site.btaБъдни вечер - традиции и обичаи по света

 Ден преди Рождество Христово, на 24 декември, се празнува Бъдни вечер. Християнският празник, предшестващ раждането на Исус Христос, се нарича от българите още „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Мали Божич“. През този ден се приготвя празнична обредна вечеря от постни ястия, чийто брой трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11, а трапезата се оставя неприбрана.

По традиция в България най-възрастният мъж в дома запалва празничен огън. Той се подклажда от прекаден и миросан „бъдник“ - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. То символизира младия бог, който ще се роди в коледната нощ. Елхата със запалените свещи символизира този обред.

На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости.

Бъдни вечер е официален празник в Република България от 1991 г. съгласно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г.

За различните традиции и обичаи при отбелязването на християнския празник по света четем в емисия „Забава и знание“ на БТА:

Коледа по света

София, 11 декември 1996 г. /„Нешънъл егзаминър“, САЩ/ По време на коледните празници светът е залят от особено приповдигнато настроение, изпълнено с надежди, веселба и специални трапези. И все пак в различните страни хората тачат по различен начин този светъл празник – Коледа.

Испания

Бъдни вечер се отбелязва тържествено с танца фламенко и турон – испански мед. Но децата получават подаръците чак на 6 януари.

Полша

На Бъдни вечер се събират всички роднини и приятели. Празничните вечеря започва едва когато на небето изгрее първата звезда. По традиция се сервират 12 ястия. Едно от местата на трапезата се оставя свободно за някой случаен гост.

Финландия

Сутринта на Бъдни вечер семейството накичва елхата със златни камбанки и отива на сауна. Следобед пият кафе и греяно вино, а вечерта са гощават със сьомга и традиционната салата от червено цвекло, лук и моркови.

Франция

Своеобразно море от светлини залива Париж, другите градове и селата във Франция. В Париж се построява най-голямата коледна ясла в света. Но главното за французите си остава изобилното хапване, пийвана и веселбата. Традиционното им ястие е пуйка с кестени. Обичан от всички е ревейонът – празнична трапеза със стриди, пастети, пуйка, шампанско. Яде се и се пие цяла нощ.

Швеция

В дните преди Бъдни вечер децата и възрастните грижливо опаковат подаръците. Пакетчетата се завързват с панделки и се поставят пред вратата. След това трябва да почукаш и бързо да се скриеш. Това се нарича „Юлколал“, или почукването на Дядо Коледа. Томте – т. е. Дядо Коледа, донася подаръци и лично на самата Бъдни вечер.

Много популярна е и красивата Луция – кралицата на светлината, която в нощта срещу 13 декември оповестява завръщането на светлината. Сред скандинавските народи има поверие, че има 12 Дядо Коледи и те поставят в обувките на всеки по една златна пара или подарък. Дори на кравите и другите домашни животни се дава алкохолно питие или бира, за да са весели, окичват рогата им с пуканки и сладки краваи.

***

Коледна екзотика 

София, 11-25 декември 1996 г. /„Нешънъл джиографик“, САЩ/

Боливия

Хората, които живеят в селища на около 4 хиляди метра височина над морското равнище в боливийските Анди, посрещат Коледа без елхи. Те украсяват с цветя шапките си, а животните – с огърлици и разноцветни пръстени. На Бъдни вечер овчарите извеждат стадата си по-рано – още през нощта, когато звездите блещукат. Навръх Коледа стадата се предават на новия им пастир. В този тържествен момент индианците взаимно се обсипват с цветя, като не забравят и животните. Жените раздават вкусни питки, а мъжете танцуват и пеят.

