Резултатите на българските 15-годишни ученици на международното изследване PISA - 2018 са сравнителни ниски в сравнение с другите страни от Европейския съюз (ЕС) и това ни накара да подготвим определени инициативи за качественото образование, което да е насочено към развитието на компетентности и умения за живота, и за по-добро представяне на нашите ученици на тестовете от PISA. Това каза днес на пресконференция министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Той обясни, че училищата, които ще участват в следващото изследване на PISA, ще получат по-голяма подкрепа от Министерството на образованието и науката (МОН), защото предстои PISA - 2025. Тази подкрепа ще е чрез възможност за мотивация на учениците и на учителите да участват, и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практически умения. Ще бъде създаден и отделен модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми, който вече се обсъжда от експертите в МОН, за да стане действителен от 2024 г. Той ще е свързан с това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA тестовете, които са насочени към установяване на умения за живота, и на практически умения, както и учениците да решават такива задачи. Предвиждаме от началото на следващата учебна година да се въведат и входни равнища за завършващите осми клас и започващите девети клас по основните предмети: български език, математика, природни науки, свързани отново с PISA задачи и тестове. Те ща са насочени към установяване на уменията и за възможност за решаване на практически проблеми от учениците, каза министър Цоков.
По думите му ще се използват и възможностите на една много интересна програма на ОИСР "PISA училища", по която целогодишно да се работи за разработване и въвеждане на PISA задачи, на решаване на такъв тип тестове от учениците и с обучение, ориентирано към компетентности. Ще се изготвят и годишни доклади за напредъка на учениците и на училищата, и това ще помогне на много наши училища да бъдат подготвени по-добре за предстоящите изследвания на PISA през 2025 г. и в следващите години, заяви образователният министър.
Проф. Цоков каза, че към това ще бъде насочена и друга дейност на МОН, свързана с изработване на визия за по-рамкови, компетентностно ориентирани учебни програми. Планираме през 2024 г. да направим промяна в стандарта за учебния план, където има избираеми учебни дисциплини, да има възможност за формирането на интегрални учебни предмети, които изискват интегрирано знание, но и съвместна работа между учители. Те да преподават и оценяват съвместно знанията и уменията на своите ученици.
Планираме още от 2024 г. да има промени в задачите за външното оценяване за десети клас - те да бъдат по-практически ориентирани, а след това, през следващите години, постепенно да променим задачите във външното оценяване след четвърти клас, а след две години и задачите във външното оценяване и след седми клас, обясни министърът. Той отбеляза, че промените в учебните програми и в учебното съдържание ще се свържат с промяна в начина на оценяване и на въвеждане на повече елементи на формиращо оценяване.
На пресконференцията образователният министър представи мерки за промяна на обучението в училищното образование. Те са свързани с промяна на подхода, с представяне на визия за стандарта за качество, с повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти.
