site.btaЦентралната банка на Швеция понижи основната лихва до 1,75 на сто

Управителният съвет на "Риксбанк“ (Riksbank – централната банка на Швеция) реши на последното си заседание да намали основната лихва с четвърт процентен пункт до 1,75 на сто, съобщи институцията. Целта е да се подкрепи икономическата активност и инфлацията да се стабилизира около целевото равнище в средносрочен план. Ако перспективите за инфлацията и растежа се запазят, централните банкери очакват лихвата да остане на това равнище известно време.

Сред икономистите очакванията за решението бяха разделени – 13 от 22 прогнози, събрани от Блумбърг, не предвиждаха промяна, а останалите прогнозираха понижение с четвърт пункт. Последното намаление на лихвите беше през юни, с което общият обем на облекчаване след пандемията достигна 200 базисни пункта. Тогава централните банкери, водени от управителя Ерик Тедин, сигнализираха, че е възможно ново понижение по-късно през годината, за да се подкрепи икономиката. Ускоряването на инфлацията през лятото обаче постави банката в по-сложна ситуация, коментира Ройтерс.

Решението в Стокхолм е второто в региона за седмица, след като миналия четвъртък "Норгес банк“ (Norges Bank) в Норвегия също понижи основната лихва.

"Риксбанк“ отчита обрат в развитието на най-голямата скандинавска икономика. По-рано тази година институцията сигнализира, че може да задържи основната лихва на равнище от 2,25 на сто до началото на 2028 г. Оттогава насам обаче несигурността около световната търговия е отслабила перспективите пред икономиката и е увеличила инфлационните рискове.

В прессъобщението се отбелязва, че инфлацията в Швеция е останала повишена през август, но основният индекс, изключващ цените на енергията, е намалял и се е доближил до предишната прогноза. Това е подкрепено и от данни за по-ниски планове за цените на компаниите и от поскъпването на шведската крона.

Намаляването на данъците, обявено от правителството, се очаква временно да забави инфлацията през следващата година, но не и да окаже трайно влияние върху ценовия натиск. Според централните банкери перспективите за икономическата активност остават несигурни, като съществуват рискове, свързани с поведението на домакинствата, геополитическите конфликти, непредсказуемата търговска политика на САЩ и слабите публични финанси в редица държави.