site.btaНа 10 декември 1977 г. е открита Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“

На 10 декември 1977 г. в Плевен е открита Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ по повод стогодишния юбилей от Освобождението на града от османско иго. Монументалната сграда е издигната в мемориалния парк-музей „Ген. М. Д. Скобелев“ – място с голямо символно значение за историята на града. На това място, на 11 и 12 септември  1877 г., под командването на генерал Михаил Скобелев руските и румънските войски водят третия щурм на Плевен срещу армията на Осман паша.

На тържественото откриване на Панорамата присъстват представители на висшето държавно ръководство Александър Лилов и Андрей Луканов, председателят на Българска академия на науките (БАН) академик Ангел Балевски, както и делегации от побратимените на Плевен градове Ростов на Дон, СССР и Браила, Румъния.

Монументът има форма на пресечен конус с диаметър на долната основа 52 метра, на горната – 40 метра и височина 47 метра. Изпълнението на проекта е възложено на архитектите Иво Петров и Кремена Цачева, които работят съвместно с 14 проектанти. За художественото оформление отговаря известният руски живописец-баталист Николай Василиевич Овечкин, който ръководи екип от 13 български и руски творци, по данни на Регионалния военноисторически музей (РИМ) в Плевен. Панорамата съдържа мащабни по размер платна, изобразяващи моменти от българското освободително движение. Представени са сцени от Априлското въстание, битката при Стара Загора за Самарското знаме, боевете при Шипка, третият щурм на Плевен, битката в долината на река Вит, капитулацията на Осман паша.

Строежът започва през януари 1977 г. и е завършен в рамките на 11 месеца. В изграждането на „Плевенска епопея 1877 г.“ участие взимат стотици местни жители. 

Повече за Плевенската панорама четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“:

Предюбилейна подготовка

Плевен, 5 декември 1977 г. /БТА/ Тези дни в Плевен кипи трескава подготовка за юбилейните тържества по случай стогодишнината от освобождението на града от османско иго, правят се последните довършителни работи и се оформят околностите на най-внушителния монумент на руската бойна слава – Панорамата „Плевенска епопея – 1877 година“. Последни приготовления се извършват и на другите нови монументи на дълбоката признателност към делото на освободителите – паметниците на донските казаци, на Скобелевия отряд и на победата, които също ще бъдат открити в чест на юбилея.

Оформи се централният градски площад „Девети септември“ с хубава мраморна настилка и с новия вход към мавзолея на загинали­те руски и румънски воини. Подредени са военно-историческите музеи и паметници, готови да посрещнат хиляди посетители. По много фасади в историческия град вече се появиха художествени плакати, посветени на руската бойна слава...

Едновременно с това се работи и на много други обекти, чието изграждане ще продължи. Преустройва се костницата-мавзолей в Скобелевия парк, реставрира се мостът на река Вит, където преди сто години е разбита и пленена османската армия. На булевард „Скобелев“ ще бъде построена изложбена зала и художествена галерия. При входа за Скобелевия парк ще израсне паметникът на свободата.

Много от тези обекти ще бъдат открити за трети март – стогодишнината от Освобождението на България от османско иго.

***

Панорамата „Плевенска епопея – 1877 година“

Плевен, 9 декември 1977 г. /кор. на БТА Димитър Мустакерски/ На 10 декември, стогодишнината от освобождението на Плевен от османско иго, се открива тържествено Панорамата „Плевенска епопея – 1877 го­дина“. Тя е уникален паметник на руската бойна слава и на дружбата между нашите братски народи. Отразява легендарния подвиг на скобелевци при третия щурм на града и едновременно с това обобщава безпримерния героизъм и себеотрицание на богатирите - освободители. Из­дигната е на хълма в района на Скобелевия парк между двата редута – „Исса ага“ и „Кованлъка“, атакувани и превзети от воините на белия генерал.

Панорамата се изгради по инициатива на организационния комитет за честване на стогодишнината. Съветските хора и особено ръково­дителите и специалистите от побратимената с окръга ростовска област оказаха всестранна помощ. Архитектурно-строителните проекти са дело на плевенските архитекти Иво Петров и Кремена Цачева, с активно­то участие на други специалисти и на отговорни съветски проектант­ски институти. Автор на художественото оформление и ръководител на групата съветски и български художници – изпълнители е за­служилият художник на РСФСР Николай Овечкин.

В сътворението на този най-голям и най-нов монумент на всена­родната признателност към великото дело на освободителите участва­ цялото население на плевенския край. От първата копка на 1 януа­ри 1977 година до завършването на обекта са работили дневно по 250-300 души – строители, бригадири - комсомолци, работници, уче­ници от града и окръга. Те извършиха огромна работа – над 15 000 куб. метра изкопи, 6400 куб. метра железобетон, монтираха стотици тонове метални конструкции, тръбопроводи, електропроводници, съвременни инсталации. Общият обем на кръглата сграда надхвърля 76 000 куб. метра, при височина 47 метра и диаметър на основата 52,20 метра, а горе – 40 метра.

Четирите носещи железобетонни щика от двете страни символизи­рат победната слава на руското оръжие. В първата зала шест голе­ми картини са посветени на събития, предшестващи Плевенската епопея. Те отразяват османското иго, Априлското въстание, обявява­нето на освободителната война, форсирането на река Дунав, битката за самарското знаме при Стара Загора и подвига на шипченци. Две стълби водят при величествената, неповторима по мащаби и изпълне­ние Панорама. Тя възкресява решителния момент на атаката, героизма на скобелевци, величието на руския воин-освободител. Само предмет­ният план на това грандиозно художествено творение заема 1010 кв. метра. Той прелива в панорамното платно, което е с обиколка 115 метра и височина 15 метра. Изтъкано е в плевенския завод „Червеният октомври“ и грундирано от най-добрите съветски специалистки. И една любопитна подробност – художниците са употребили тук около пет тона бои. Но всичко това е бледа представа – трябва да се види, за да се почувства.

