site.btaПоходът за свобода и работа във Вашингтон през 1963 година е широко отразен в печата

 В Служебния бюлетин на БТА от 29 август 1963 г. може да прочетем коментарите в американския печат за Похода за свобода и работа във Вашингтон на 28 август 1963 г., когато пред Мемориала на Ейбрахам Линкълн се събират близо 250 000 американци, участници в похода за граждански права, пред които баптиският пастор Мартин Лутър Кинг произнася прочутата си реч „Имам една мечта“, считана за повратна точка в борбата срещу расизма и дискриминацията в САЩ. В нея той прокламира за равни права на всички американци и за приемането на национално законодателство за гражданските права. През 1964 година той става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир, присъдена му за неговите усилия да прекрати расовите предразсъдъци с помощта на мирни средства. Той е убит в Мемфис, щата Тенеси, на 4 април 1968 г., докато стоял на балкона в мотел в града, където пристигнал, за да води протести от името на 1300 стачкуващи работници от сметопочистването.

Американски вестници за Похода за свободата

Ню Йорк, 29 август 1963 г. /АП/ Във връзка с Похода до Вашингтон вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Големият брой негри и бели граждани, дошли във Вашингтон вчера, за да искат равенство във всички области на американския живот, въплъщава по замисъл и по изпълнение най-благородните традиции на нашата демокрация. Той отрази тяхното убеждение, че ако достатъчно голяма част от народа демонстрира своите искания, в Съединените щати няма нищо по-могъщо от притегателната сила на основните морални ценности.
Дисциплината, която съблюдават привържениците на граждански свободи, беше не по-малко внушителна от тяхната решимост. Прави чест на чувството за отговорност както на ръководители, така и на последователи, че толкова голямо раздвижване може да бъде осъществено с такъв усет за мярка - чувство, което невинаги се забелязва при други демонстрации“.
Вестник „Ню Йорк хералд трибюн“ пише: „Духът на демонстрацията беше красноречив повик за индивидуални права, а нейният ред отрази благородството на целта ѝ и решимостта на участниците в нея. Ние действително бяхме свидетели на исторически ден в борбата за демократически идеали“.
Вестник „Вашингтон пост“ пише: „Ако думите, произнесени вчера, бяха чути от Ейбрахам Линкълн в единия край на площада, нека да се надяваме, че те ще бъдат чути и от Конгреса на Съединените щати на другия край. Защото демонстрацията не беше просто отдушник на чувства. Налице е превъзходен случай да се отреже веднъж завинаги един тумор в Америка, който унизява и принизява всички американци. Не само негрите, не само белите привърженици на свобода на волята, но американците като цяло демонстрираха вчера и трябва да демонстрират единни и в бъдеще".

***

След похода на расово равноправие в САЩ

Ню Йорк, 29 август 1963 г.  /Кор. на БТА/ Днешните вашингтонски вестници не само признават огромния успех на похода към Вашингтон, но и сериозните по-нататъшни отражения, които той ще има върху вътрешната и косвено върху външната политика на САЩ. Макар водачите на движението за граждански права изрично да подчертават, че то няма политически характер, всяка голяма победа на това движение е удар по крайната десница, както в Южните щати, така и в средите, близки до правителството. Най-голямо впечатление е направила изключителната масовост на движението и голямата организираност и дисциплина, при която протече походът. Вместо „тълпа“, както предсказаха враговете на похода, дойдоха може би най-съзнателните представители на американския народ. Полицията почти нямаше какво да прави в този ден. В сравнение с вашингтонското ежедневие на този ден бяха направени най-малко арести, пише нюйоркският „Уолстрийт джърнъл“. Главната последица от похода, пише "Таймс", по мнението на повечето от наблюдателите, ще бъде, че той ще вдъхнови негрите още повече да работят за постигане на световно равенство. Заедно с това се съобщава, че конгресмените поне засега не възнамеряват нито да ускорят гласуването на законопроекта за граждански права, нито пък те или президентът Кенеди обещават да допълнят този законопроект, както настояха лидерите на нови борби, още повече, че икономическата основа на движението – масовата безработица в страната, която най-болезнено удря по негрите, но не само по тях – си остава.

