site.btaХристо Г. Данов трансформира образованието в България, казва уредникът от РИМ-Пловдив Надежда Баева

Христо Груев Данов е един от хората, които трансформират образованието в България. Това каза пред БТА Надежда Баева, уредник в Регионалния исторически музей в Пловдив (РИМ-Пловдив), по повод отбелязваната днес 195-а годишнина от рождението на Данов.

По думите й той се опитва да промени учебните предмети, така че те да бъдат полезни практически на децата. „Той е и един от хората, които се възпротивяват на наказанията в училище. Опитва се да говори със своите ученици и да им обяснява с блага дума защо трябва да се учи, защо трябва да се държат добре един с друг“, разказа Баева.

ЦЕЛИ ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ

Христо Г. Данов е роден на 27 юли (8 август по нов стил) 1828 г. в Клисура. „Много малък остава сирак и трябва да защитава този афинитет, който има към книгите, училището и просветата. Той върви по един много трънлив път, за да може да получи образованието си“, посочи уредничката.

Баева разказва, че след смъртта на баща му и по-големият му брат, който умира при една от чумните епидемии в Османската империя, няма кой да издържа малкия Данов, чиято цел била да стане учител. „С цената на много усилия и с цената на много лишения, той успява да стигне донякъде, както той казва, в образованието си“, казва тя.

Сред учителите му са били Найден Геров и Йоаким Груев, към когото Данов се е обръща със „скъпи учителю“, въпреки че двамата били на една и съща възраст. Повлиян е от тях и иска да се занимава с образование, но вижда, че образованието му не стига и че в България ще се върнат много други хора, които са по-добре образовани, разказа Баева.

Данов открива в Стрелча първото неделно училище в България през 1850 г., а шест години по-късно основава първото класно училище и първото читалище в Клисура.

ОСНОВОПОЛОЖНИК НА КНИГОИЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Христо Г. Данов разбира, че за просветата на обществото са необходими книги на български език, които да бъдат разбираеми за учениците и учещите хора. Така, през 1855 г. той издава „Старопланинче. Календар за 1856 г. високосна година...“, с което се поставя началото на книгоиздаването в България.

„Старопланинче“ е много интересен пример, защото тогава са се издавали подобни календари. Това са много интересни полезни книжки, в които освен календарната част, има и други знания. Специално в „Старопланинче“ има две кратки беседи, свързани с образованието и с възпитанието на децата. И много важно е, че Данов още в първата си книжка, в „Старопланинче“, помества правила как хората да се предпазват от холера. Той се опитва да предпази семействата от такава съдба, каквато има той“, посочва Надежда Баева, която е уредник в къщата музей „Христо Г. Данов“ към РИМ-Пловдив.

КНИЖАРНИЦАТА МУ Е ОПРИЛИЧАВАНА НА МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО 

През 1857 г. Христо Г. Данов учредява „Дружествена книговезница" в Пловдив, която се превръща в книжарница и издателство. От 1862 г. се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие". От 1867 г. издателството има свои клонове в Русе и Велес, а от 1880 г.- в София и Лом. „Неговата книжарница е оприличавана на едно министерство на просвещението. Ако някоя община си търси учител, тя ще отиде в неговата книжарница в Пловдив. Ако някой учител си търси работа, със сигурност ще се обърне към Данов, който ще му помогне, за да си намери подходящото място. Още преди да има модерна българска държава, той се е грижил за това“, коментира Баева.

Тя допълва, че Данов е издавал много учебници и учебни помагала. „Освен това, към по-важните учебници, свързани с нови методи на преподаване, които издава, се опитва да направи и книга за учителя. Той държи тези методи да бъдат обяснени на учителя, да може добре да ги внедри в учебния процес“, посочва още уредничката.

В периода 1869-1876 г. Данов издава списание „Летоструй или домашен календар", в който са поместени и първите търговски каталози на книги, наречени от Христо Г. Данов „расписи". От 25 юли 1878 г. до 6 септември 1885 г. издава в Пловдив първият общобългарски вестник след Освобождението – „Марица".