В следващата зала диорамата с дължина 20 и височина 5,5 метра представя решителното сражение за Плевен и разгрома на османската армия при река Вит. Последните картини показват как плененият Осман паша предава сабята си на генерал Ганецки и зимното преминава­не на руските войски през Балкана.

До покрива на Панорамата се отива с асансьорите или по 182 стъ­пала. От кръглата тераса на върха се открива просторна гледка към града и околностите му, към светите места, където преди сто години с братска кръв се раждаше нашата свобода.

***

Всенародни тържества по случай сто години от Плевенската епопея 

Плевен, 10 декември 1977 г. /кор. на БТА Димитър Мустакерски/ Изминаха сто години от онзи 10 декември, когато над помръзналите поля край река Вит замират последните залпове на петмесечната битка за Плевен. По продължителност и мащаби на военните действия, по героизъм и себеотрицание на руските богатири-освободители и на румънските воини, по брой на воюващите и дадените жертви тази битка заема централно място в освободителната война. Победата при Плевен и освобождението на града от османско иго е повратен момент с решаващо значение за по-нататъшния ход на войната, която само 50 дни подир това завършва победоносно. За да честват забележителната стогодишнина в Плевен се събраха хиляди трудещи се от окръга и от различни краища на страната. Дойдоха да се поклонят пред паметта на безсмъртните герои, да направят равносметка на столетието, през което България, изправена на крака от великия си руски брат, измина дълъг път и от черна робиня се превърна в процъфтяваща социалистическа страна с огромен международен авторитет. Неузнаваем е станал и Плевен, който с многобройните си стари и нови музеи и паметници на признателността се превърна в неповторим град на руската бойна слава и на дружбата между руси, румънци и българи. Всенародна признателност към подвига и саможертвата на героите изразиха днес участниците в големия сьбор-митинг посветен на забележителната стогодишнина. (…)

Официалните лица и гостите положиха венци на всенародната признателност пред паметниците и братските могили на загиналите руски и румънски воини при историческото село Гривица.

В Плевен, в Скобелевия парк тържествено бе открит новият величествен паметник на руската бойна слава – Панорамата „Плевенска епопея 1877 година“.

Слово на митинга произнесе първият секретар на Окръжния партиен комитет Пенко Герганов. Той подчерта, че за изграждането на Панорамата трудещите се от плевенския край дадоха над 25 000 тру­дови дни и внесоха 2 200 000 лева. Всеки жител на града и окръга изпитва законна гордост, че е участник в строителството на този монумент на дружбата. (…)

В основите на Панорамата тържествено бе внесен завет към поколе­нията, който ще бъде отворен на двестагодишнината от освобождението на града. „Завещаваме ви – се казва в текста, нашата нетленна обич и преданост към Народна република България, нашата братска обич и вярност към великата страна на Ленин…, към идеите на Великата октомврийска социалистическа революция“.

Панорамата „Плевенска епопея 1877 година“ бе открита от другаря Александър Лилов. (…)

***

Поздравително писмо на Тодор Живков до жителите на град Плевен и плевенски окръг по случай стогодишнината от Плевенската епопея

София, 10 декември 1977 г. /БТА/ Скъпи жители на историческия град Плевен и на плевенски окръг. В деня на славния юбилей – 100 години от Плевенската епопея, радостен съм да споделя чувствата, които ме вълнуват и най-сърдечно да Ви поздравя, да Ви пожелая успехи и щастие, нови социалистически завоевания за преуспяването на този красив и героичен край на нашата родина. Заедно с Вас прекланям глава пред величието на това историческо събитие, пред безсмъртния подвиг на героите-освободители.

Вече сто години името на Вашия град е скътано незаличимо в народната памет. Наред с Шипка, Плевен е градът, край който се развиха едни от най-съдбоносните и кръвопролитни боеве в Руско-турската война, донесла Освобождението на България и породила дълбоки промени в живота и на други балкански народи. В продължение на пет месеца през онази паметна година цветът следеше с изострено внимание събитията край Плевен.

В изключително тежки битки със силен противник руската армия, подпомогната от румънските войски и с най-активното участие на българското население, изкова победата, която откри пътя за спечелването на войната. (…)

***

Писмо – част втора

София, 10 декември 1977 г. /БТА/ Към светините, които нашето поколение получи в наследство, непрекъснато се прибавят и нови величествени паметници. Сред тях ярко се откроява монументалната Панорама „Плевенска епопея – 1877 година“. Щастлив съм да поздравя художниците, проектантите и строителите, които създадоха Панорамата, да поздравя вас, плевенските граждани, за вдъхновеното ви участие в изграждането на тези прекрасни паметници… в чест на… 100-годишнината от освобождението на Плевен.

Вашият обновен град, китните селища на окръга, небивалият ико­номически разцвет, щастливият и все по-заможен живот на плевенските трудещи се. (…)

Като Ви поздравявам от все сърце със светлата годишнина, пожелавам на Вас, тружениците от Плевен и окръга, огромният трудов и обществено-политически подем, който ви окриляше през настоящата юбилейна година, да се съхрани и занапред във всичките ви начинания. (…)

София, 10 декември 1977 г. Тодор Живков