site.btaКогато се публикува и пише за археология, има повишен интерес, каза проф. Станислав Станилов

Когато се публикува и пише за археология, има повишен интерес, защото чрез вещите, които се откриват, интерпретират и коментират, може да се докоснеш до съответната историческа епоха. Това каза археологът проф. Станислав Станилов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН), който е един от учените, подписали апела за отбелязването на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г.

Днес в Националния пресклуб в София представяме апел на български историци, археолози и обществени дейци по повод отбелязването на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г. С този апел тази група от големи български учени се присъединява към обявената съвместна инициатива на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и на Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“, с подкрепата на Българската академия на науките (БАН) за отбелязването по най-тържествен начин на бележити годишнини, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на пресконференцията.  

Надявам се, че тази инициатива ще изиграе своята роля в съвременния свят, където етносът, етническите съотношения, са много модерни сега, каза проф. Станислав Станилов. 

Може би ще трябва да обърнем внимание и на най-ранните паметници от разселението на българите, които са на българска територия. Има такива и книги са издадени, но те не са много популярни, отбеляза проф. Станилов.

Апелът е подписан от Александър Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Андрей Аладжов, доц. д-р, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доц. д-р, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански научен институт; Георги Вълчев, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Георги Георгиев, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Георги Димов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Даниел Вачков, проф. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Димитър Гюдуров, доц. д-р, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски научен център – БАН; Живко Лефтеров, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Кирил Маринов, доц. д-р, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов; Николай Хрисимов, доц. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Петър Николов-Зиков, доц. д-р, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически изследвания – БАН; Пламен Павлов, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Румяна Прешленова, проф. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доц. д-р, доц. д-р, Военна академия "Георги С. Раковски"; Тодор Тодоров, доц. д-р, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН.

Сред присъстващите на събитието бяха също Емил Кошлуков - генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), Милен Митев - генерален директор на Българското национално радио (БНР), Кирил Вълчев - генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), Евелина Славчева, чл. кор., председател на Българската академия на науките (БАН) и акад. Юлиан Ревалски, бивш председател на БАН, ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, проф. Станислав Станилов.