site.btaИсторици, археолози и обществени дейци представиха апел за отбелязване на 14 века България в Европа по инициативата на БТА, БНТ и БНР

Историци, археолози и обществени дейци представиха апел за отбелязване на 14 века България в Европа. Представянето в Националния пресклуб на БТА в София бе част от националната инициатива "14 века България в Европа" на БНТ, БТА и БНР с подкрепата на БАН.

Днес в Националния пресклуб в София представяме апел на български историци, археолози и обществени дейци по повод отбелязването на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г. С този апел, тази група от големи български учени се присъединява към обявената съвместна инициатива на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и на Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“, с подкрепата на Българската академия на науките (БАН) за отбелязването по най-тържествен начин на бележити годишнини, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на събитието. 

Обществените медии имаме и за задача да опазваме културната и историческата памет на нашата страна и на нашия народ. Историята е онази солидна основа, от която всеки има нужда, за да се оттласне за скок напред. По тази причина почти всеки се опитва да намери в историята и в миналото някакви доказателства, и обосновки за това, което прави сега, и за това, което има намерение да направи в бъдеще. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. 

Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история, споменът не е идентичен с историята. Това каза генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков при представянето на апела за тържественото отбелязване през 2032 г. на 1400 години от създаването на българската държава

Инициативата „14 века България в Европа“ трябва да намери ключ към душите на младите хора, каза ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев при представянето апел. 

На събитието акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН от 2016 до 2024 г., посочи, че няма нищо по-естествено от това първата институция, която подкрепи инициативата "14 века България в Европа", да е Българската академия на науките (БАН), защото от историческа гледна точка това е най-старата национална организация, създадена преди Освобождението на България. 

Българската академия на науките (БАН) продължава да стои зад инициативата "14 века България в Европа", подкрепена първоначално от академик Юлиан Ревалски. Това каза председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева при представянето на апела.

Когато се публикува и пише за археология, има повишен интерес, защото чрез вещите, които се откриват, интерпретират и коментират, може да се докоснеш до съответната историческа епоха, посочи археологът проф. Станислав Станилов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН). Той е един от учените, подписали апела за отбелязването на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г.

Апелът за тържественото отбелязване през 2032 г. на 1400 години от създаването на българската държава е подписан от Александър Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Андрей Аладжов, доц. д-р, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доц. д-р, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански научен институт; Георги Вълчев, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Георги Георгиев, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Георги Димов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Даниел Вачков, проф. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Димитър Гюдуров, доц. д-р, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски научен център – БАН; Живко Лефтеров, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Кирил Маринов, доц. д-р, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов; Николай Хрисимов, доц. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Петър Николов-Зиков, доц. д-р, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически изследвания – БАН; Пламен Павлов, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Румяна Прешленова, проф. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доц. д-р, доц. д-р, Военна академия "Георги С. Раковски"; Тодор Тодоров, доц. д-р, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН.