site.btaГлаголицата е безценно наследство и духовно завещание от Светите братя, каза Илияна Йотова на форума „Азбуки, памет, приемственост“

За нас, българите, глаголицата е безценно наследство и духовно завещание от Светите братя - за нас, за целия славянски свят и за историята на Европа. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на Националната научна конференция с международно участие „Азбуки, памет, приемственост“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ днес.

Изпращаме една изпълнена със събития година. Още през месец януари Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ обявиха тази година за Година на глаголицата. Официалния старт дадохме заедно в деня на Св. Методий през месец април. Щастлива съм, че тази конференция можем да я проведем днес, на 8 декември – деня на българските студенти, отбеляза тя.

Йотова припомни, че през цялата 2025 година „малки и пораснали деца“ са се учили да пишат „магическите глаголически букви“, и благодари на екипа на НБКМ за инициативата. По думите ѝ заниманията освен забавление са имали „огромна познавателна стойност“.

Вицепрезидентът напомни, че през май учениците са се състезавали на национално ниво в голямата диктовка, а библиотеката е посрещнала хиляди читатели.

„Случиха се и някои много важни конференции. В близките два дни редица от вас ще говорите отново за тези форуми и сте един чудесен финал на цялата календарна 2025 година.“ Тя подчерта, че заедно със Светия синод през годината са отбелязани както 1170 години от създаването на глаголицата, така и 1160 години от приемането на християнството в България. „Направихме изключително важни срещи, инициативи и мероприятия в старите български столици, за да почетем тези дати.“

Йотова посочи, че през годината са били издирени и показани множество глаголически символи, оцелели от IX до XI век. „Представете си дори само как са надживели повече от хиляда години амулети със заклинания, свещени вълшебни желания, против уроки.“ Тя припомни, че на 1 ноември в сградата на президентската институция посетителите са имали възможност да разгледат тези амулети, част от които съдържат глаголически надписи.

Годишнините са предизвикали широк обществен интерес, включително и дебати в социалните мрежи за това дали имената на българските градове да се изписват на глаголица. „Имаше и такива предложения и това предизвика бурен отзвук.“ В социалните мрежи се е появила и специална група – „Глаголически именник“, където желаещите опитват да изпишат имената си с магическите символи. Йотова благодари и на националните обществени медии – БТА, БНР и БНТ – за отразяването, пресконференциите и специалните предавания, посветени на темата.

Вицепрезидентът подчерта, че въпреки скоростта на дигиталните комуникации Националната библиотека запазва своята водеща духовна и образователна роля. „Успехът на Вашата инициатива, уважаема г-жо Иванова, говори именно за осъзнатия дълг и признателност към нашите първоучители и родоначалници на славянската писменост.“ По думите ѝ неслучайно финалът на кампанията за Годината на глаголицата се провежда именно в НБКМ – там, откъдето и е започнала.

„От основаването на Националната библиотека са изминали вече цели 147 години. Светът вече е дигитален, а на Националната библиотека ѝ се налага да удължава работното време, за да обживява читалните, да посреща приливи от читатели – все повече, все по-голям, несекващ, дори в делничните и празнични дни. Това е сигурно обществено признание, че библиотеката вече не е само място за четене на хартиени издания, тя не е застинал каменен храм на книгите. Това е свято място, на което се намираме, и наистина е действащ духовен институт“, каза Йотова.

Тя припомни, че Кирил и Методий създават глаголицата, в чийто код залягат кръст, кръг и триъгълник – символи на Христовия кръст, универсалността и триединството. Глаголицата се разпространява „и на изток, и на запад“, посочи още вицепрезидентът.

Йотова подчерта, че буквите, езикът и вярата остават непоколебими ценности, а книжовността е в основата както на европейската, така и на българската национална идентичност. „Азбуката е сред носещите колони на държавността ни.“

В заключение тя съобщи, че през 2026 г. инициативите ще продължат. „Заедно с колегите от библиотеката, с водещите университети, с православната църква и националните институции ще направим през месец март третото издание на Международния форум за кирилицата. Той ще бъде посветен на духовното наследство и оръжието на културата в дигиталния век и ще ни приближи към още по-голямата идея за отбелязване на 14 века, към която вървим заедно с трите обществени медии“, посочи Илияна Йотова. 

Както БТА писа, празникът ще бъде съпътстван с откриване на изложбата „Истории от глаголически времена“ с любезното съдействие на Държавния културен институт към МВнР и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките. Изложбата  представя  изображения от средновековни ръкописи, които разказват истории из живота на глаголицата. Автор е проф. Явор Милтенов. На конференцията, по инициатива на Илияна Йотова, ще бъдат представени мулажни копия на Рилските глаголически листове, датирани от края на Х или началото на XI век, които ще могат да бъдат разгледани в Националната библиотека до края на декември, информират от НБКМ.