския архипелаг, които нарича Сандвичеви острови. На 14 февруари 1779 г. е убит на един от островите от Хавайския архипелаг при сблъсък с местното население.

Николо Паганини, италиански композитор и цигулар (1782-1840).

Айзък Сингер, американски предприемач (1811-1875).
Изобретил  първата в света битова шевна машина (12 август 1851).

Джовани Джолити, италиански политик (1842-1928).
Министър-председател на Италия (15 май 1892-15 декември 1893). Министър на вътрешните работи (1901-1903). Министър-председател на Италия (3 ноември 1903-12 март 1905; 29 май 1906-11 декември 1909; 30 март 1911-21 март 1914; 15 юни 1920-4 юли 1921).

Клас Арнолдсон, шведски журналист (1844-1916).
Издател е на вестниците "Времената" (1883-1885), "Приятел на мира" (1885-1888), "Северна Швеция" (1892-1894) и др. Той е сред основателите на Шведския съюз за мир и арбитраж, оказал влияние върху шведските политици да приемат през 1905 г. разделянето по мирен път на Швеция и Норвегия (обединени през 1815 г.) Носител на Нобелова награда за мир за 1908 г. заедно с датския политик и пацифист Фредрик Байер.

Иван Мичурин, съветски биолог (1855-1935).
Основоположник в СССР на научната селекция на плодовите и други земеделски култури.

Теодор Рузвелт, американски политик (1858-1919).
Губернатор на щата Ню Йорк (1899-1900). Вицепрезидент на САЩ (4 март 1901-14 септември 1901). Двадесет и шести президент на САЩ (14 септември 1901-3 март 1909). Носител на Нобелова награда за мир за 1906 г. за изключителната му роля при подписването на Портсмътския мирен договор (23 август 1905), който слага край на войната между Русия и Япония.

Михаил Жаров, съветски актьор (1899-1981).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Петър Първи" (1937, 1939), "Завръщането на Максим" (1937), "Мечката" (1938), "Виборгската страна" (1939), "Близнаци" (1945), "Иван Грозни" (1945, 1958), "Селският детектив" (1969) и др. Народен артист на РСФСР (1944). Народен артист на СССР (1949).

Оливър Тамбо, южноафрикански политик (1917-1993).
Изпълняващ длъжността председател на партията Африкански национален конгрес (21 юли 1967-1  май 1969) и председател на партията (1 май 1969-5 юли 1991).

Кочерил Раман Нараянан, индийски политик (1920-2005).
Президент на Индия (25 юли 1997-25 юли 2002).

Карлос Андрес Перес, венецуелски политик (1922-2010).
Министър на вътрешните работи и правосъдието на Венецуела (13 февруари 1959-11 март 1964). Президент на Венецуела (11 март 1974-12 март 1979; 2 февруари 1989-22 май 1993). Генерален секретар на партията "Демократично действие" (1968-1975).

Руби Дий, американска актриса (1922-2014).
Участвала е в над 100 филма и сериала, като през цялата си кариера е играла и на театрална сцена. Последната й роля е във филма "1982" през 2013 г. През 1991 г. печели телевизионната награда "Еми" за филма "Денят в памет на загиналите във войните". Освен с ролите си Руби Дий е известна като активен борец за правата на афроамериканците в САЩ.

Жан-Пиер Касел, френски актьор (1932-2007).
Участвал е във филмите "Възвишена изневяра" (1964), "Дискретният чар на буржоазията" (1973), "Убийство в Ориент Експрес" (1974). "Церемония на престъплението" (1995), "Пурпурните реки" (2002) и др.

Луис Инасиу Лула да Силва, бразилски политик (1945).
Един от основателите на Партията на трудещите се (10 февруари 1980). Председател на Партията на трудещите се (10 февруари 1980-1994) и неин почетен председател от 1998 г. Президент на Бразилия в периода 1 януари 2003-1 януари 2011 г., и от 1 януари 2023 г.

Роберто Бенини, италиански актьор, режисьор и сценарист (1952).
Режисьор е филмите "Чудовището" (1994), "Животът е прекрасен" (1997), "Пинокио" (2002),"Тигърът и снегът" (2005), в които участва и като актьор. Участва и във филмите "Нощ над земята" (1992), "Астерикс и Обеликс" (1999). За филма "Животът е прекрасен" е носител на наградата "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм  (1997,1998), наградата "Сезар" за най-добър чуждестранен филм (1999), Наградата за европейско кино за най-добър филм (1998), наградата на БАФТА за най-добър актьор (1998).

Глен Ходъл, английски футболист и треньор (1957).

Олег Брижак, немски оперен певец бас баритон от казахстански произход (1960-2015).
В периода 1986-1991 г. пее на оперните сцени в Лвов, Челябинск и Санкт Петербург в Русия. От 1996 г. до смъртта си е солист на "Дойче опера" в Дюселдорф, Германия. Загива на 24 март 2015 г. при самолетна катастрофа в района на Барселонет, във Високите Алпи, Южна Франция.

