Немски превод на лирико-фантастичната поема „В царството на самодивите“ (1884) на Иван Вазов бе представен по време на българска поетична вечер, състояла се на 4 юни в Славянския институт на Кьолнския университет. Проектът за превод е на лектората по български език, литература и култура към Славянския институт на Кьолнския университет под ръководството на доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова. Той се осъществява в рамките на националната програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката на България. Авторките на превода Кристине Райнс и Илиана Чекова заедно със студентите Азиз Кадиров и Велиана Желязкова представиха драматизирани откъси от няколко глави на поемата на български и немски език. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА самата Илиана Чекова-Димитрова, която е лектор по български език, литература и култура в Кьолнския университет.
Работата върху превода на поемата
В началото на вечерта Илиана Чекова е разказала за дългогодишната работа със студентите върху превода на поемата „В царството на самодивите“, която по думите ѝ е сравнително малко позната дори и за българския читател и не влиза в учебните христоматии. Лекторката е очертала литературната история на поемата и културно-историческия контекст в Пловдив в навечерието на Съединението, когато Иван Вазов пише творбата. Посочила е връзката ѝ с българския фолклор, с българската история и с поемата на Хайнрих Хайне „Германия – зимна приказка“ (1824).
От една страна поемата запознава с богатата българска митология – рисува образи на самодиви, вили, юди, орисници, летящи вещици, змейове и змеици, с които се среща поетът, пристъпил фантастичното им царство само с лира в ръка, за да намери вдъхновение и да се отърси от всичко лошо. От друга страна, със своята спътница горската Вила, подобно на Беатриче от „Божествена комедия“ на Данте Алигери, поетът прекосява времето и пространството – лети над планини, долини и реки, за да се върне столетия назад в далечното историческо минало на България – при цар Самуил, Крали Марко, Паисий Хилендарски и да потърси отговори на въпроси от неговото съвремие, посочи Илиана Чекова.
Тя добави, че интертекстуалността и културната дълбочина на поемата „В царството на самодивите“ е изключително богата и разнообразна.
Иван Вазов не се ограничава само с националните образи, а отваря творчеството си за различни световни литературни, митологични и исторически образи – от древногръцката митология до западноевропейската поезия и история, каза лекторката.
Германката Кристине Райнс е другата преводачка на поемата
В изказването си по време на поетичната вечер Кристине Райнс се e спряла на типологичните сходства в семейната среда, обществените и литературните нагласи на Иван Вазов и Хайнрих Хайне, върху значението на немския романтизъм и Хайне за Вазов, като е посочила незабелязвани до момента примери за въздействието на поезията на Хайне върху стихове на Вазов, разказа доц. Чекова.
Тя цитира Кристине Райнс, която е споделила следното:
„Нашият проект по превод цели да запълни една от съществуващите празнини в преводите на произведенията на Иван Вазов и да направи достъпна за немскоезичната публика поетичната епопея „В царството на самодивите“. Този тип работа допринася за обогатяване на международния подход към литературното, историческото и митологичното наследство на България. България е страна с древна история, която представлява изключително богато преплитане на различни влияния, предания и митове – нещо като капсули на времето и пространството, съхранили компресирани исторически аспекти, съхранени през хилядолетията. Този вид работа допринася за изграждането на международен подход към литературното, историческото и митологичното богатство на България.
В нашия превод на немски език възпроизвеждаме кръстосаната рима на народнопесенната строфа, която Вазов използва – литературно-исторически известна и като романценстрофа. Метриката, която той прилага, е предимно четиристъпен хорей, типичен за тази строфична форма, макар че на места той съзнателно нарушава това правило. За нас е важно да запазим римата и метриката, тъй като Вазов вероятно умишлено ги е използвал като историко-литературно средство, за да подчертае народнопесенния характер на своето историко-митологично поетично произведение. С това се доближаваме до сложната историческа, политическа и митологична интенция на поета, която ще разгледаме и в коментарна част на проекта.
Той стана възможен благодарение на моята преподавателка д-р Илиана Чекова-Димитрова. С идеята си да хвърли поглед върху връзката на Иван Вазов с немския писател Хайнрих Хайне тя отвори изключително плодотворен литературен прозорец към културното изграждане на мостове. Неуморната ѝ дейност в Славянския институт на Университета в Кьолн в сферата на преподаването и културната организация осигурява стабилна опора на българската култура в немско-българската университетска среда, без която Славянският институт на Университета в Кьолн вече не може да бъде мислен“.
Гостите на поетичната вечер и подкрепата на Генералното консулство на България в Дюселдорф
На тържеството присъстваха директорът на Славянския институт проф. Даниел Бунчич, колеги от Института и лектори по славянски езици - Беате Цандерс, доц. Анна-Мария Зоннеманн, Яна Щер, д-р Самуел Коруниак, Росица Байрактарски, директор на Българското училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн, Венелин Арнаудов от групата за български народни танци „Хорце“ в Кьолн, също така студенти и гости, сподели Илиана Чекова-Димитрова.
По думите ѝ събитието се е състояло с подкрепата на Теофана Крайнина-Йорданова, временно управляваща Генералното консулство на България в Дюселдорф, колегите ѝ от консулската служба Стоян Mичев, Катя Андонова, както и Венцислав Любомиров, студент по право.
От името на Генералното консулство студентите Кристине Райнс, Велиана Желязкова, Азиз Кадиров, Магдалена Генова и Лилия Троанска са получили подаръци (кенарени блузи с българска шевица и учебници по старобългарски език) като награда за участието им в проекта, представянето му, а също така за отличията им в конкурса по превод „Трансформации 2025“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в който Кристине Райнс и Лилия Троанска са спечелили първи места за превод от български на немски език съответно на поезия и проза.
