Безумно окрилен съм, когато правя смислени неща. Това казва пред БТА маестро Йордан Камджалов по повод „Галаконцерт на българския талант“, който ще се състои в Деня на Съединението, 6 септември, на откритата сцена на площада пред катедралата „Св. Александър Невски“.
„Ще започнем с българска музика, изпълнена от „Идна“, която наистина ни кара да настръхваме и да се чудим как е възможно точно тук, на тази територия, възниква този толкова шокиращо дълбок и докосващ фолклор. Накрая, за да не бъдем просто наблюдавани хора, които получават един аплауз и си тръгват, искаме да направим нещо, което наричам мобилизация на колективната интелигентност и колективната чувствителност. Искам тази многохилядна аудитория да влезе в това съучастие, защото ние вярваме, че всеки човек е творец“, разказва маестрото.
Както писа БТА, участници в събитието са хорът на „Музикална лаборатория за човека“ с диригент Мая Василева-Четрокова, чийто създател и артистичен директор е Йордан Камджалов, Genesis Orchestra с артистичен директор и главен диригент Йордан Камджалов, солисти – международни лауреати в музиката.
Солисти ще бъдат обещаващи млади музикални дарования – международни лауреати, утвърждаващи славата на българската изпълнителска школа – Виктор Вичев (пиано), Мария Славова (сопран), Диана Чаушева (цигулка), Атанас Маринов (кларинет), фолклорна вокална формация „Идна“.
Йордан Камджалов, в разговор с Даниел Димитров, броени часове преди „Галаконцерт на българския талант“ – за новите акценти, за каузите, за нещата, които го окриляват, за подкрепата, увереността и възможността да намираш смисъл в това, което правиш.
Г-н Камджалов, във всеки Ваш проект винаги има нещо ново – идея или послание. Бихте ли споделил какво е новото този път?
- Това, че детският хор „Усмихнати звезди“ към училище „Стремеж“, който излиза на сцената в „Кармина Бурана“, ще наследи и ще продължи делото на хора на „Музикалната лаборатория за човека“. Това, че в оркестър „Генезис“ поставихме във всички групи млади хора. Ние ги наричаме академисти, които ще заемат след време местата на своите по-възрастни и зрели колеги. Тази мисъл – 20 години напред, 30 години напред, ще бъде абсолютно демонстрирана и комуникирана на сцената – на първи пласт.
На втори пласт е тази общоевропейска културна прегръдка, която в момента безумно много липсва, и е част от моето образование. Аз съм човек с три магистратури, специализирал в цяла Европа.
Най-големите културни школи в Европа категорично са немската, руската, френската и италианската – през призмата на операта. Ние, по никакъв начин, не може да дискриминираме нито един талант. Нашата борба е за таланти. По никакъв начин не можем да оставим някой народ извън културно-просветния борд.
Великият Прокофиев е борец срещу режима на Сталин, неговата музика ще звучи на сцената, великият Рахманинов, който е страдал от същите хора, ще бъде също на сцената. Ние не можем без френската музика, не можем без най-великите шедьоври на Южна Европа. Това е по отношение на нациите и културите.
На трети пласт, след човешкия (образователен) и творческия (национален), както отбелязахте, при нас винаги има нещо допълнително. Публиката, накрая на концерта, ще бъде поканена в едно творческо-музикално съучастие, където всички заедно да изпълним нещо – нещо много дълбоко, много българско. Нещо, на което на половината от българския народ му тръгват сълзите, когато го чуе...
Ще започнем с българска музика, изпълнена от „Идна“, която наистина ни кара да настръхваме и да се чудим как е възможно точно тук, на тази територия, да възникне този толкова шокиращо дълбок и докосващ фолклор. Накрая, за да не бъдем просто наблюдавани хора, които получават един аплауз и си тръгват, и искаме да направим нещо, което наричам мобилизация на колективната интелигентност и колективната чувствителност. Искам тази многохилядна аудитория да влезе в това съучастие, защото ние вярваме, че всеки човек е творец.
Някога изпитвал ли сте съмнение в това, което правите?
- Знаете ли, ако завали дъжд, ние ще продължим под една или под друга форма. Поръчали сме специално покрив. Има хора, които ще останат при всички условия. Ако държавата абдикира от цялата култура, този страх ние го нямаме, защото това отдавна е факт. Да се работи с държавата е едно мъчение. Аз много често съм казвал, че мечтая фондация „Йордан Камджалов“ да изчезне, и да няма нужда от нея, както и фондациите на Бербатов, на Кабаиванска, на Теодосий Теодосиев, фондация „Камбарев“… Всички те правят нещо за необгриженото българско дете, за необгрижения български талант, за необгрижените младежи, които вдигат българското знаме, печелейки призови места буквално по цялата планета. Така че аз мечтая държавата да си поеме функцията.
Ние не сме тръгнали да се отказваме, а сме тръгнали с идеята колкото по-зле става, толкова по-мобилизирани да бъдем. В екипа сме си обещали, че колкото и бомби да падат, ние ще бъдем на площада и ще работим за хората. Така че ние сме тук, защото условията са трудни, а не защото са лесни. Не мога да си представя нещо, което може да ни демотивира, защото ужасните условия буквално ни амбицират още повече. Просто е безумие хората, които повдигат българската репутация и имидж на международно ниво, да трябва да просят. Помните как беше с нашия отбор по шахмат, когато едни хора им събираха пари, докато държавата се сети. Също беше с учениците на Теодосий Теодосиев. Същото е и в музиката. Същото е да се дискутира дали музикалното училище да съществува, дали да бъде ремонтирано, дали да му бъде намалявана програмата. Безумни неща, които се правят срещу младите български малолетни шампиони.
След нещата, които казахте, означава ли, че все още се чувствате окрилен и подкрепен, или нещата се случват въпреки това?
- Да, от една страна, най-съществените неща ги правим на мускули. Защото нашата фондация съществува без държавата. Трябва обаче да кажа, че галаконцертът става с изумителната и изключителната подкрепа на общината. Казвам го, не защото така е написано в някакъв договор. Истината е, че това събитие нямаше да е безплатно за всички, излизайки със 150 човека екип на сцената и представяйки това изключително високо европейско, класно ниво.
Дали съм окрилен?... Когато видя да разцъфтява един човек, една роза, един талант, аз съм окрилен. Когато виждам всички тези прекрасни хора…
Мнозина не знаят, че нашата фондация функционира на доброволчески начала. Един преподавател в Лондонския университет дойде да пише докторантура как функционира тази организация устойчиво, с доброволчески труд. Така че това нещо е абсолютно възможно и непознато за съвременната култура. Аз много често казвам, че ако опълченците на Шипка бяха на заплата, на работно време и си очакваха сутрешното кафе, България нямаше да съществува.
Безумно окрилен съм, когато правя смислени неща. Ако стоим вкъщи и участваме в масовата депресия, в масовото отказване и нихилизъм, тогава човек няма как да бъде окрилен. Ние излизаме на фронта, борим са за човека и и сме щастливи да виждаме неговите плодове. Това утре ще бъде един манифест, една еманация на българските плодове.
/ХК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
