site.btaИзказване на кмета на София Васил Терзиев по време на Срещата-поклон пред героизма на украинския народ тази вечер

Васил Терзиев: „Украйна днес е под физически обстрел. Но нека не се заблуждаваме - и ние сме под атака”
Кметът на София участва в срещата-поклон по повод четири години от началото на войната в Украйна

„Историята на София ни е научила, че свободата никога не е подарък. Тя винаги е избор – и усилие“, заяви кметът на София Васил Терзиев по време на среща-поклон по повод четири години от началото на пълномащабната война в Украйна.

Събитието се проведе на 24 февруари на площада до църквата „Света София“ и беше организирано от Форум за демократично действие и Посолство на Украйна в България.

В изказването си Терзиев подчерта, че четирите години война не са „просто конфликт“, а период, в който милиони украинци са загубили домовете си, цели градове са били разрушени, а цивилната и енергийната инфраструктура – целенасочено атакувана.

„Украйна днес е под физически обстрел. България не е. Нашите домове не са разрушени. Нашите деца ходят спокойно на училище. Но нека не се заблуждаваме – и ние сме под атака“, заяви той.

По думите му атаката срещу България и други европейски държави се води чрез дезинформация, подкопаване на доверието в институциите и целенасочено насаждане на разделение в обществото.

“Война се води не само с танкове, а и с дезинформация, страх и разделение. Когато се внушава, че всички са еднакво виновни, когато демокрацията се представя като хаос, а авторитаризмът – като стабилност, това също е атака“, посочи кметът.

Терзиев акцентира, че подкрепата за Украйна не е абстрактен геополитически жест, а въпрос на принципна позиция – признаване на разликата между агресор и жертва и отстояване на разбирането, че силата не създава право.

„Украйна защитава територията си. Ние трябва да защитим институциите си. Те се борят с оръжие. Ние се борим с отговорност, информираност и активна гражданска позиция“, каза още той.

Кметът припомни, че София е приела хиляди украински граждани, принудени да напуснат домовете си заради войната, и подчерта, че солидарността е израз на цивилизационния избор на България да бъде част от обединена Европа и общност, основана на върховенството на правото, свободата на словото и защитата на човешките права.

„Четири години по-късно не отбелязваме просто годишнина. Задаваме си въпроса какви общества искаме да бъдем – безучастни или отстояващи принципите си, дори когато това не е удобно“, заяви Терзиев.

Цялата реч на кмета на София:

Събрали сме се на площада до църквата „Света София“ – храм, който е видял падения и възходи, империи и освобождения. Историята на този град ни е научила, че свободата никога не е подарък. Тя винаги е избор – и усилие.

Четири години от началото на пълномащабната война.

Това не са просто „четири години конфликт“.
Това са четири години, в които милиони украинци загубиха домовете си.
Градове като Мариупол бяха разрушени почти до основи.
Енергийна инфраструктура беше целенасочено атакувана през зимата, за да останат  семейства без ток и отопление.
Деца учат в метрото, защото това е най-сигурното място.
Хиляди семейства още чакат вест от близките си.

Това е реалността.

Но има и друга реалност, която засяга пряко нас.

Украйна днес е под физически обстрел.
България не е.

Нашите домове не са разрушени.
Нашите деца ходят спокойно на училище.

Но нека не се заблуждаваме – и ние сме под атака.

Атакувана е нашата информационна среда.
Атакувано е доверието между хората.
Атакувана е вярата в демократичните институции.

Война се води не само с танкове. Води се с дезинформация, страх и разделение. Целта е една – отслабване на обществата отвътре.

Когато се внушава, че „всички са еднакво виновни“ – това е атака.
Когато се внушава, че демокрацията е хаос, а авторитаризмът е „стабилност“ – това е атака.
Когато обществото бъде убедено, че истината няма значение – това също е атака.

Украйна защитава територията си.
Ние трябва да защитим институциите си.
Те се борят с оръжие.
Ние се борим с отговорност, с информираност, с активна гражданска позиция.

Тази война ни напомни нещо много важно: сигурността не е даденост.
Нито за Киев. Нито за София.

София прие хиляди украински граждани – майки с деца, възрастни хора, семейства, които започват от нулата. Те не дойдоха тук по избор. Дойдоха, защото домът им беше разрушен.

Когато говорим за подкрепа, не говорим за абстрактна геополитика.
Говорим за хора, които са загубили всичко, освен достойнството си.

И тук идва трудната част.

Да подкрепяш Украйна означава да заемеш ясна позиция.
Означава да признаеш, че има агресор и има жертва.
Означава да не приемеш тезата, че силата създава право.

България знае какво означава да се бориш за независимост.
Знае какво означава да живееш в сянката на империи.
И знае цената на зависимостта.

Днес сме част от обединена Европа и от евроатлантическата общност не случайно. Това е цивилизационен избор. Избор за върховенство на правото, за плурализъм, за свобода на словото, за човешки права.

Този избор трябва да се защитава всеки ден.

Четири години след 24 февруари ние не отбелязваме просто годишнина.
Ние си задаваме въпроса: какви общества искаме да бъдем?

Общества, които гледат безучастно?
Или общества, които отстояват принципите си, дори когато това не е удобно?

Украйна показа, че свободата не е лозунг. Тя е действие.
Тя е отказ да капитулираш.
Тя е ежедневен избор.

Нека бъдем достойни за този избор.

Вечна памет на загиналите.
Сила за живите.
И отговорност за всички нас.

Благодаря ви. Слава на Украйна.