***

В САЩ продължава борбата за работа и свобода

Вашингтон, 30 август 1963 г. /Кор. на БТА/ Днес главният организационен уредник на историческия поход към Вашингтон Б. Ръстин призова във Вашингтон всички американски безработни – негри и бели. Той им препоръча да възприемат тактиката на движението на граждански права: чрез пикетиране на обществени места и улични манифестации да наложат на правителството да вземе ефикасни мерки за ликвидиране на безработицата. Смята се, че огромният успех на Похода за свобода, който направи дълбоко впечатление на целия народ и втори ден е тема на почти всички вестникарски статии по вътрешната политика, наистина ще доведе до активна обществена дейност на все по-широк фон.
Под натиска на обществеността късно снощи е бил освободен от затвора националният директор на Конгреса за расовото равенство Джеймс Фармър, който отправи писмо до участниците в митинга пред паметника на Линкълн от затворническата килия в Южна Луизиана. 
Съдът от по-горна инстанция отмени съдебната забрана на манифестацията в същия щат и за днес е насрочена нова манифестация, на която вероятно ще говори Фармър.
В същото време обаче от редица места и днес се получават съобщения за съдебен терор и дори за нови расистки изпълнения. 25 души, участващи в мирна манифестация за негърски права, са арестувани в Денвил. Стреляно е по негър младеж от една кола във Фолкрот, щата Пенсилвания. Вчера в самия Ню Йорк са осъдени на едномесечен затвор две двойки и петима младежи, които повече от месец пикетират канцеларията на Нелсън Рокфелер, губернатор на щата.

Ден по-рано в бюлетина „Международна информация“ на БТА четем публикация на кореспондента на БТА Георги Найденов за Похода за работа и свобода във Вашингтон на 28 август 1963 г.:

Походът за работа и свобода във Вашингтон

Вашингтон, 28 август 1963 г. /Кор. на БТА Г. Найденов/ Повече от половината от населението на американската столица са негри, които изпълняват тук ролята на дребни служители, работници и слуги.  Днес те, заедно с други над 110 хиляди демонстранти – черни и бели – дошли от цялата страна, се явиха във Вашингтон в съвършено противоположна роля. Те дойдоха да търсят сметка и да наложат волята си на Сената, Конгреса и президента на САЩ.
Това беше вълнуваща гледка - хиляди рейсове в безспирен поток пристигаха още в нощните часове и започнаха да стоварват пред паметника на първия президента на Щатите Вашингтон участниците в историческия поход, около една трета от които бяха бели граждани. Рано тази сутрин преди да започне манифестацията делегация от най-авторитетни ръководители на движението се отправи към сградата на Капитолия, за да разговаря с ръководителите на Конгреса и Сената. По обед, разделени на две отделни колони, участниците се отправиха по успоредните улици на независимостта и на Конституцията към паметника на Линкълн. Чрез тази манифестация, която продължи около един час, бе почетена паметта на загиналите борци срещу сегрегацията - Уилям Мур, Едгар Евърс, Хърбърт Ки и много други, паднали жертва на расистите.
След това започна митинга, пред който произнесоха речи, както всепризнатите водачи и организатори на движението за граждански права, така и известни общественици, които са се присъединили към похода през последните седмици.
"Из цялата наша страна, особено в Дълбокия Юг, каза изпълнителният секретар на Асоциацията за прогреса на цветното население Рой Уилкинс, ние сме бити, ритани, малтретирани, по нас се стреля, нас ни убиват, не други, а местните и щатски длъжностни лица, които трябва да пазят законността. Непонятно е за нас, събралите се тук, и за милиони хора по други места, как така правителството на Съединените щати е безсилно да предотврати физически оскърбления на гражданите си в своите собствени граници“.
Голямо впечатление направи писмото, отправено до митинга, от Джеймс Формър, национален директор на Конгреса за расово равенство - бойката организация, която провежда голяма част от седящите стачки и пикетирането в предприятия и обществени служби, практикуващи дискриминация. Той трябваше да бъде един от основните оратори на митинга, но се оказа затворен заедно с други демонстранти в един затвор в щата Южна Луизиана. Аз желая с цялото си сърце да бъда с вас във Вашингтон в този голям ден, както и моите затворени братя и сестри. Ние сме затворени за едно единствено престъпление - за нашето искане „свобода сега“. Срещу мирните манифестации в този щат бяха използвани сълзлив газ, жици с течащ по тях ток, а по-рано и кучета, пожарникарски помпи, но ние не ще спрем нашите борчески мирни манифестации. Ние не ще се махнем от улиците докато кучетата не спрат да ни хапят на юг, а плъховете на север“, т.е. докато не бъдат спрени полицейските репресии в южните щати и не бъде осигурено настаняването на негрите в северните щати на квалифицирана работа, без дискриминация.
Джон Луис от името на Студентския координационен комитет за ненасилствени акции обвини политиците от двете американски партии, че те не се грижат за интересите на народа, не провеждат принципна политика. „В някои райони на юг, продължи той, ние работим на полето от изгрев до залез слънце за 12 долара седмично.“ След като приведе примери на още по-ниско заплащане на труда - по 5 долара седмично на домашните прислужници в някои заможни семейства, той изтъкна, че не само щатските власти, но и централното правителство е отговорно за репресиите, на които биват подлагани често по най-безчовечен начин участниците в мирни протестни акции срещу това положение.
"В Олбани, каза той, 9 наши лидери бяха дадени под съд не от диксикратите /противници на равноправието на негрите/, а от федералното правителство за мирна протестна демонстрация. А какво направи федералното правителство, когато заместник-шерифът в същия щат наби Аторни Кинг и го изостави на улицата в полумъртво състояние? Какво направи федералното правителство, когато служител в местната полиция ритна бременната жена на Слатер Кинг и тя пометна. Аз искам да знам на чия страна е федералното правителство.“
Основният въпрос, към който взеха отношение всички оратори на митинга, беше дали предложеният от президента Кенеди законопроект за гражданските права, който предстои да се гласува в Конгреса, е достатъчен. В една или друга форма водачите на движението поискаха допълнения към него, които наистина да гарантират премахването на сегрегацията. Но профсъюзният лидер Рутър, подпредседател на АФТ-КПП, и някои от изказалите се представители на църковни кръгове, без да вземат определено отношение, с някои общи фрази дадоха да се разбере, че препоръчват да не се издигат искания, отиващи по-далече от проектозакона.
Множеството препълнило огромното поле около паметника слушаше изпълнение на любимите си народни песни, хуморески и рецитации. То възторжено поздравяваше специално дошлите на похода най-известни артисти от източното и тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Още сега, преди присъединяването на местното вашингтонско население, след края на работния ден тук са се събрали по някои пресмятания повече от 200 хиляди души. Вашият кореспондент заговори висок, бял младеж застанал пред една група негри с плакат в ръка, на която пише: „Ние сме свобода. Искаме справедливост.“ Оказа се, че той е Слайтър Кинг. Жена му тежко е пострадала от полицай. Кинг помоли да изнеса в печата, че безчинствата на полицията над негрите продължават.

