site.btaРумъния се размина засега със спиране на еврофондовете

Румъния се размина засега със спиране на еврофондовете, след като тази седмица правителството на премиера Илие Боложан пое отговорност в парламента за пакет от фискално-бюджетни мерки за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит, а министърът на финансите Александру Назаре представи вчера в Брюксел въпросния пакет пред министрите на финансите от ЕС, информират румънските медии.

Европейският комисар по въпросите на икономиката и производителността Валдис Домбровскис заяви вчера, че фискалните мерки са „важна и положителна стъпка към спазване на новата препоръка за прекомерен дефицит“, съобщи румънската секция на Радио Свободна Европа. Домбровскис отбеляза, че „всички мерки трябва да бъдат приети и приложени бързо и изцяло“, като добави, че напредъкът на Румъния ще бъде наблюдаван, а през есента Европейската комисия ще направи нова оценка на ситуацията.

През юни 2025 г. Европейската комисия констатира, че Румъния не е предприела ефикасни мерки за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит и поставя в опасност изпълнението на целта до 2030 г. той да бъде намален до изискваните от ЕС параметри (под 3 процента от брутния вътрешен продукт).

Оценката беше официално представена на заседанието на ЕКОФИН на 20 юни, когато беше решено, че Румъния трябва да приеме конкретни мерки до 30 юни и да ги изпълни до 15 октомври 2025 г., за да избегне санкции, включително спиране на средства от ЕС.

Европейската комисия вече спря изплащането на 869 млн. евро от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) поради неизпълнение на определени критерии, свързани с прозрачността, компетентността при назначенията в държавни дружества и специалните пенсии.

Ако Европейската комисия установи, че Румъния не е приела и не прилага надеждни мерки за намаляване на дефицита, тя може да започне съдебна процедура, която да доведе до частично или пълно спиране на достъпа до средства на ЕС по НПВУ и кохезионния фонд, напомня румънската секция на Радио Свободна Европа.

Министърът на европейските фондове Драгош Пъслару призна, че проекти на стойност 7,8 млрд. евро от НПВУ са под въпрос поради прекомерния дефицит и забавянето на реформите, включени в този план.

От 2020 г. насам Румъния е в процедура за прекомерен дефицит, след като през 2019 г. дефицитът достигна 4,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Миналата година Румъния отчете най-високия бюджетен дефицит в ЕС от 9,3 на сто. Букурещ се ангажира пред Европейската комисия със седемгодишен план за поетапно намаляване на дефицита, като бюджетът за тази година предвижда дефицит от 7 на сто. Местни и чуждестранни експерти признават обаче, че тази цел няма да бъде изпълнена. 

При липсата на мерки за преодоляване на разликата между държавните приходи и разходи, Европейската комисия прогнозира, че през 2025 г. бюджетният дефицит на Румъния ще достигне 8,6 процента от БВП - равнище, което би представлявало значително влошаване в сравнение с първоначалните цели.

За да коригира ситуацията, правителството на Илие Боложан прие в понеделник (7 юли) първи пакет от фискални мерки за намаляване на бюджетния дефицит, с който цели да генерира допълнителни приходи в бюджета, изчислявани за 2025 г. в общ размер на 10,75 милиарда леи. За 2026 г. правителството изчислява, че новите фискално-бюджетни мерки ще донесат 35 милиарда леи, а разходите ще спаднат с 57 милиарда леи (едно евро се разменя за 5,07 румънски леи).

Мерките включват увеличение на различни данъци, такси и акцизи и бяха посрещнати с вълна от обществено недоволство и протести.

Правителството разчита обаче, че новите мерки ще донесат повече приходи в бюджета, особено промяната в данък добавена стойност (ДДС), чиято стандартна ставка от 1 август ще скочи от 19 на 21 процента. Властите в Букурещ очакват да съберат от ДДС малко над 6 млрд. леи през 2025 г. и 20 млрд. леи през 2026 г. 

От увеличението на акцизите върху горивата, алкохолните напитки и цигарите с 10 процента, също от 1 август, се очакват 1,5 млрд. леи през тази година и 4,9 млрд. леи през 2026 г. 

