site.btaШефкет Чападжиев: българинът милионер в Америка, който тръгна от нулата

Собственик на една от най-големите полиграфически компании в САЩ е българският емигрант Шефкет Чападжиев. Името на бизнесмена се свързва както с успехите му в бизнеса, така и с филантропската му дейност към общностите в България. Той е дарил за страната над 1,7 млн. долара – за църкви, паметници и помощи за социални домове, съобщава за БТА сайтът BG VOICE. 

Историята на Чап, както го наричат приятелите, започва във време, когато е трудно да реализира мечтите си. Той е роден през 1939 г. в Мадан. Цялото му семейство е принудено да напусне родопския град по политически причини, тъй като баща му е смятан за човек от „буржоазен” произход - притежавал магазин и земя преди 9 септември 1944 г. Шефкет завършва гимназия в Котел, а по-късно се завръща в родния Мадан, където завършва средното си образование. Ситуацията в комунистическа България обаче го подтиква да емигрира. Мечтаната дестинация са Съединените щати, а вдъхновението е “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов. 

Хамид Русев е приятел на Шефкет Чападжиев, който споделя идеята за бягство и двамата, още гимназисти, опитват да преминат южната граница на България на 31 декември 1958 г. Опитът е осуетен – граничен патрул в с. Могилица ги хваща и младежите посрещат Нова година в милиционерския арест.

На следващата година Чападжиев влиза в казармата, но заради това, че е българин мохамеданин, го изпращат като трудовак в Мадан и после в Кърджали. Бягството им от България се отлага с две години. През 1963 г. той и Русев правят нов опит да напуснат страната – този път успешен.

Двамата приятели рискуват живота си, тъй като границата разполага не само с патрул, но и със специално обучени кучета и дълги телени мрежи. Шефкет и Хамид обаче успяват и минават границата. От там отиват в Драма и после в Кавала. Двамата се качват на кораб и потеглят за своето приключение в САЩ. Там Чап започва от нулата. В джоба си разполага само с 75 цента, затова веднага се хваща на работа – рекламира олио пред небостъргач в Чикаго, а после работи като сервитьор в ресторанта на Международния валутен фонд (МВФ).

През 70-те години тегли заем от 10 хил. долара и с тях купува три стари печатници, с които започва собствен бизнес. През 1976 г. регистрира корпорация “CHAP’S BINDERY CORP.” 

Провървява му и купува първата си фабрика, която впоследствие се нарежда сред най-големите полиграфски фабрики в САЩ. Така, с една мечта и много работа, на шестата година от започването на своя бизнес, Чападжиев трупа и първия си милион.

В Чикаго наема помещение в една печатница, раздава визитки и чака клиенти. През 1977 г изпълнява първата голяма поръчка – сгъва 7 милиона писма и получава 9 000 долара.

Скоро намира и съдружници. На година започват да печелят по 500 000 долара. Става редовен изложител на големите полиграфически панаири в Германия, Англия и Швейцария. Неговото производство, благодарение на съвременните машини, с които вече развива бизнеса си, привлича много почитатели и клиенти.

Чап е почетен гражданин на щата Илинойс, както и на родния си град Мадан, където помага за реставрирането и изграждането на църква и джамия.

“Не съм искал да бъда богат. Обичал съм парите до такава степен да мога да отида да видя това, което искам. Парите ги ползвам да посрещам нуждите си, да казват той е богат – so what”, споделя бизнесменът пред Ясен Дараков.