Изключително топло бе посрещнат на трибуната Мартин Лутър Кинг, който заяви, че правителството е длъжник на негрите и че те са дошли сега, за да инкасират чека, който то не желае доброволно да им осребри. "Ние не искаме да повярваме, че банката на свободата в нашата страна е фалирала", каза Кинг. "Вие ни питате кога най-после ще мирясате, кога ще свърши това бурно лято в Америка. То ще свърши и спокойната есен ще настъпи, когато ние видим узрели плодовете на справедливостта." Кинг призова да се изгради политическа армия на бели и черни, която да може още по-енергично да поведе настъплението. Накрая председателстващият Рандолф прочете текст на тържествена клетва, който повториха след него всички присъстващи. Потвърждавам личната си ангажираност в борбата за работа и свобода, се казва в клетвата, от която няма да се откажа до крайна победа.

След 75-минутна среща на 28 август 1963 г. с ръководителите на организациите, които са инициатори на похода, президентът на САЩ Джон Кенеди заявява в декларация, съдържаща 400 думи, че „походът във Вашингтон в подкрепа на законопроекта за гражданските права е принос за каузата на 20 милиона американски негри.“

В Служебния бюлетин на БТА четем за декларацията на президента Джон Кенеди, дадена за печат непосредствено след 75-минутната му среща с ръководителите на организациите, които са инициатори на похода:

