site.btaСиндикатът "Образование" прие позиция за образователните приоритети, един от тях е за завършването на основно образование след осми клас

Основното образование трябва отново да се завършва след осми клас. За тази промяна е необходимо да се изследват възможностите на основните училища за прием и да се гарантира заетостта на всички учители, се казва в позиция по ключови приоритети в образователната система от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", с председател д-р Юлиян Петров.

В нея се отбелязва, че Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" активно участва във всички национални образователни дебати и политики. Синдикатът подчертава, че пред системата стоят много критично важни приоритети, без чието решаване успешното й развитие е немислимо. Синдикатът носи отговорността да бъде гласът на хилядите български учители - онези, които всеки ден влизат в класните стаи и изграждат бъдещето на страната. Този глас трябва да бъде чут, защото именно той може да изгради най-правилните и устойчиви образователни политики. На база на десетките изследвания, Синдикатът "Образование“ настоява основното образование отново да се завършва след осми клас.

В начален етап (първи - четвърти клас) да се възстанови оценяване, включително възможност за еднократно повтаряне на класа при ясни езикови и социални дефицити. Целта е постигане на реални знания, умения и компетентности, а не бърза писта през целия начален етап.

"Националното външно оценяване (НВО) след четвърти и десети клас трябва да бъде премахнато, тъй като представлява неефективна статистическа тежест върху системата", заявяват от синдиката.

И са на мнение, че задължителната матура по математика би могла да бъде въведена едва след преструктуриране и облекчаване на учебното съдържание и изхвърляне на висшата математика от средното образование.

Пет ключови политики в българското образование - кадровата криза: Кой ще учи децата на България утре?

"Българската образователна система е изправена пред демографска катастрофа. Почти половината от учителите са на възраст над 50 години, а около една трета - над 55. Предстои масово пенсиониране, а недостигът вече е осезаем, особено по природни науки, технологии, инженерство и математика (STEM), както по български и чужди езици. Липсата на специалисти е традиционна за малките населени места", се казва в позицията на Синдиката "Образование".

В нея се отбелязва, че най-тревожно е, че макар висшите училища да произвеждат достатъчно педагогически кадри, по-малко от 20% от завършилите влизат реално в училище. А над 70% от младите учители напускат още през първите три години. Основните причини са: непоносими условия на труд - стрес, липса на подкрепа, прекомерна администрация. Другите причини са свързани с неконкурентно възнаграждение спрямо други професии, липса на ефективно наставничество и подкрепа към младите учители. Враждебно отношение от родители и институции.

Нарастващото натоварване създава спирала на бърнаут и напускане. Изходът е освобождаване на учителите от непедагогически задачи чрез въвеждане на помощен персонал: администратори, медиатори, социални работници, помощник на учителя и други, предлагат от учителският синдикат.

Учебно съдържание, отговарящо на възрастта и реалността

Образователната система преподава все повече, а учениците знаят все по-малко. Учебните програми са претоварени, написани на език, неадекватен за възрастовите възможности на учениците. Резултатът - механично зубрене, ниска мотивация и функционална неграмотност, се казва в позицията.

И се подчертава, че "реформата трябва да бъде радикална - не просто олекотяване на съдържанието, а смяна на философията: от елитарна към приобщаваща и разбираема за всички".

"В същото време, съществуващата система за оценяване, и по-конкретно националното външно оценяване, се явява основна спирачка за всяка реформа в преподаването. Налице е политическа воля за преминаване към компетентен подход и рамкови програми, фокусирани върху умения. Но докато съдбата на учениците след седми  клас зависи от изпити, които са изцяло съдържателно ориентирани и брутално фокусирани към два предмета, учителите са поставени в невъзможна ситуация. Високият залог на НВО принуждава всички - учители, ученици и родители, да се фокусират изцяло върху подготовката за теста, което означава запаметяване на факти и решаване на стандартизирани формати, омаловажаване на повечето учебни дисциплини, които са решаващи в педагогиката. Това измества на заден план развитието на критично мислене, креативност и умения за решаване на проблеми. Докато този модел не се промени, всяка друга реформа ще бъде символична, е мнението на синдиката.

Агресията в училище: когато институцията губи авторитет

"Учителите и учениците стават жертва на растяща агресия. Инцидентите нарастват рязко - над 4000 за година. Нараства и насилието спрямо учителите - регистрирани са 207 случая на агресия срещу преподаватели за миналата учебна година", съобщават от Синдиката "Образование".

И допълват, че агресията е симптом на "емоционалната неграмотност", която системата произвежда. "Както видяхме, образователната система е обсебена от академичното съдържание и напълно пренебрегва развитието на социални и емоционални умения - като емпатия, управление на гнева, решаване на конфликти и толерантност. Децата не се раждат с тези умения - те трябва да бъдат преподадени и моделирани. Когато училището абдикира от тази своя възпитателна функция, то оставя вакуум, който, при липса на адекватни модели и в семейството, се запълва от примитивни реакции - тоест, агресия. Епидемията от агресия е пряко следствие от провала на възпитателната, а не само на дисциплинарната функция на семейството и училището, недостиг на емоционално обучение, липсата на ефективна превенция и отсъствие на правомощия за учителите. Съществуващата нормативна уредба не защитава реда в клас. Учителят е "обезоръжен", а агресивното поведение остава безнаказано", се казва в позицията.

