site.btaКопието на Рилските глаголически листове е изработка на много високо ниво, каза пред БТА изкуствоведът проф. Елисавета Мусакова

Мулажното копие на Рилските глаголически листове е изработка на много високо ниво. Това каза пред БТА изкуствоведът проф. Елисавета Мусакова във връзка с откритата днес Национална конференция с международно участие „Азбуки, памет, приемственост“, организирана от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

„Съпровождащо събитие към конференцията е представянето на мулажното копие на единствения на практика, макар и в много лош вид, запазен глаголически паметник в България", уточни проф. Мусакова.

Мулажно копие на исторически документ е точно възпроизвеждане на оригинала, което не е обикновено фотокопие, а внимателно направена пълна имитация – често със същия размер, вид хартия, текстура, оцветяване и понякога дори следи от стареене, уточняват специалисти в тази област. 

„Рилските глаголически листове, които се пазят на различни места и които съдържат запазен текст, който може да се чете, отдавна са отишли в Петербург, защото са били отнесени от Виктор Григорович, който е един известен събирач на славянски старини. В някои случаи неговото име не се споменава със съвсем добри чувства, защото той доста неща е изнесъл и от българските хранилища. От друга страна това са били начините, по които нещата са оцелели, защото никой не знае, ако те не бяха изнесени по този начин дали щяха да бъдат пазени, така че да стигнат до нас. В случая с Виктор Григорович...колкото злина, толкова и добро дело е едно такова колекциониране на старини", разказа пред БТА проф. Мусакова.

Тя уточни, че „това, което е останало в България, някак малко неясно се оповестява, защото се казва, че останалите Рилски листове се пазят в Рилския манастир."

„Така човек остава с впечатлението, че някаква по-значителна част от този ръкопис е останала в Рилския манастир, което не е така, защото всъщност вътре, в подвързията на ръкописа, където са намерени тези листове, са запазени в изключително тежко състояние само два листа, от които почти нищо не се чете и останалото са отпечатъци върху дъските и кожата от глаголическия текст. Малки изрезки са били запазени също, защото те са използвани да се подпълни вероятно подвързията", обясни изкуствоведът и допълни, че „мулажното копие на Рилските листове не представя листите, които се намират в Санкт Петербург, а именно двата листа от Рилския манастир, както и отпечатъците върху дъските и кожата от глаголическия текст."

„Интересно обаче е това, че тези листове са намерени в един изключително важен ръкопис, какъвто е ръкописа на Владислав Граматик, в който се пазят тези фрагменти от Рилските глаголически листове. Владислав Граматик е един от най-забележителните книжовници на XV век. Той е познавал Търновската традиция, той е бил изключително добър калиграф, изобщо човек, който неслучайно е получил прозвището Граматик", отбеляза проф. Мусакова.

„Сега тук се появява големият, любопитен въпрос - той ли е намерил Рилските листове и е решил да ги сложи в подвързията на ръкописа? Кой го е направил това нещо, къде са ги намерили...това е една тъмна история, никой нищо не знае за това, но обикновено такива стари ръкописи...невинаги към тях са се отнасяли непременно като към някаква страшно ценна старина, а напротив - много пъти са били използвани просто като вторичен материал, за да се попълват подвързиите", обясни проф. Мусакова.

Тя е на мнение, че „тъй като самата подвързия е много стабилна, по-скоро се поражда един друг въпрос, за който някои изследователи намират отговор в това, че вмъкването на листове от стари ръкописи може би е играло роля на нещо като амулет."

„На стара традиция като тази с попълването на подвързиите й се придава един много по-сакрален смисъл и малко магически в някаква степен, така че не е невъзможно тези Рилски листове именно с такава предварителна идея да са били сложени в подвързията. Ако това е така, може да се предположи, че през  XV век, когато е бил правен ръкописа на Владислав Граматик, Рилските листове вече не са били запазени в цялост", коментира проф. Мусакова.

По нейни думи, „за украсата на Рилските листове, ние не можем да кажем почти нищо."

„Самата аз съм изкуствовед по образование и се занимавам с украсата на ръкописите. Бих била много радостна, ако беше останало нещо малко повече от тях. Що се отнася до самата глаголица в листовете, тя спада по-скоро към така наречената кръгла или обла глаголица. В този смисъл Рилските листове се оказват най-близко до Асеманиевото евангелие", каза още изкуствоведът.

Тя допълни, че е „хубава идея да се направи копие на документ като Рилските листове, защото такъв тип документи не е добре да бъдат давани често на хората, които биха искали да ги изследват."

„Хората, които се занимаваха с направата на копието, вече са имали опит и са правили други такива издания. Те са частна фирма, но си спомням, че когато отидох, за да им дам някакви препоръки и въобще да разсъждаваме как трябва да изглежда това копие, защото това не беше лесен въпрос, те ми показаха тефтерчето на Ботев и го хвърлиха на масата. Аз издадох нечленоразделен звук на възмущение, защото се заблудих, че това е оригиналното тефтерче на Ботев - толкова добре беше направено.

„Аз имам професионално око и мисля, че мога да позная копие и оригинал. Щом се заблудих с тефтерчето на Ботев, мога спокойно да кажа, че мулажното копие на Рилските листове е направено на наистина много, много високо ниво", каза в обобщение проф. Елисавета Мусакова.