Норвегия

С Божие спокойствие още на 21 декември започват коледните празници. Традицията повелява в тези дни да не се върши никаква тежка работа. Като всички християни норвежците сядат на празничната трапеза на 24 декември. Сигналът за началото на вечерята се оповестява от звъна на църковните камбани, които бият в цялата страна в 17 часа. Основно ястие е овесената каша с един-единствен бадем. Онзи, който го намери в чинията си има право на специален подарък. На много места се приготвя отделна маса за самодивите и духовете. Според прастари легенди именно по време на коледните празници те посещават домовете.

Филипините

На празничната трапеза филипинците сядат в полунощ на 24 декември. Сред техните традиционни ястия са оризените топчета, пилешкият бульон и печеното прасенце. Любим деликатес са пържените свински ушички.

***

Предпразнично – Чехия

Супата от глава на шарани е традиционно ястие за трапезата на Бъдни вечер

Прага, 22 декември 1998 г. /Ройтерс/ Идва Коледа и улиците на Прага са хлъзгави от кръвта на прясноубити шарани, които рибарите продават от зори до късен мрак. Само Прага тази година ще изяде повече от 600 тона шарани. „Трябва да знаеш какво правиш, за да не се мъчи рибата“, казва един от продавачите от южночешката столица на шараните Требон. За да са свръхсигурни, че купуват прясно уловен шаран, някои гастрономи отнасят у дома си рибите живи и ги държат във ваната до Бъдни вечер. Някои чехи имат обичай да купуват два шарана – единият за ядене, а другият бива пускан на свобода в река Вълтава. От главите се приготвя традиционната вкусна празнична супа, останалата част се панира на отделни парчета, а под всяка чиния на трапезата се поставя рибя люспа от „Коледния шаран“ за късмет.

Яденето на шаран по Коледа е от ранното Средновековие, казва Юдита Хърда от Етнографският институт към Чешката академия на науките.

Шаранът е любимо ястие за Бъдни вечер и в Австрия. Италия и други страни с римокатолически традиции. На свети празници Католическата църква разрешавала да се яде риба, но не топлокръвни животни и тъй като в годината имало много свети дни, в манастирите започнали да строят езера с шарани още през ХIII век. В град Требон се намират едни от най-старите езера за развъждане на шарани. Там слоят тиня на дъното е по-тънък и има повече кислород за рибата. Требонските шарани са най-вкусните в Европа, защото 70 процента от храната им е естествена – планктон и дребни животинки на езерното дъно.

Близо 45 процента от произвежданите всяка година 19 000 тона шарани Чехия изнася в Германия, Австрия, Франция, Италия и Белгия, както и в бивша Югославия и в Унгария. Така Чехия се е превърнала в най-големия износител на живи шарани в Европа. Растящата популярност на пъстървата и сьомгата намалява част от дела на шарана на пазара и принуждава производителите да намаляват експортните си цени… Над 50 процента от отгледаните в страната шарани се продават по коледните празници.

***

Бъдни вечер е един от най-старите семейни празници, от който започва празненството за Рождество Христово 

София, 23 декември 1999 г. /БТА/ Българската православна църква ще отбележи утре Бъдни вечер, който е обявен за църковен и официален български празник.

Бъдни вечер е един от най-старите семейни празници, наричан е още Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Вечерта срещу Коледа цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън, който се подклажда от прекаден и миросан бъдник – специално отсечено дъбово или крушово дърво. Огънят трябва да гори през цялата нощ.

На празничната трапеза трябва да има седем, девет или единадесет постни ястия – варен бял боб, жито, постни сарми от кисело зеле, пълнени чушки с ориз, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), лук, ошав, тиквеник, плодове.

Върху специално приготвената питка с поставена сребърна пара в нея, се слага запалена свещ. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на ядене да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че мъртвите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да помогне за раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи дублира смислово този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

***

На Коледа испанците се веселят по улиците, а в Германия на Бъдни вечер има карнавални шествия

Москва, 20 декември 2002 г. /БТА/ В Испания на Бъдни вечер повечето от хората излизат по улиците облечени в национални носии, всички пеят и танцуват. Преди началото на коледната меса е прието да се събират пред вратите на храма и да танцуват, хванати за ръце, пише в електронния сайт Ленту.

