site.btaРезултатите на 15-годишните български ученици са ниски и в трите изследвани области на PISA 2022, заявяват от организацията "Заедно в час"

Резултатите на 15-годишните български ученици са ниски и в трите изследвани области на PISA 2022, заявяват от организацията "Заедно в час"
Резултатите на 15-годишните български ученици са ниски и в трите изследвани области на PISA 2022, заявяват от организацията "Заедно в час"
Снимка: организацията "Заедно в час"

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви днес резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2022. Резултатите на българските ученици са отново изключително ниски в трите области на изследването - четивна грамотност, математика и природни науки. 53 процента от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност, според PISA, което ги прави функционално неграмотни. По математика съответният дял е 54 процента, а по природни науки - 48 процента, се казва в съобщение от организацията  "Заедно в час".

"Половината от българските ученици нямат умения, като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света - постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида на училището, в което учат. Тези изводи ги чуваме на всеки три години от 2001-ва насам при излизането на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - PISA", се посочва в съобщението. 

В него се казва, че "резултатите от изследването PISA 2022, които излязоха днес, са още по-тревожни и едни от най-ниските, откакто България участва в програмата на ОИСР. Делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50 процента. Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС - България е на последно място сред държавите в съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност, и природни науки (преди Кипър). А учениците от страните, които заемат челните места в цялата класация на PISA - източноазиатските държави, Естония, Швейцария, Канада, Нидерландия, Ирландия и други, са с цели учебни години по-напред в уменията си от българските 15-годишни".

България има и много малък дял ученици, които стигат до най-високите нива на умения - само 2 процента по четивна грамотност, 3 процента по математика и 1 процент по природни науки. През 2022 г. намаляват резултатите, включително на най-добре представящите се български младежи, което показва, че когато една образователна система не е ефективна, това се отразява на всички ученици, заявяват от "Заедно в час".

Според организацията резултатите на България са лоши, откакто участваме в изследването, но тази години спадът е особено сериозен. PISA показва, че сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад от 15-годишните през 2012 г. Това може да се обясни с липсата на положителни промени в два от най-важните фактори за успеха на учениците - качеството на преподаването и учебните програми.

"PISA показва, че България се проваля в това да компенсира негативните ефекти на социално-икономическата семейна среда на учениците. Ножицата между младежите, които учат в така наречените елитни училища в големите градове и идват от семейства с по-висок икономически статус, и връстниците им от професионални гимназии в по-малки населени места, и от непривилегировани социално-икономически слоеве, е огромна. Според доклада на ОИСР България е една от само десет държави в цялото изследване, в които най-малко 50 процента от разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата", коментират от организацията.

Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора - от начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и от учебното съдържание в учебните програми. 

"Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка - както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на директорите и учителите, след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите.    

Директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си. Системата за наставничество не работи ефективно, Регионалните управления на образованието нямат капацитет да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, които имат роля в ученето на учениците - психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори, социални работници и други, са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват качествена подкрепа на учителите. 

Директорите и учителите нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие - качеството на тяхната работа не се отразява на тяхното развитие в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията. По данни на Световната банка 90 процента от новоназначените учители в България напускат училище до третата си година след започване на работа", се казва в съобщението на "Заедно в час".

Според организацията, освен качеството на преподаването и на учебните програми, България трябва да направи и сериозно преосмисляне на структурата на образователната система и ранното профилиране на учениците. "PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно - след девети клас, показват по-добри резултати. Такива реформи направиха страни, като Естония и Полша, което доведе и до повишаване на уменията на учениците им. В България учениците започват да ходят на изпити за така наречени елитни училища още в четвърти клас, а селектирането след седми клас и огромната инвестиция на родителите в частни уроци, напълно затвърждава неравното качество на образованието, което българските деца получават", коментират от организацията. 

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:23 на 16.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация