site.btaС пешеходни обиколки с жестов превод София вече не е "тиха" и непозната за хората с увреден слух

Кратък, но много смислен – така определя проекта „Тихият град“ ръководителят му - социологът Вяра Ганчева. Той включва три пешеходни обиколки на София с жестов превод  - две за възрастни, и една за деца, както и едночасов видеоурок по жестов език. Проектът се изпълнява от фондация „Форум за устойчиво развитие „ФОКУС“ и е финансиран от Столична програма „Социални иновации“. 

Направихме първия тур на 18 октомври, беше затрогващо и мило събитие за всички, разказа Вяра Ганчева. Обиколката предизвика голям интерес, участваха над 25 души, включително млади хора, които учат жестомимичния език. Датата е свързана с Деня на художниците, но и със Световния ден на достойнството, защото хората с увреден слух имат право на достоен живот, посочи тя. При разговорите с присъстващите е установила, че голяма част от тях не са от София, макар че живеят в столицата, но дори и тези, които са софиянци, са били изненадани от това, че са научили нови неща за културните забележителности – за църквите „Александър Невски“ и „Света София“, Ротондата, Археологическия музей, Двореца. Авторът на книгата „Бохемска София“ Виктор Топалов, чиято е и идеята за проекта, разказа много интересни подробности, които са от кухнята на историците и рядко достигат до хората, които не се интересуват от история, обясни Ганчева.

Тя намира символ в това, че в момента, в който е започнала обиколката, са зазвънели камбаните на храм-паметника „Александър Невски“.  

На 25 октомври - Международният ден на твореца, е следващата пешеходна обиколка за възрастни, а на 1 ноември, когато е Денят на будителите, ще бъде разходката с деца. Ще бъде създадено специално адаптирано съдържание за децата, защото разказите, които са заинтригували  възрастните, вероятно няма да са толкова интересни за децата. Доброволците от „Академия за приключения Анди и Ая“ също се включиха, защото те се занимават с деца с увреден слух и оцениха идеята, обясни Ганчева.

С проекта се изпълняват три цели – включване на представители от глухата общност в обществения живот на столицата, популяризиране на културно-историческото наследство на града сред тях по интерактивен, увлекателен и достъпен начин, и поставяне на обучаващи се на жестов език в реална среда.

Аз съм изследовател, отдавна се занимавам с проблемите на достъп до култура и знам колко проблеми имат хората със слухови, зрителни и двигателни увреждания и тяхната невъзможност да стигнат до културни обекти и да се приобщят към културни ценности. Ганчева си спомня за майка си, която е била слабочуваща в напреднала възраст. Беше ми мъчно, защото общуването стана трудно. Човекът с глухота се самоизолира, без да иска, и ако го изолират и останалите, тогава изолацията е двойна, каза тя.

Прочела е, че почти всички европейски столици предлагат такива възможности за хора със слухови увреждания. У нас в центъра табелите са много малко, видеоприложенията за хора с увреден слух в културната сфера са лукс, единственият най-добър начин беше жестов превод на живо, спомня си тя за началото на проекта. Възползвахме се от тази възможност и го направихме по възможно най-добрия начин. Разказва, че застъпникът за правата на хората с глухота Ашод Дерандонян, който е основател на фондация „Заслушай се“, се шегувал, че името „Тихият град“ не е най-подходящо за проекта, защото хората, с увреден слух, са най-шумните, а и слушат силна музика, защото усещат вибрациите.

Пешеходните обиколки целят и да допринесат за обучението на жестови преводачи.

Попитах младите хора, които участваха в тура и се обучават за жестов език, каква е мотивацията им, защото обикновено човек го учи, когато има близък или роднина - за да се разбира с него. Но имаше и младо момиче, което няма никакви близки с увреден слух, и въпреки това беше започнало да учи. Борис Бъндев, който работи активно за социалното включване на лица от нечуващата общност, обучава много желаещи на жестов език. Трябва да има жестови преводачи 24/7, категорична е Ганчева. „Оказва се, че хората с увреден слух даже не могат да достъпят до здравна помощ, до социални услуги. Не могат да повикат бърза помощ, или да кажат какъв им е проблемът, когато отидат в административна служба“, разказа тя.

Аз толкова се вдъхнових, че отсега търся възможности за продължение на проекта. Смятам, че е много важно в София да има такава възможност – както за гости на столицата, така и за софиянци, да разберат нещо повече за историята на столицата, отбеляза Вяра Ганчева.

Имаше една мисъл на Марк Твен, че добротата могат да я чуят глухите и да я видят слепите, припомня тя и отбелязва, че има такива моменти, когато всичко се вижда само със сърцето.

*****

По неофициални данни, в София живеят около 15 000 хора с глухота, а в страната техният брой достига 120 000. За много от тях, достъпът до образователни и културни събития е силно ограничен поради липсата на адаптирана информация. През последните години представители на частния и неправителствения сектори полагат усилия за възприемането на българския жестов език като пълноценен език за общуване у нас, посочват на сайта на проекта „Тихия град“.