site.btaВелик и безсмъртен са критерии, които определя времето, а не хората, казва проф. Александър Йосифов

Велик и безсмъртен са критерии, които определя времето, а не хората. Самите факти, самите събития във вековете дават най-точните определения. На мен са ми задавали въпроса „Кой е по-добър – Борис Христов или Гяура?“. Не може да се отговори. Всеки сам по себе си е голям. Това казва композиторът проф. Александър Йосифов, от чието рождение днес се навършват 85 години.

Той е роден на 12 август 1940 г. в София, в семейство на музиканти. Първите си композиционни опити прави през 1954 г.

През 1958 г. завършва с отличие Държавното музикално училище „Добри Христов“ във Варна и постъпва на служба във Военноморските сили (ВМС) като моряк. Там написва своите песни за морето. По повод посещението на първия космонавт Юрий Гагарин във Военноморското училище на 20 май 1961 г. Александър Йосифов създава песента „Добър път в Космоса, майоре!“, която лично му подарява. Тя и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.

От 1962 г. до 1966 г. Александър Йосифов учи в Българската държавна консерватория, в София, в класа по композиция при проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране – при проф. Константин Илиев, и пиано – при проф. Жени Ковачева.

През 1967 г. е назначен за главен редактор на Музикалната редакция на „Балкантон“, а в периода 1968-1986 г. е генерален директор на фирмата за грамофонни плочи „Балкантон“, където намира начин да отразява върховите постижения на българските музиканти и изпълнители и да осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори.

Председател на международното жури на "Златният Орфей"

Първото голямо международно признание Александър Йосифов получава през 1968 г., когато е на 28 години. Тогава е удостоен с първа награда за „Симфониета“ на Седмия традиционен международен конкурс за симфонични произведения, организиран от консерваторията „Тартини“ и музикалния оперен театър „Джузепе Верди“ в Триест, Италия.

Същата година Александър Йосифов става носител и на първа награда от Международния фестивал на естрадната песен „Златният Орфей“ за „Гротеска“ („Двама шопа из Европа“ в изпълнение на Коста Карагеоргиев) и на втора награда за песента „Трева“ в изпълнение на Емил Димитров, както и на специалната награда на политическата песен в Сочи с песента „Спри време“.

През 70-те и 80-те години на миналия век Александър Йосифов е председател на международното жури за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“.

През 1975 и 1977 г. песните „На мъртвите герои“ и „Песен за октомври“, и двете по стихове на Павел Матев и изпълнени от Маргарита Хранова, са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.

Операта „Хан Крум Ювиги“ поставя нов етап в творчеството развитие на Йосифов

През 1979 г. Йосифов завършва операта „Хан Крум Ювиги“, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава, като това бележи нов етап в творческото му развитие.

В периода между 1986 и 1989 г. той е заместник-председател на Комитета за телевизия и радио, а от 28 юли 1989 г. до 6 март 1990 г. е заместник-министър на просветата и образованието. От 1991 до 1993 г. е заместник-директор на Софийската национална опера, а от 2000 до 2008 г. последователно е декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

Подготвя над 160 изпълнители и оперни певци

В периода 2006-2010 г. Александър Йосифов е председател на Комисията за музика и изкуства към Висшата атестационна комисия (ВАК). Като преподавател по „Оперно пеене с диригент“ той подготвя над 160 изпълнители и оперни певци.

Основател е на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София (1995) и е председател на управителния съвет на клуба от октомври 1995 г. до 25 ноември 2016 г.

Създава над 1500 музикално-сценични произведения

Освен композитор, диригент, преподавател в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, проф. Александър Йосифов е автор на повече от 1500 музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, на хорови, естрадни песни, на над 300 обработки на народни песни и танци, а също така и на текстови творби, на авторски либрета за детски опери, съавторства за оперни либрета, текст за оратория и за детски музикален цикъл.

Александър Йосифов създава над 600 песни, изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Васил Найденов, Орлин Горанов, Бисер Киров, дует „Ритон“. Сред хитовете му са песните „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена ти“, „Синева“, „Алеята на влюбените“.

Особено плодотворно е сътрудничеството му с поета Павел Матев.

В репертоара си като диригент Александър Йосифов има над 2400 оперни спектакъла и концерта и над 56 постановки. Автор е на шест симфонии, пет концерта за пиано и оркестър, три концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър. Детските опери на композитора – над десет, са представяни във всички оперни театри в страната. Сред тях са „Чудните приключения на Тошко Африкански“, „Робинзон Крузо“, „Патиланци“.

Автор е на музиката на редица игрални филми, сред които „Чертичката“ (1972), „Този хубав живот“ (1974), „Началото на деня“  (1975), „Под едно небе“ (1981), „Руският консул“ (1981).

Негови произведения са поставяни в редица европейски държави, сред които Германия, Италия, Франция, Австрия, Полша.

Носител е на 20 международни награди от конкурси за композиция

Александър Йосифов е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция: Япония – четири пъти, Италия – два пъти, Гърция – два пъти, Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, бивша Югославия и България. По случай 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, е удостоен със званието „Заслужил артист“  (1976), а след това и „Народен артист“ (1983). През декември 1986 г. получава полското звание „Заслужил за полската култура“, а на 5 октомври 2000 г. става „Почетен граждани на Стара Загора“.

Проф. Александър Йосифов е първият чужденец, получил Голямата награда „Канебо“ на петия международен конкурс за композиция за „Прелюд и фуга номер 2“ за две клавирни дуа в Япония през 1999 г. През януари 2002 г. става Кавалер на Почетния кръст за заслуги към Република Австрия за приноса си за популяризиране на австрийската музикална култура и на Почетния кръст за „Заслуги към културата на Полша“.

През 2005 г. Александър Йосифов получава орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги към България в областта на културата, а през 2010 г. и орден „Кирил и Методий“ (първа степен) – за големите му заслуги в областта на културата, изкуството и образованието.

Проф. Александър Йосифов умира на 25 ноември 2016 г.

/ТДЦ

/РШ/ДС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИФН, 06.02.2006 г.; https://www.bta.bg/bg/today/787088-sabitiyata-dnes-dneven-kalendar; в. „Монитор“, 22.06.2006 г.; в. „Сега“, бр. 298, 24.12.2005 г.; в. „Сега“, бр. 22, 28.01.1999 г.; в. „Български писател“, бр. 6, 13.02.1995 г.; в. „Работническо дело“, бр. 15, 15.01.1989 г.; в. „Кооперативно село“, бр. 35, 11.11.1983 г.; http://alexanderyossifov.com/bg/biography.html