Знамена от Априлското въстание пази Тетевенският исторически музей

Знамена на Хвърковатата чета на Георги Бенковски пази Тетевенският исторически музей. Споменът за героя от Априлското въстание и неговите другари още е жив в Тетевенския край, където той губи живота си след предателство. В този район са намерени няколко знамена на четата, като едно от тях - известно под номер 6, е сред първите експонати на музея, разказа за БТА директорът на културната институция Цонка Петкова.

Тя обясни как знамената са попаднали в Тетевенския край, кой ги е открил и къде се съхраняват.

„След тежкото потушаване на Априлското въстание, Георги Бенковски с останалата част от Хвърковатата чета възнамерява да се отправи към Първи революционен окръг - Велико Търново, с надеждата, че бунтът е успешен и е обявена република. От връх Лисец той произнася своите пророчески думи, виждайки опожарена Тракия, казва: „В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее“, каза Петкова.

След едноседмично лутане в Стара планина при лошо време - сняг и мъгла, преследвани на места от турски потери, те се озовават в Черновитския Балкан. Там попадат на говедаря Нейо Крачунов, от който разбират, че са много далеч от Велико Търново, въстанието изобщо не е успешно, не е обявена република, а в Тетевен има над 2000 души турска войска, които всеки момент ще тръгнат из планината да търсят четници.

Тогава Бенковски взема тежкото решение за разпускане на Хвърковатата чета и с него остават единствено Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца, които са възнамерявали да се отправят към Троянския манастир и там да търсят спасение.

„Съдбата на разпуснатите четници е различна“, разказа още Петкова. 

Едни решават, че ще тръгнат обратно през планината да се връщат по родните места, а други слизат и се предават на местната власт. Бенковски изпраща Нейо Крачунов до Черни Вит да донесе храна и последваща информация. Той обаче е заподозрян, че е разговарял с четници, заловен е и изтезаван. За да не извърши предателство, Крачунов решава да погуби себе си, хвърляйки се от мост. Течението на реката го отнася, попада на черновитчани, които го спасяват. Той доживява Освобождението и дълбока старост.

След като Нейо Крачунов не се връща с храна и последващата информация, Бенковски и останалите негови другари решават да тръгнат сами в планината. Попадат на Нейо Николов - Брусненина, който ги приютява една нощ, а след това ги предава. Бенковски попада в засада на мост на река Костина и е застрелян от жандармерията. След като е убит, тялото му е обезглавено от турците.

„Така в Тетевенския край са попаднали няколко знамена на Хвърковатата чета. При решението тя да бъде разпусната четниците, които слизат и се предават на местната власт, скриват оръжията и знамената. През есента на 1876 г. говедари в този район откриват в хралупата на дърво няколко знамена, фишеклъци и барут и си ги разделят. В един от тях - Дочо Белов, остават три знамена. Те са известни под номерата 6, 9 и 4. Предадени са от неговия син Марин Белов“, обясни Петкова.

Знаме номер 6 се пази в Тетевенския музей. Другите - с номера 9 и 4, са поставени през 1925 година в местното училище в село Черни Вит. През 1956 година номер 4 е подарено на родното място на Бенковски - Копривщица, където се пази и досега. Знаме номер 9 до 2016 година е било в село Черни Вит, когато е предадено в Националния военно-исторически музей. Там са и знамена с номера 3 и 8, които се виждат на снимка на Първия общински съвет в Тетевен, каза още Петкова.

Тя разказа и за друго знаме, което е с интересна съдба. „То е било съхранявано от местния първенец Мильо Табаков - син на Петко Милев-Страшния, касиер на местния революционен комитет. Той е притежавал и знамена с номера 3 и 8“, обясни Петкова. 

Това знаме не е било в много добро състояние. То е подлепено на картон и сложено в рамка. „Скъсано е и неговият номер не се вижда. Разликата е, че надписът над лъва „Свобода или смърт“ е пред него и символът за номер е в горната част, но за съжаление не се вижда. Това е второто знаме, което се съхранява в нашия музей“, посочи директорът на музея.

Тя обясни, че преди осем години са били извършени анализи относно материала и цветовете му, които показали сходство с тези на оригиналните знамена. „Установено е, че не може да бъде отлепено от този картон и реставрирано“, каза още Цонка Петкова.

Репортер и оператор – Даниела Балабанова

Монтаж – Абигейл Илиева

/АБ, ИХ/