Признание за работата на лекторката по български език и култура в Кьолнския университет
След литературното четене на поемата „В царството на самодивите“ от групата, съпътствано от овации, Илиана Чекова е благодарила на публиката и на своите студенти и е изтъкнала първостепенното значение при превода на Кристине Райнс, тъй като благодарение именно на нея поемата прозвучава на немски език в рими.
Тя е споделила, че мандатът ѝ като лектор по български език е към своя край и според административните изисквания на Софийския университет трябва да се върне в София най-малко за две години. Илиана Чекова е отправила благодарствени думи към своите колеги, приятели и гости, присъстващи на вечерта, припомнила е хубавите моменти, прекарани заедно през изминалите години, и е изразила надежда за бъдещи срещи.
Студентките ѝ Велиана Желязкова и Кристине Райнс са се обърнали към нея с думите:
„Бих искала да използвам тази възможност, за да благодаря на Илиана (г-жа Чекова) за целия ѝ труд, за отдадеността, за сърцатата ѝ работа, за предаността и усилията към развитието на българистиката в Кьолн. Благодаря ѝ от сърце за това, че приласкава и вдъхновява чуждестранните студенти да се запознаят с красотата и благозвучието на българския език, да го изучават и обичат. Благодаря ѝ от сърце, че вече шест години ни събира и обединява, че пази запалено кандилото на българщината в Кьолнския университет. Проектът за превод на немски език на Вазовата поема „В царството на самодивите“ е само един пример за грандиозния ѝ труд и всеотдайност към България и каузата на българистиката в чужбина. Аз знам какво Иван Вазов означава за мен като българка, но фактът, че г-жа Чекова запознава Кристине – една германка – с Вазовия текст, и че това момиче не просто обиква поемата, а дори я превежда заедно с нея на немски, е изключително! Този проект е едно „малко чудо“ и голямо постижение за българистиката. Каквото и да кажа, все ще бъде малко. Затова ще кажа: Илиана, от цялото си сърце ти благодаря!“, е посочила Велина Желязкова.
Кристине Райнс е споделила колко много радост ѝ е донесла съвместната работа с Илиана Чекова върху превода на Вазовата поема от български на немски език през изминалите две години и е благодарила на всички, които са дошли на поетичното четене. Тя е изказала голяма благодарност към Славянския институт на Университета в Кьолн и към Генералното консулство на България в Дюселдорф за подкрепата и посещението на Консулството.
Илиана Чекова сподели и какво е публикувала във Фейсбук Кристине Райнс в навечерието на представянето на проекта: „Работата ни от 2023 година дава вълшебни плодове. Огромни благодарности на Илиана Чекова-Димитрова за неуморното сътрудничество и волята, и силата да представим този специален проект на бял свят. И благодаря на Иван Вазов, чийто фолклорен дух беше толкова дързък и вечен и докосва нас човеците и до днес!“.
По думите на Илиана Чекова вечерта е продължила с приятелски разговори и обилна трапеза, на която е имало българска баница и български деликатеси.
Общославянска поетична вечер
След това българската поетична вечер премина в общославянска. На нея присъстваха лекторите по словенски език – Яна Щер (именно по нейна инициатива започна преди две години организирането на славянски поетични вечери в Славянския институт), по словашки език – Самуел Коруниак, по полски език – Беате Цандерс, по сърбохърватски език – Драгана Грбич, и по украински език – Ирина Венец. Теофана Крайнина-Йорданова и представителите на Генералното консулство на България в Дюселдорф също останаха за литературното четене, разказа Илиана Чекова-Димитрова.
Бяха прочетени стихове на полски, словашки, сръбски, хърватски, чешки, словенски, български, руски, украински и немски. От българските автори прозвучаха творби на Димчо Дебелянов (в мое изпълнение и в изпълнение на Азиз Кадиров), Никола Вапцаров (в изпълнение на Даниела Kaзакова), Николай Лилиев (в изпълнение на Теофана Крайнина), Петя Дубарова (в изпълнение на Владислав Димитров) и др. Г-н Димитров сподели пред слушателите песен по стихотворението на Петя Дубарова „Да съм слънчево момиче“ – създадена от него с помощта на изкуствен интелект, добави доц. Димитрова.
Велиана Желязкова се престраши да прочете свои стихове на български и немски език, което засили емоционалната атмосфера и предизвика одобрение сред слушателите, сподели още тя.
По думите ѝ вечерта е завършила с пожелания за следващи поетични срещи.
По-рано пред БТА лекторката по български език, литература и култура в Кьолнския университет сподели, че тази година студентите, които изучават български език, са сравнително голяма група и от различни страни – българи и хора с български корени, германци, грък, румънец, турчин, сръбкиня, новозеландка, руснак, холандка, македонец.
Повечето от тях са избрали да изучават български по различни емоционални причини – български приятели и корени от България, прочетени хубави български книги, интерес към българската култура и др. Новозеландката, живееща в Германия, е впечатлена от книгите на Капка Касабова и това ѝ е дало повод да учи български и да замине на летен семинар в София“, посочи Илиана Чекова-Димитрова и допълни, че от летния семестър има студентка с немско-руски корени, която от есента ще преподава като стажантка немски език в Гьоте институт в Бургас, и студент швейцарец, който следва славистика и се интересува от историята на българския език и култура.
