Здравната система на България поставя бариери, които възпрепятстват развитието на човешкия капитал, показва доклад на Световната банка.
Данните бяха представени от Анна Козиел, старши специалист „Здравеопазване“ в Световната банка, по време на Десетата годишна здравна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от вестник „Капитал“. Доклад в областта на здравеопазването в България не е правен през последните осем години. По думите на Козиел в страната ни има голям проблем заради дисбаланса в човешкия капитал по възраст и по региони.
Преодоляването на бариерите и прилагането на иновации в системата на здравеопазването ще повиши ефективното използване на ресурсите, което би довело до по-здраво население, повече човешки капитал и икономически просперитет. Развитието на човешкия капитал е възпрепятствано от недостатъчна профилактика, незадоволително лечение и ниска ефективност на грижите не само в здравеопазването). Достъпът до интернет в страната ни е висок, но здравната грамотност на населението е една от най-ниските сред страните от ЕС, каза още Козиел.
България е на първо място сред страните от ЕС по преждевременно настъпила смърт – преди 70-годишна възраст, показват още данните за 2020 г., каза още Козиел. Данните от доклада сочат, че страната ни е на първо място в ЕС по тютюнопушене, а показателите в сравнение с 13 европейски държави показват, че смъртните случаи, дължащи се на тютюнопушенето, намаляват, но все още са най-много на брой. По думите ѝ, за да се намали употребата на тютюневи изделия, е необходимо да се търси съдействие от асоциации на тютюнопроизводителите, както и евентуално да се повишат цените и данъкът на тютюневите продукти.
Малка част от българите се възползват от профилактичните услуги, каза още Козиел. По-малко от 10% от хората на и над 65-годишна възраст са ваксинирани срещу грип; шест от 100 души в риск са били изследвани за рак на дебелото черво; близо една четвърт от жените в риск никога не са били изследвани за рак на маточната шийка или рак на гърдата, показват още данните от доклада. Предизвикателство пред нас е това, че вярата на хората във ваксините не е толкова силна, колкото ни се иска да бъде, а в България процентът е още по-нисък, добави тя.
Средствата, отделяни от Брутния вътрешен продукт за здраве в България, са най-малко в ЕС, а повечето от плащанията за здраве идват от джоба на пациента, допълни тя. Личните разходи за здраве са доста високи, а това води до катастрофални разходи и резултати, особено за по-бедното население. Страната ни е на трето място сред държавите членки по преки плащания от страна на пациента, като преди нея са Гърция и Малта, показва още докладът.
Основната част от разходите за здравеопазване в България – 36,6%, отиват за болнична помощ, а 34,6% - за лекарства. Финансирането на дългосрочните грижи е нищожно, се добавя в доклада на Световната банка.
Предизвикателствата пред страната ни са застаряващото население, менталното здраве и незаразните болести. През 2050 г. България ще бъде в топ 10 на страните с най-висок дял на населението над 65-годишна възраст, като на първо място сред десетте страни с най-висок дял на застаряващо население се нарежда Гърция, а на последно – Полша. Смъртността от болестта на Алцхаймер на 100 000 души почти ще се удвои от 67 през 2023 г. на 113 през 2040 г., а смъртността от незаразни болести на 100 000 души ще нараства от 1400 през 2023 г. на 1430 през 2040 г. се посочва още в доклада.
Предизвикателствата пред здравните системи са породени и от очаквано забавяне на икономическия ръст и от демографската ситуация, каза Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа в маркетинговата компания IQVIA. По думите му до 2050 г. групите на хората над 60 г. и над 80 г. ще се удвоят и утроят, което ще изисква сериозен финансов и времеви ресурс, а в България през 2024 г. един от всеки трима медицински специалист ще влезе в пенсионна възраст.
Анализи показват, че все още в Централна и в Източна Европа доминират услуги в болничния сегмент, но е неизбежно да се върви към друг модел, в който услугите са извън болниците или са в дома на пациента, каза още той. По думите му за постигане на тази цел ще са нужни поне още 10 години.
Трябва ясна стратегия, по която да се анализира дали здравната система носи добавената стойност, която очакваме, а сега в България се работи „на парче“, допълни Чичов и посочи, че след това би могло да се обсъди дали има нужда от промяна в регулацията.
На форума присъстват представители на ръководствата на съсловните организации на лекарите и на фармацевтите, на НЗОК, на ИТ бизнеса и др.
/ЛРМ/
news.modal.text