Кенеди приветства похода за расово равноправие

Вашингтон, 28 август 1963 г. /АП/ Днес президентът Кенеди заяви в декларация, че „походът във Вашингтон в подкрепа на законопроекта за гражданските права е принос за каузата на 20 милиона американски негри“.
„Спомняйки си за други демонстрации, станали в различни краища на света, ние не можем да не бъдем горди от демонстрацията, на която сме свидетели днес тук“ - подчертава президентът.
В декларацията се казва, че още от самото създаване на американската нация винаги са се полагали усилия да се гарантира равноправие „пред възможностите, които предлага животът“, за всички граждани. Сега обаче „преобладаващото мнозинство от нашата общественост вече разбира, че е необходимо да се направи решителна крачка напред, за да се постигне тази цел“.
Изпълнителната власт ще продължава да се бори „за пълна заетост на работната ръка и за ликвидиране на дискриминацията при наемането на работа - каквито са и двете главни цели на този поход“.
От друга страна - изтъква президентът, - правителството ще продължава да набляга за прокарване на закона за гражданските права. Едновременно с това правителството ще направи всичко по силите си, за да прокара през Конгреса закон за укрепване на образователната система и за осигуряване на по-широки възможности пред младежта.
Декларацията на президента Кенеди съдържа 400 думи и бе дадена за печат непосредствено след 75-минутната среща на президента с ръководителите на организациите, които са инициатори на похода.
"Днес във Вашингтон ние виждаме как десетки хиляди души - както негри, така и бели - упражняват своето право да се събират мирно и да насочат общественото внимание към един въпрос от общонационално значение“ - се казва в декларацията.
"Човек не може да не остане с дълбоко впечатление от пълния с достойнство начин, по който демонстрантите изразяват своята вяра в нашата демокрация“ - приключва декларацията.

Още на 23 август 1963 г. в бюлетина "Международна информация" на БТА кореспондентът на БТА Георги Найденов пише за исканията на участниците в похода, публикувани в специално обръщение на организаторите на проявата, а на 25 август 1963 г. БТА съобщава за участниците и мерките, които властите ще предприемат във връзка с похода, определян като връхна точка на  борбата срещу расовата дискриминация  в САЩ:

Участниците  в похода  към  Вашингтон  искат свобода  още през  1963  година

Ню Йорк, 23 август 1963 г. /Кор. на БТА Г. Найденов/. Участниците в похода  към   Вашингтон отправиха  нови  искания  към  правителството. "Нашата  борба се   води  на  два   фронта  -   за  граждански  права и за повече  работа" - заявиха  в публикуваното  вчера  специално  обръщение на членовете  на   комитета по  организирането  на похода   към Вашингтон. Те  искат   от   правителството  на САЩ да вземе мерки  "в мащаба на цялата страна за бърза и пълна интеграция /премахване дискриминацията  на  националните малцинства, преди всичко на  негрите/, прекратяване  на  политическите   репресии  и  установяване  пълно  равенство  на   всички   граждани пред   закона". Наред с това се издигат конкретни икономически искания - увеличаване  на минималната надница на  нископлатените работници, които в мнозинството от случаите са  негри -  до два долара на чac, тъй като сега минималната  надница  е долар и 25 цента; масово производствено  обучение  на всички неквалифицирани работници и настаняване на безработните на   работа чрез   разгръщане широка програма  за  обществени строежи.
Наблюдателите тук  оценяват тази програма като конкретен и добре обмислен отговор на завчерашните изявления  на  президента, че негрите  не  могат  да  бъдат   настанявани  на  добре  платена работа въз основа  на  квоти  /предпочитания/, а  трябва  да се образоват и квалифицират, за да могат да получават доходи  наравно с белите работници. Кенеди  ще  приеме водачите  на  похода в деня  на пристигането  на   неговите  участници във Вашингтон. На  масовия митинг,  който ще се състои след  това, ораторите  ще оповестят какво  обещава да предприеме президентът. Този  митинг на четвърт милион черни и бели работници пред  Паметника на Линкълн в центъра  на американската  столица се  очаква да се превърне   в най-важното американско   вътрешно  политическо събитие  на  последното столетие. Има  признаци, че борбата срещу сегрегацията ще прераства все повече  в борба срещу останалите  злини  на  капиталистическия социален   и  политически строй. 
Участниците   в похода проявяват голяма съзнателност и организираност. В цялата страна са  насрочени митинги по случай похода, на които ще говорят видни негьрски водачи, профсъюзни и политически лидери, свещеници. Предвид голямата масовост на движението много политически лидери в последния момент се присъединиха към него. Вчера кметът на Ню Йорк Вагнер заяви, че приема поканата на ръководителите на похода да участват в  него. Днес най-голямата профсъюзна централа  ще се обърне с възвание към нацията, посветено на това събитие, въпреки че до вчера председателят на профсъюзното  обединение Американска федерация  на труда - конгрес на промишлените профсъюзи (МИНИ) и повечето членове  на ръководния комитет демонстративно се държаха  настрана от движението. Дори в католическите църкви в неделя  ще се чете писмо, посветено на похода за свобода. Някои от новоприсъединилите очевидно се стремят  да  деформират  борческата програма  на  движението и да внушат на участниците, че те не могат да искат от правителството да вземе мерки  за  изпълнение на техните  искания. Веднага, както съобщава  днес  в. "Амстердам  нюз", "лидерите  на  похода  ще призоват всички  участници да продължат   протестните манифестации по  места,   като  издигат искания  за  свобода и работа "Свобода още през 1963 година!“ е нашият логунг.“

