Германката Кристине Райнс, изучаваща български език в Кьолн, и лекторката по български език, литература и култура в Кьолнския университет доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова, преведоха на немски език лирико-фантастичната поема на Иван Вазов „В царството на самодивите“. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА самата Илиана Чекова.
Немският превод на поемата, върху който двете работят от 2023 година, бе представен по време на българска поетична вечер, състояла се на 4 юни в Славянския институт на Кьолнския университет. Проектът за превод е на лектората по български език, литература и култура към Славянския институт на Кьолнския университет под ръководството на доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова. Той се осъществява в рамките на националната програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката на България. По време на събитието авторките на превода Кристине Райнс и Илиана Чекова заедно със студентите Азиз Кадиров и Велиана Желязкова представиха драматизирани откъси от няколко глави на поемата на български и немски език.
Както БТА писа, в началото на вечерта Илиана Чекова е разказала за дългогодишната работа със студентите върху превода на поемата „В царството на самодивите“, която по думите ѝ е сравнително малко позната дори и за българския читател и не влиза в учебните христоматии. Лекторката е очертала литературната история на поемата и културно-историческия контекст в Пловдив в навечерието на Съединението, когато Иван Вазов пише творбата. Посочила е връзката ѝ с българския фолклор, с българската история и с поемата на Хайнрих Хайне „Германия – зимна приказка“ (1824).
От една страна поемата запознава с богатата българска митология – рисува образи на самодиви, вили, юди, орисници, летящи вещици, змейове и змеици, с които се среща поетът, пристъпил фантастичното им царство само с лира в ръка, за да намери вдъхновение и да се отърси от всичко лошо. От друга страна, със своята спътница горската Вила, подобно на Беатриче от „Божествена комедия“ на Данте Алигери, поетът прекосява времето и пространството – лети над планини, долини и реки, за да се върне столетия назад в далечното историческо минало на България – при цар Самуил, Крали Марко, Паисий Хилендарски и да потърси отговори на въпроси от неговото съвремие, посочи пред БТА Илиана Чекова.
Тя добави, че интертекстуалността и културната дълбочина на поемата „В царството на самодивите“ е изключително богата и разнообразна.
Иван Вазов не се ограничава само с националните образи, а отваря творчеството си за различни световни литературни, митологични и исторически образи – от древногръцката митология до западноевропейската поезия и история, каза лекторката.
В изказването си Кристине Райнс се спря на типологичните сходства в семейната среда, обществените и литературните нагласи на Иван Вазов и Хайнрих Хайне, върху значението на немския романтизъм и Хайне за Вазов, като посочи незабелязвани до момента примери за въздействието на поезията на Хайне върху стихове на Вазов, разказа още Илиана Чекова.
Тя цитира Кристине Райнс, която е споделила следното:
„Нашият проект по превод цели да запълни една от съществуващите празнини в преводите на произведенията на Иван Вазов и да направи достъпна за немскоезичната публика поетичната епопея „В царството на самодивите“. Този тип работа допринася за обогатяване на международния подход към литературното, историческото и митологичното наследство на България. България е страна с древна история, която представлява изключително богато преплитане на различни влияния, предания и митове – нещо като капсули на времето и пространството, съхранили компресирани исторически аспекти, съхранени през хилядолетията. Този вид работа допринася за изграждането на международен подход към литературното, историческото и митологичното богатство на България.
В нашия превод на немски език възпроизвеждаме кръстосаната рима на народнопесенната строфа, която Вазов използва – литературно-исторически известна и като романценстрофа. Метриката, която той прилага, е предимно четиристъпен хорей, типичен за тази строфична форма, макар че на места той съзнателно нарушава това правило. За нас е важно да запазим римата и метриката, тъй като Вазов вероятно умишлено ги е използвал като историко-литературно средство, за да подчертае народнопесенния характер на своето историко-митологично поетично произведение. С това се доближаваме до сложната историческа, политическа и митологична интенция на поета, която ще разгледаме и в коментарна част на проекта.
Той стана възможен благодарение на моята преподавателка д-р Илиана Чекова-Димитрова. С идеята си да хвърли поглед върху връзката на Иван Вазов с немския писател Хайнрих Хайне тя отвори изключително плодотворен литературен прозорец към културното изграждане на мостове. Неуморната ѝ дейност в Славянския институт на Университета в Кьолн в сферата на преподаването и културната организация осигурява стабилна опора на българската култура в немско-българската университетска среда, без която Славянският институт на Университета в Кьолн вече не може да бъде мислен“.
По време на събитието Кристине Райнс е споделила колко много радост ѝ е донесла съвместната работа с Илиана Чекова върху превода на Вазовата поема от български на немски език през изминалите две години и е благодарила на всички, които са дошли на поетичното четене. Тя е изказала голяма благодарност към Славянския институт на Университета в Кьолн и към Генералното консулство на България в Дюселдорф за подкрепата и посещението на Консулството.
Илиана Чекова сподели и какво е публикувала във Фейсбук Кристине Райнс в навечерието на представянето на проекта: „Работата ни от 2023 година дава вълшебни плодове. Огромни благодарности на Илиана Чекова-Димитрова за неуморното сътрудничество и волята, и силата да представим този специален проект на бял свят. И благодаря на Иван Вазов, чийто фолклорен дух беше толкова дързък и вечен и докосва нас човеците и до днес!“.
По-рано пред БТА лекторката по български език, литература и култура в Кьолнския университет сподели, че тази година студентите, които изучават български език, са сравнително голяма група и от различни страни – българи и хора с български корени, германци, грък, румънец, турчин, сръбкиня, новозеландка, руснак, холандка, македонец.
Повечето от тях са избрали да изучават български по различни емоционални причини – български приятели и корени от България, прочетени хубави български книги, интерес към българската култура и др. Новозеландката, живееща в Германия, е впечатлена от книгите на Капка Касабова и това ѝ е дало повод да учи български и да замине на летен семинар в София“, посочи Илиана Чекова-Димитрова и допълни, че от летния семестър има студентка с немско-руски корени, която от есента ще преподава като стажантка немски език в Гьоте институт в Бургас, и студент швейцарец, който следва славистика и се интересува от историята на българския език и култура.