Ванеса Мей, британска цигуларка от сингапурски произход (1978).

Волкан Демирел, турски футболист (вратар) (1981).

Даниел Субашич, хърватски футболист (вратар) (1984).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Александър Померанцев, руски архитект (1849-1918).
По негов проект е изграден храм-паметника "Св. Александър Невски" в София в сътрудничество с руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов в периода 1904-1912 г. Ръководил е и строителството на храм-паметника "Рождество Христово" в град Шипка.

Франко Алфано, италиански пианист и композитор (1875-1954).
Автор е на 9 опери, сред които "Сирано дьо Бержерак" (1936).

Стамен Григоров, български лекар и микробиолог (1878-1945).
През 1905 г. пръв описва бактерията "Bacterium bulgaricus Grigoroff" като необходима за получаване на ферментацията на българското кисело мляко. Първоначално микроорганизмът е наречен "Бацил А", а по-късно официалното му име става  "Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905". Военен лекар по време на Балканската война (1912-1913) и на Първата световна война (1914-1918), има заслуги в борбата с избухналата холерна епидемия. Създава ваксина срещу силно инфекциозната болест туберкулоза. Почетен гражданин на Трън (26 август 2009, посмъртно).

Рекс Стаут, американски писател (1886-1975).
Майстор на криминалния жанр. Автор е над 70 криминални романа, от които около 45 за ексцентричния частен детектив Ниро Улф - "Фер-дьо-ланс" (1934), "Лигата на уплашените мъже" (1935), "Някой да погребе Цезар" (1939), "Черни орхидеи" (1942), "Златните паяци" (1953), "Преди полунощ" (1955), "На вратата се звъни" (1965) и др.

Джон ван Флек, американски физик (1899-1980).
Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с британския физик Невил Франсис Мот и американския физик Филип Андерсън за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

проф. Жени Ковачева, българска пианистка и педагог (1905-1994).
От 1932 г. е преподавател по пиано в Държавната музикална академия.

Гулам Исхак Хан, пакистански политик (1915-2006).
Президент на Пакистан (17 август 1988-18 юли 1993).

Уго Тоняци, италиански актьор (1922-1990).
Участвал е във филмите "Приятели мои" (1975), "Аудиенцията" (1971), "Голямото плюскане" (1973) и др.

проф. Ана Върбанова, български лекар физиолог (1922-2001).
Научен сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН (1949-1952). Завежда (1960) лаборатория по интерорецепция в Института по физиология при БАН. Директор на Института за изучаване на мозъка при Българска академия на науките (1976-1988). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984).

Светослав Лучников, български юрист и политик (1922-2002).
Бил е юрисконсулт и главен икономист към Държавния комитет за наука и технически прогрес (1949-1982), сътрудник по нормативни актове в Министерския съвет (1990), лектор по търговско право в Свободния университет (1991). Министър на правосъдието (8 ноември 1991-30 декември 1992) и заместник министър-председател (20 май 1992-30 декември 1992). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001) и в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-27 октомври 2002). Председател на Координационния съвет на "Национален клуб за демокрация" (28 февруари 1993-2000). Автор е на книгите "Пламък за свещите" (1999), "Великото безумие" (1999), "Отвъд нищото" (1999),  "Истината" (2000), "Търсен предел" (2000) и др.  На 10 октомври 2012 г. в София на ул. "Цар Иван-Асен II" е открит паметник на Светослав Лучников, дело на скулптора Данко Данков.

Ханс Вернер Хенце, немски композитор и диригент (1926-2012).
Автор е на опери, симфонии, музика за балет и др.
 
Жак Деми, френски режисьор (1931-1990).
Режисьор е на филмите "Лола" (1961), "Шербургските чадъри" (1964), "Госпожиците от Рошфор" (1967) и др.

Данко Роев, български футболист и треньор (1935-2008).
Треньор на "Академик" (София), когато в 1/16 - финал от Турнира на УЕФА, неговият отбор побеждава "Милан" (Италия) с 4:3. Мачът се играе в София на 20 октомври 1976 г.

Вишай Шривадханапрабха, тайландски бизнесмен (1958-2018).
През 2010 г. купува контролния пакет акции на английския футболен клуб "Лестър". Загива при катастрофа с личния си хеликоптер на 27 октомври 2018 г.

Вазген Саркисян, арменски политик, национален герой (1959-1999).
Министър на отбраната на Армения (5 декември 1991-20 октомври 1992, 27 юли 1995-11 юни 1999). Министър-председател на Армения (11 юни-27 октомври 1999). Убит при атентат в парламента на 27 октомври 1999 г.
/КГ/МГ/