ЕДИНСТВЕНИЯТ КМЕТ НА ПЛОВДИВ, КОЙТО ОТКАЗВА ДА ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА

В периода 1882-1883 г. Христо Г. Данов е депутат в третото Обикновено народно събрание, а няколко години по-късно, от 1897 до 1899 г., е кмет на Пловдив. В историята той остава като единственият кмет на града, който управлява на обществени начала и отказва да получава заплата.

Надежда Баева разказа по това време в общинската хазна е имало много пробойни. „Но според мен не това е мотивът, просто си е такъв човек. Той отказва да получава заплата, според сведения от времето, още на първото кметско заседание. Защото смята, че на общината тези пари ще са по-необходими, отколкото на него“, каза тя.

Сред големите му грижи като кмет на Пловдив са общинските имоти. „Интересна е историята с княз Фердинанд, който много харесва хълма Бунарджика, и има намерение там да построи своя резиденция. По този начин пловдивчани ще бъдат лишени от достъп до това място. Данов се противопоставя на това желание на Фердинанд и не му отстъпва Бунарджика. Така, пловдивчани до днес си имаме достъп до този хълм. Говори се, че Фердинанд толкова се е ядосал, че не му е разрешено да си направи дворец там, че е казал, че ще го глоби и лиши от заплата. Което няма как да стане, тъй като Данов вече се е отказал от нея“, разказа Баева.

По време на неговия мандат са залесени две от тепетата на града и е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от арх. Йосиф Шнитер. Като кмет полага грижи за развитието на промишлеността в града, като отпуска общинско място за построяване на Захарната фабрика и увеличава средствата за издръжка на училищата и читалищата в Пловдив.

ЖЕНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБРАЗОВАНА, ЗАЩОТО ОТГЛЕЖДА СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРИ

Той не гледа на жените като на субекти, които трябва да си стоят вкъщи и да готвят и перат, разказва уредничката в къщата музей „Христо Г. Данов“. По думите й Данов извежда на преден план ролята на жената като майка. Той казва, че всяка българска жена трябва да бъде добре образована, защото тя ще отгледа следващото поколение българи, коментира Баева.

„Той е разностранно действащ, за да може българското общество да прогресира. И такива хора като него, възрожденци във всякакъв смисъл, са много добър пример за това как хората са мислили новото време. Те не само са си го представяли, но и са работили то да се случи чрез образование, чрез просвета и чрез много работа“, каза Надежда Баева. Друга част от дейността на основоположника на книгоиздаването у нас е и благотворителността.

Христо Г. Данов умира на на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Света Богородица", а камбанарията на гроба му е построена от арх. Йосиф Шнитер.

НОВА МОБИЛНА ИЗЛОЖБА

Създаването на нова мобилна изложба, посветена на делото на Христо Г. Данов, е част от дейностите на историческия музей в Пловдив по повод 195-ата годишнина от неговото рождение. „Тя се опитва да представи разнообразната му дейност чрез снимков материал, богата илюстрация“, разказа Надежда Баева. Тя допълни, че в експозицията екипът се опитва да даде думата на Данов. „Неговите мисли са много точно казани и онагледяват това, което той мисли и това, към което се стреми“, посочва уредничката в музея.

Тази година календарът на РИМ-Пловдив също е посветен на тази годишнина. „В 12-те месеца сме показали различни учебни картини, които Данов е предлагал в своята книжарница. Тези учебни картини са едни разкошни помагала, които децата са имали, за да могат да опознаят света, който иначе не биха могли да видят. В този календар сме извели и някои от важните мисли на Данов. Те изразяват неговото верую как трябва да се развива обществото, животът, човекът дори. Имаме и илюстрации, които са от „Летоструй“, посочва Надежда Баева.

В програмата на музея са още детски ателиета, които се очаква да бъдат подновени през месец септември. Екипът на къщата музей „Христо Г. Данов“ доскоро е показвал и гостуващ експонат от историческия музей в Клисура - печатна преса от края на 19-и век, тип „американка“.