site.btaНа 4 януари 1978 година тържествено се отбелязват сто години от Освобождението на София

На 4 януари 1978 година тържествено се отбелязват сто години от Освобождението на София. Празникът дава началото на серия от събития, които продължават през цялата година във връзка с вековния юбилей от Освобождението на България.

В столицата ритуалите включват поднасяне на венци и цветя пред паметника „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“, пред Руски паметник и пред Паметника на руските военни медицински чинове, които загиват в Руско-турската война (1877 - 1878).

В църквата „Света Неделя“ е отслужен благодарствен молебен.

В същия храм е отслужен молебен още през 1878 г. (тогава катедрален храм „Свети Крал“), след като войските на генерал Гурко влизат в града. Останалите софийски църкви също отбелязват юбилея с празничен камбанен звън.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за отбелязването на годишнината:

Безпримерният поход към София

София, 4 януари 1978 г. /БТА/ Има страници от националната ни история, които не можем да отминем без дълбоко вълнение, без преклонение пред подвига на хилядите знайни и незнайни синове на Русия – синовете на Калуга и Воронеж, на Далечния изток, на Дон и Кавказ. Тези, с чиято кръв в епичните боеве за освобождението на България от османско владичество бе споена най-чистата и вярна дружба между двата братски народа.

До нас са достигнали спомените на съвременници и очевидци. От лаконичните редове на техните разкази възниква величествената картина на освободителния поход на руската армия. Преминали през тежки сражения и природни изпитания, полковете, командвани от генерал Гурко, се устремяват към Стара планина, за да стигнат София и пресекат опитите на Шакир паша да се укрепи в града.

На 4 януари 1878 г. победоносните руски войски влизат в древния град.

100 години са минали от този ден, но много кътове от българската столица напомня този миг, запечатан в златните кубета на храма-паметник „Александър Невски“, в белия камък на „Руски паметник“, в строгия гранит на обелиска в „Докторската градина“, в бронзовия конник на площад „Народно събрание“.

„Със завземането на София завършва този блестящ подвиг на войната – преминаването през Балкана. Ще минат години и нашите потомци, като посетят ония планини, с гордост ще кажат: „Тук са преминали руските войски и възкресили славата на суворовските и румянцевите чудо-богатири“ – казва в своята заповед по този повод генерал Гурко.

***

В знак на вечна признателност

София, 4 януари 1978 г. /БТА/ Във връзка с навършващата се днес стогодишнина от Освобождението на София от османско владичество – влизането в града на победоносните руски войски, начело с легендарния отряд на генерал Гурко, днес столичани изразиха дълбока признателност към подвига на освободителите.

Венци и цветя бяха положени пред Паметника на братята-освободители на площад „Народно събрание“, пред Руския паметник и пред Паметника на руските военни медицински чинове, загинали в освободителната война. В минутно мълчание хиляди трудещи се, младежи и девойки, ученици и пионери заставаха пред паметниците на народното преклонение, изпълнени с почит към славния подвиг на руските воини, на героите, които преминаха Балкана и достигайки София, възвестиха първия ден на свободата.

Венци бяха положени от името на Софийския градски комитет на БКП, Софийския градски народен съвет, Градския комитет на Отечествения фронт, Градския комитет за българо-съветска дружба, от името на другите обществено-политически и масови организации в столицата, от много предприятия, институти, учебни заведения.

На церемонията пред Паметника на братята-освободители присъстваха първият секретар на Софийския ГК на БКП и член на секретариата на ЦК на БКП Георги Йорданов, заместник-председатели на ИК на СГНС, представители на обществено-политически организации от града и други.

Тук бяха извънредният и пълномощен посланик на Съветския съюз у нас Владимир Базовски и съветският военен, военноморски и военно­въздушен аташе полковник Валерий Дзанагов.

В брой 1 от 1978 г. на списание „Паралели“, издание на Българската телеграфна агенция (БТА), също е поместен материал, посветен на Освобождението на София:

Освобождението на София

София, януари 1978 г. /сп. Паралели, БТА, бр. 1/ След епичното преминаване на Балкана от отряда на генерал Гурко по време на суровите зимни дни при неимоверно тежки условия и след победните сражения при Саранци, Гopни Богров и Враждебна пътят на освободителите към София е открит.

Докато турските войски бягат панически по шосето за Владая, на 4 януари 1878 година руските богатири навлизат в тесните улички на София, посрещнати с неописуема радост и възторг от населението.

Още по-импозантно е посрещането на генерал Гурко, който начело с духовенството се отправя за катедралната църква „Св. Стефан“ (днес „Св. Неделя“), където се отслужва молебен и се произнасят прочувствени слова.

В София руските войски заварват непокътнати големи складове с боеприпаси и хранителни продукти: повече от 200 000 сандъка с патрони с надпис „за Плевен“, 375 000 пуда брашно, 3500 пуда галета, 8600 пуда ориз, ечемик, овес, сено, сол, фасул и други, които по преценка на руските власти можели да задоволят нуждите на отряда на генерал Гурко за два месеца.

Заслугата за това богатство и за запазване живота и имота на населението на София имат и вицеконсулите на Италия Виторио Позитано и на Франция Леандър Леге, които се противопоставят решително на заповедта на турския комендант на София Осман Нури паша градът да бъде опразнен и опожарен в навечерието на влизането на освободителите в него.

На 4 януари 1878 г. (23 декември ст. ст.) София е освободена от османско иго по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

След превземането на Плевен (10 декември 1877 г.) руското командване се насочва към София. Западният отряд, начело с ген. Йосиф Гурко, успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Руските части са групирани в две колони под командването на ген. Николай Веляминов и ген. Отон Раух. На 3 януари 1878 г. те преминават в общо настъпление и последователно превземат близките до София села. Изправена пред заплахата от обкръжение, турската армия на Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. След намесата на консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия е осуетен опит за подпалването на София. На 4 януари по обяд в града пръв влиза ген. Раух, а по-късно същия ден и ген. Гурко начело на войските си. Те са посрещнати тържествено от населението.