През цялата нощ са отворени магазинчетата за сладкиши, за да бъде празникът не само весел, но и сладък. Различните части на Испания ревностно съхраняват своите традиции. Във Валенсия например по време на рождественските шестия наред с хората могат да се видят и кукли-гиганти, с чиято помощ по-късно се представят различни спектакли. Жителите на гр. Алкой, югоизточна Испания, се събират за представлението на старинния театър на марионетките „Тирисити“. В гр. Агост за Рождество Христово тържествено се появява Кралят на маврите и момичетата танцуват с него мавритански танци. А на 29 декември в цяла Испания съществува обичаят да се пошегуваш с близките и приятелите си. На тази дата никой на никого не вярва.

В Германия по традиция, установена още от ХVI век, през последната седмица на ноември почти в 200 града по главните площади се откриват коледни базари. Търговци в живописни средновековни костюми продават играчки за елха, различни подаръци, джинджифилов хляб, греяно вино и печени кестени.

Най-големият коледен пазар е в Нюрнберг. Тук по традиция правят къщички от джинджифилово тесто и поставят в тях човечета и животни от тесто със сушени сини сливи и стафиди. Преди да седнат на празничната трапеза германчетата пеят коледни песни. В Бавария на Бъдни вечер по улиците има карнавални шествия. Много от костюмите са направо страшни – лицата са оплескани със сажди или са скрити зад маски с рога.

***

Коледните традиции – какво знаем за тях

Лондон, 24 декември 2004 г. /БТА/ Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите, пише в сайта Крисмас.

Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче?

Названието Коледа (англ. Крисмас) например идва от староанглийски Christes Maesse или Christ's Mass – Меса на Христос. Името на дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос.

Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела.

Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас (писано Xmas) е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.

Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг (5 пени).

Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи.

Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. Исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.

Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh („Открита шейна с един кон“). Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.

Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.

Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.

Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.

Традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет. Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо.

Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.

Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.

Класическата коледна песен „Тиха нощ“ всъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

***

Коледните обичаи на банатските българи в Румъния

Букурещ, 23 декември 2005 г. /БТА/ Българите католици, които живеят в областта Банат в Западна Румъния, имат обичай да празнуват през целия ден на 24 декември, съобщава агенция Ромпрес в материал за коледните обичаи и традиции на банатските българи.

На Бъдни вечер преди коледната литургия, която се отслужва в полунощ, банатските българи приготвят вечеря, която се състои от общо девет блюда, включително мед, ядки, ябълки, чесън и боб. След коледната служба те се събират на вечеря, включваща различни традиционни за Коледа ястия.

До неотдавна банатските българи са ходили на коледната служба, облечени в народните си носии – обичай, който вече не се спазва. Обедът на първия ден на Коледа е обилен и задължително включва пилешка супа, тъй като според поверията птицата прогонва злото надалеч така, както изхвърля пръстта, когато рови земята с крака.

Според традицията домакинята поставя пара в коледната пита, за да може този, който я намери, да има късмет през новата година. За да носи късмет обаче, той трябва да занесе парата в църквата и да я пусне в кутията за дарения.

На Бъдни вечер децата обикалят къщите и пеят коледни песни – обичай, който се среща и сред останалите католически общности. По-малките деца взимат кутия и изобразяват в нея сцената на раждането на Исус във Витлеем. С кутията те обикалят от къща на къща и пеят коледни песни, а домакините им дават ябълки, ядки, сладки и пари. По-големите деца, организирани в групи, изиграват сцената на Рождество, облечени в специални носии.

Интересна традиция представлява и службата на втория ден на Коледа, която е в чест на членовете на общността, които същата година са навършили 50 години. След службата те се снимат заедно със свещеника и псалта на църквата, а вечерта се организира голямо празненство в тяхна чест.