В нея се отбелязва, че е необходима спешна промяна за връщане на авторитета на учителя и за възстановяване на възпитателната мисия на училището.

Заедно с предмета "Добродетели и религия", който КТ "Подкрепа" адмирира, задължително трябва да се въведе и спазване на училищния правилник, и на образователния закон. Но това няма да стане без административни и финансови санкции към родителите, и оценка за дисциплина към учениците, отразяваща социалните и емоционални умения у децата.

Неравенство в образованието: две Българии в една класна стая

"Образованието не премахва, а задълбочава социалните неравенства. Учебното съдържание е най-недостъпно за децата от семейства с нисък социално-икономически статус. Те често нямат подкрепа у дома, нито достъп до частни уроци. Пазарният модел на финансиране създава елитни и маргинализирани училища - първите стават още по-добри, вторите се отдалечават. Така се затвърждава цикълът на неравенството. Системата трябва да осигурява повече ресурси именно на училищата, които работят с най-уязвимите ученици", се казва в позицията.

"Недофинансираното образование се превърна в машина за сегрегация. В един идеален свят, този пазарно-ориентиран модел би стимулирал конкуренция и качество. Но образованието не е идеален пазар, то очевидно не е никакъв пазар. Училищата в богати райони привличат ученици от мотивирани семейства, натрупват повече средства и стават още по-привлекателни. В същото време, училищата в бедните райони остават с учениците, които имат нужда от най-много подкрепа - деца с обучителни трудности, от семейства в криза, с липса на родителски контрол. Парадоксално, системата ги наказва финансово за това, че работят с най-уязвимите. Те получават по-малко средства (защото имат по-малко ученици), но имат нужда от много повече ресурси - психолози, медиатори, логопеди. Вместо да насърчава качеството, моделът създава и затвърждава една двускоростна образователна система. Той е фундаментално несправедлив и е активен двигател на социалното неравенство", заявяват от Синдиката "Образование".

И отбелязват, че не можем да решим проблема с неравенството, без да решим проблема с учебното съдържание, и обратно. Сегашната система превръща съществуващите социални неравенства в образователни такива.

Бюрокрацията: тихият убиец на учителската мотивация

Учителите работят средно 49 часа седмично, като 15 от тях отиват за административни дейности. Това е огромна загуба на време и енергия. Електронните платформи често утежняват, вместо да облекчават работата. Бюрокрацията подкопава доверието към учителя, свежда го до "отчетник", а не до автономен професионалист. Това е демотивиращо и пречи на креативността и на индивидуалния подход към учениците. Промяната трябва да включва реална дигитализация, премахване на дублирани отчети и освобождаване на време за истинската мисия - преподаването, е мнението на учителския синдикат.

"Тази смазваща бюрокрация е една от основните причини, които отблъскват младите учители от професията и ги карат да напускат още в първата си година. От години, ние, настояваме за намаляване на административната тежест, включително чрез реална дигитализация и премахване на абсурдното паралелно водене на хартиена и електронна документация и традиционното повтаряне на сходни справки от Министерството на образованието и науката (МОН), и от Регионалното управление на образованието (РУО), се казва в позицията.

За съжаление, дори въвеждането на нови електронни платформи често води до допълнителни проблеми, сривове и хаос, които утежняват, вместо да облекчават работата на учителите.

"Бюрокрацията не е просто загуба на време, тя е инструмент за контрол и израз на дълбоко недоверие към учителя. Голяма част от документацията, която се изисква от учителя, има "спорен образователен ефект". Тя не служи за подобряване на преподаването, а за доказване на дейност пред по-висши инстанции. Учителите усещат, че МОН оказва "засилен натиск" върху директори и Регионални управления на образованието за изпълнение на тези безсмислени административни дейности. Това създава култура на отчитане, а не на резултати. Учителят е третиран не като автономен професионалист, на когото се има доверие, а като чиновник, който трябва да попълва формуляри, за да докаже, че е бил в час. Това отношение е дълбоко демотивиращо и е в основата на ерозията на авторитета на учителя. Борбата с "бумащината" е всъщност борба за статута и достойнството на учителската професия", се заявява в позицията.

В нея се уточнява, че петте приоритета, очертани от Синдиката "Образование", не са изолирани - те са взаимно свързани и формират облика на една претоварена, бюрократична и недоверчива система, в която учителят е поставен в подчинена позиция. Без решително справяне с кадровата криза, образователното неравенство, агресията, неадекватното съдържание и бюрократичната тежест, българското образование няма как да се развива успешно.

"И ако българските политици, които са отговорни за правилните национални образователни политики, не спрат да флиртуват с българските родители, припознавайки ги като бъдещи избиратели, а българското общество не спре да си представя родното образование като социална услуга, то "либералното" образование ще ни влече към образователни неуспехи", коментира председателят на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" д-р Юлиян Петров.