Четвърт милион  участници  в похода 

Ню Йорк, 25  август 1963 г. /БТА/ 4000 войници  и 5000 полицаи  и пожарникари  ще  осъмнат по улиците  на  Вашингтон в сряда. Така американската  столица  ще посрещне  пратениците на  "похода за свобода  и  работа  на негрите".  Това  е  връхната точка на  борбата срещу  расовата  дискриминация  в САЩ.
В. "Ню Йорк таймс" намира тези предохранителни  мерки  на правителството  за  целесъобразни. Масовият  поход   "крие  опасни   рискове",  отбелязва   вестникът. В загрижеността  на  "Ню Йорк таймс"  личи уплахата  на американското правителство от  мащабите на   борбата за граждански права. Гневът на американските негри  непрекъснато расте  и  увлече  след  себе си всички граждани  на Съединените  щати. Всеки  изминат  ден попълва  редовете  на  участниците  в похода с нови привърженици  от  всички слоеве на  американското  общество. На 28 този месец Вашингтон  очаква колоните  на черни  и  бели "в поход  за поправянето на старите  несправедливости", както се  казва   в  инструкцията  на  Организационния  комитет.
Правителствените лица   във  Вашингтон смятат, че броят  на участниците в похода  ще стигне  150  000. Но пазителите на  реда в столицата  може би ще трябва  да  се справят с още по-трудна  задача, тъй като според предвижданията  на  организаторите  на похода тази  цифра  може  да  стигне  до 250 000.
Когато четвърт  милион хора издигнат своя гневен глас на протест  "е необходима само  една   искра,  за да пламне  огън“,  пише днес кореспондентът на  агенция "Ройтер“ във Вашингтон Джон  Хефернан.
"Походът  за свобода и работа на негрите" прие бързо масов характер. Броят на  участниците в него би могъл  да бъде и по-голям, ако много от привържениците  на това  движение  не са възпрепятствани да пристигнат  във Вашингтон поради липса  на транспорти  сборното място  за  пристигащите със  самолет, влак и  автобуси  е паметникът на първия американски президент  Джордж  Вашингтон. Оттам участниците  в похода  ще се  отправят  в две колони  към Паметника на Ейбрахам  Линкълн, където  ще се състои масов митинг.  Водачите на похода  ще бъдат  приети  от  президента Кенеди  в Белия дом. Очаква се също да бъде  изпратена  делегация, която ще се срещне с видни дейци на  Конгреса.
Пред  представителите на  американското правителство участниците в похода  ще настоят  за  незабавно даване  на  работа  и свобода на негрите  и  приемане  на   законопроекта  за  граждански права, предложен  от президента Кенеди. "Походът  има за цел да защити основните права на всички нас - не само на  негрите, а и на всички американски  граждани"  - това  са думи на   видния представител  на католическите среди в САЩ Лафарж, цитирани от  в. "Ню Йорк таймс“.
Съобщава  се, че по време на марша ще бъде провъзгласена официално  всеобща политическа партия  на  негрите,  която  ще  вземе участие в президентските  избори  идущата  година. Председателят  на Инициативния комитет  на тази партия  Конрад Линч е заявил тук, че основната  цел на тази организация  е проникването на негри в Конгреса и държавните  институти. "Негрите, които  в момента са  изключени от политическия живот на страната,  ще получат по този  начин възможност  да изразят своя  енергичен протест  по  време на  изборите", е заявил Линч.