Има завръщане към преките техники на анимация, което означава, че компютърът е по-скоро помощен елемент, а не толкова вършещият голяма част от работата. Това каза в интервю за БТА аниматорът и преподавател Стефан Войводов. Той участва в журито на 21-вия Световен фестивал на анимационния филм във Варна.
По думите му има огромен интерес от страна на студентите у нас към специалността. За да си добър в професията обаче, важен фактор е голямото търпение, защото анимацията изисква много време. В процеса по изработката на един рисуван филм всичко трябва да работи в една цялост - техниката на аниматора, режисьорските умения, звукът, монтажът, хубавата история, защото един от елементите да „куца“, зрителят веднага ще го види. Всеки трябва много отговорно и почтено да си свърши работата с максимално вглъбяване и капацитет, подчерта той.
Следва цялото интервю, което Стефан Войводов даде за БТА:
Кои са критериите, които спазвате при оценката на филмите на фестивала? Субективният фактор доминира ли?
- С журито избрахме да наградим филми, изпълнени с широк спектър от техники, което показва разнообразието на анимационния език, който може да бъде видян на фестивала във Варна. Винаги присъства субективният фактор, особено имайки предвид, че журито е в три различни поколения, като аз съм представител на най-младото. Има обаче фактори, които са нетленни, общочовешки принципи, които винаги са валидни. Това е художествената естетика, която не подлежи на време и поколение. Тя е свързана най-вече с красотата.
Има ли и в анимацията модно течение на анти естетика, която се вижда във визуалните изкуства?
- Винаги има тренд във всяко течение на изкуството, но ние на фестивала се опитваме да бягаме от това. По-скоро търсим нови погледи. Когато говорим за предварителна дефрагментация или деструктуриране на образа, то е интересно, когато е предмет на художествена интерпретация и решение, а не признак по-скоро на творческа немощ, на това, че авторът няма по какъв друг начин да се изрази. Всички знаем как Пикасо рисува на младини подобно фламандска живопис, а после в зрелите си години виждаме какво прави, но то е преднамерено, не е признак на немощ.
Какви са най-популярните модни течения в момента в анимацията?
- Има едно връщане към преките техники на анимация, което означава, че компютърът е по-скоро помощен елемент от етапа, а не толкова вършещият голямата част от работата. Предвид времето, в което живеем, тези филми могат да добият още по-голяма стойност. Категорично съм позитивно настроен за това, което предстои за анимацията.
Какви са преките техники, които използват аниматорите днес?
- Това са старите техники под камера - стоп моушън анимация, масло, иглен екран, въглен, рисуване на подсветка, всички възможни отвъд компютъра. Те са ръчно правени и именно затова анимацията изисква време и търпение. Всякакви преки пътища в повечето случаи не водят до добри резултати.
В това изкуство имаме комбинация от режисьорски умения, техника на аниматора и съдържание. Има ли най-важно сред тях?
- Всичко трябва да работи в цялост, защото един от елементите, включително звукът, монтажът или надписите, да „куца“, зрителят веднага ще го види. Всеки от процеса трябва много отговорно и почтено да си свърши работата с максимално вглъбяване и капацитет.
Как стои българската анимация в световен план, има ли предпочитания и у нас към ръчните техники?
- И у нас има всякакви техники, не може да се каже, че някоя е определяща за нашата българска школа, има разнообразие. Има чудесни автори с добри резултати и съветвам хората да следят какво се прави.
Като преподавател наблюдавате ли интерес към специалността? Как се реализират младите хора после?
- Има огромен интерес към анимацията. Всяка година стават повече записаните студенти – виждате ги и на фестивала, той е буквално техен. Има бъдеще за анимацията и то е в тях. Обаче знаете, че успехът е изкуството е изключително субективен. Не винаги събраните награди са потвърждение. За този, който е наистина постоянен, последователен, почтен и трудолюбив, резултатите винаги идват, независимо колко са големи. Това изкуство изисква време и търпението е много ключов фактор в тази професия.
Стефан Войводов е роден през 1995 г. в София. Завършил е режисура на анимационно кино в Нов български университет, където понастоящем е преподавател. Част е от организационния екип на Световния фестивал на анимационния филм във Варна, България. Има награди и селекции както от национални, така и от световни фестивали като Berlin Flash film festival, „Синелибри“. Основният фокус в работата му е съсредоточен върху документалното кино и изследването на алтернативни анимационни техники. Едно от най-значимите му постижения е филмът му Animare, който получава множество награди, сред които „Най-добър български филм“ на Early Bird Film Festival през 2017 г., Голямата наградата на фестивала „Кино в длан“ и отличие от Film Forge Film Festival. Негови са филмите „8848“, „Океания“, „Мечка“, „Рис“ и „Куцото куче на Антарктида“.
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
