site.btaНяма некрасиви езици, казва писателят и преводач Сокол Демаку

Няма некрасиви езици, казва пред БТА писателят и преводач Сокол Демаку. Наскоро той беше в София, заедно с още двама свои колеги – Хамит Гургури и Бахтир Латифи, по покана на Съюза на българските писатели. Демаку превежда български поети и съставя антологии, които издава в Швеция.

„Трябва да се направи паралел между това, което се случва в Косово, в Швеция, в България, и социалните политики в различните държави. Човек трябва да вижда и да знае какво се случва около него“, казва още той. 

Сокол Демаку е поет, писател, преводач, преподавател, публицист, издател и журналист, роден е в Косово, но живее работи в Борос, Швеция. От 2011 г. е член на Асоциацията на шведските писатели и на шведския П.Е.Н. Учи педагогика в университета в Гьотеборг. Работи като учител в основно училище, в Борас. Там издава и културното списание Dituria. В основата е и на местната радиостанция на албански език, наречена Radio Dituria, и на телевизионния канал TV Dituria. Работил е като журналист в шведското национално радио. Пише разкази и стихотворения за възрастни и деца. Превежда шведска литература на албански и албанска литература на шведски и на балкански езици. Най-известният му превод The Dream Faculty  от Сара Стридсберг от шведски на албански има успех в Албания. Сокол Демаку е носител на наградата „Култура на Запад“ в Гьотеборг – за литература (2021), два пъти получава стипендия за превод на шведска литература.

Сокол Демаку пред БТА – откъде знае български, красив ли е българският език и защо няма некрасиви езици, за връзката му с българската литература и смята ли, че тя е наднационална, за какъв полет мечтае и какви теми го вълнуват като автор. И още – личната му биография е свързана с няколко държави – Косово, Албания, Швеция, има ли вероятност човек да изгуби своята идентичност, или това е усещане за космополитност? Защо в Гьотеборг завършва математика, а в Бурос – педагогика?

Г-н Демаку, мисля, че най-интересното начало на нашия разговор е откъде знаете толкова добре български език?

- Аз съм косовар и моите приятели също са такива. Но всички ние живеем в Швеция, работим там, живеем там, пишем там. От 30 години Хамит Гургури е в Швеция, аз и Бахтир Латифи сме от 20-22 години. Пишем на албански, както и на шведски език – както поезията, така и прозата. Аз и Хамит сме преводачи от шведски на албански и от албански на шведски. Аз знам малко български, но започвам да го забравям. Работил съм от 1992 до 1996 г. в завод „Стинд“, в София, който произвеждаше стъклени бутилки. Работил съм и в Пловдив, където имаше същия завод. 

Красив ли е българският език, и въобще има ли некрасиви езици?

- За мен няма некрасиви езици... В момента превеждам сборник на албански, шведски, македонски и български език. За мен българският език е много красив. Преди пет-шест години работех като учител в едно основно училище, в Швеция, и там имах ученик от България, който не знаеше нито дума на шведски. Затова използвах всяка възможност да си говоря с него на български и за мен това беше много приятно.

Знаете ли, че малкото Ви име е символ на една от най-бързолетящите птици? Вие за какъв полет мечтаете?

- (Смее се – бел. а.) Всички птици летят, ние също полетяхме – от Косово към Швеция, а сега летим и към България (Смее се – бел. а.). Мечтая за поезия и за литературата като цяло – това, с което се занимаваме ние...

Как се стигна да връзката Ви с българската литература?

- От 12 години издаваме поетическа антология за един фестивал на поезията в Швеция. И в тази книга има поети и писатели от цял свят. Мисля, че преди около четири години видях в интернет български автори, сред които и една наша приятелка от Пловдив – Славка Мариновска. Тя беше първата българска авторката в антологията… Сега, в най-новата антология  има седем автори от България. И това е много хубаво. Съвсем скоро, през септември, ще обявим конкурс за предстоящия фестивал и всеки писател има право да предложи своя творба. Има редакция на фестивала, която гледа всичко и прави селекцията. В антологията има 190 имена на 12 езика, като най-много са на албански, следва шведски, а на трето място е българският език. 

Като човек, който познава българската литература, смятате ли, че тя е наднационална, и че всеки чужденец би я разбрал?

- Да, смятам го. Ето, например, това се отнася и за Иван Вазов, в чиито дом се намираме сега. Аз също така превеждам мои стихове на български. Започнах да превеждам и от български език, и мисля, че това, което превеждам, се разбира и от румънец, албанец, швед и така нататък.

Личната Ви биография е свързана с няколко държави – Косово, Албания, Швеция. Има ли вероятност човек да изгуби своята идентичност, или това е усещане за космополитност...

- Не. Няма такава опасност (Усмихва се - бел. а.). Преди 20 години бях гост на радио „България“ в София. Аз съм апелирал да се създаде редакция на албански език в Швеция. Има и списание със същото име Dituria. Нищо не може да се изгуби...

Интересно е също защо в Гьотеборг завършвате математика, а в Бурос – педагогика...

- Аз съм завършил албански език в Прищина. Работил съм като учител по албански език в Косово и, когато заминах за Швеция, не можех да работя като учител с албански език. Бях принуден да уча математика в университета, в Гьотеборг, а след това да карам магистратура по педагогика. Остават ми още пет-шест месеца до пенсия...

Какви теми Ви вълнуват като автор?

-  Аз пиша и стихове, но пиша и романи. Моите романи са на социална тематика, а поезията е предимно лирична, романтична. Започнах да превеждам едни от най-известните шведски романи на албански. Досега съм превел 40 романа на албански. Наскоро преведох един детски роман, написан от една ромска жена, който всяко дете в Швеция познава, Катарина Тайкон - „Катици“…

Казвате „социални теми“. Как тези социални теми се меняха през годините?

- Идеята е, че трябва да се направи паралел между това, което се случва в Косово, в Швеция, в България, и социалните политики в различните държави. Човек трябва да вижда и да знае какво се случва около него...

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Трудно ми е да отговоря (Смее се – бел. а.). Искам да направя най-доброто, което може да се направи за моята държава – като чета книги от други автори и пренасям най-доброто от тях за нас.

/ДД