Въвеждането на осигурителна здравна вноска за пенсиите над 3000 леи (1160 лв.) се очаква да донесе в румънския бюджет 1,37 млрд. леи през тази година и над 4 млрд. леи през 2026 г. 

От следващата година, след увеличението на данъка върху дивидентите от 10 на 16 процента, правителството очаква 3,6 млрд. леи в бюджета. А с отлагането на увеличението на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите, правителството е изчислило, че ще спести почти 18 млрд. леи, посочва телевизия Диджи 24.

На заседанието на ЕКОФИН вчера в Брюксел министърът на финансите Александру Назаре представи фискалните мерки на правителството.

Пред телевизия Диджи 24 снощи министърът каза, че правителството е постигнало важна цел – да предотврати решение, което би довело до спиране на европейските фондове.

"Сигналът е, че сме постигнали ключовата си цел - да спрем процедурата, която би довела до спиране на средствата, и да запазим инвестиционния си рейтинг, без да рискуваме да го понижим. Това са много важни цели, постигнати днес след заседанието на ЕКОФИН. Предстои ни още много работа. Процедурата при прекомерен дефицит, за да я приключим успешно, ще трябва да работим усилено в продължение на няколко години (…)“, заяви снощи пред Диджи 24 министърът на финансите Александру Назаре.

Съветът по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН) препоръча на Румъния да затегне значително фискалната си политика, за да гарантира, че нетните разходи няма да се отклонят от коригиращия план, определен в процедурата при прекомерен дефицит.

За тази цел Румъния следва да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита си до 15 октомври 2025 г. и да прекрати процедурата за прекомерен дефицит до 2030 г., посочва румънската секция на Радио Свободна Европа.

Номиналният темп на растеж на нетните разходи не следва да надвишава 2,8 процента през 2025 г.; 2,6 процента през 2026 г.; 4,6 процента през 2027 г.; 4,4 процента през 2028 г.;  4,2 процента през 2029 г.; 4 процента през 2030 г.

Според доклада на ЕКОФИН Румъния трябва да засили общите си разходи за отбрана и сигурност и готовността си в тези области, като същевременно осигури устойчивост на дълга в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 6 март 2025 г.

ЕКОФИН препоръча също на Румъния да работи по изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, да ускори изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване и да използва оптимално инструментите на ЕС за подобряване на конкурентоспособността.

„За да може да изпълни ангажиментите си по НПВУ до август 2026 г., от съществено значение е Румъния да ускори изпълнението на реформите и инвестициите, като се справи със закъсненията в процедурите за възлагане на обществени поръчки, осигури ефективно управление и укрепи административния си капацитет", се казва в доклада на ЕКОФИН, цитиран от Аджерпрес.

За да улесни този процес, Румъния следва също така да измени представения план и да премахне от него инвестициите, които вече не могат да бъдат реализирани поради обективни обстоятелства, като запази компонента на безвъзмездните средства.

Румънските медии обръщат внимание, че след приемането на първия пакет от фискални мерки на правителството и след оценките, дошли от ЕКОФИН вчера, перспективата за понижаване на кредитния рейтинг на Румъния сякаш се е отдалечила.

Оценките на рейтинговите агенции са от решаващо значение за способността на правителството да финансира своите разходи. Ако кредитният рейтинг на Румъния бъде понижен през август и септември, Румъния рискува да попадне в най-лошата инвестиционна категория – „боклук“ (junk), и да не може да взема заеми на капиталовите пазари, за да покрива разходи като заплати и пенсии, напомня Радио Свободна Европа.

Телевизия Диджи 24 съобщава, че Селин Гауер, координатор на Европейската комисия за Националния план за възстановяване и устойчивост, ще посети Букурещ следващата седмица, 14-15 юли, за да оцени състоянието на реформите и инвестициите по плана.

В Букурещ се очакват и представители на рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс“ (Standard & Poor's), след като в края на юни представители на агенция „Фич“ (Fitch) се срещнаха с премиера Илие Боложан. На срещата правителството потвърди твърдия си ангажимент към балансиране на обществените финанси и прилагането на отговорни икономически политики, след като през декември миналата година "Фич" потвърди кредитния рейтинг на Румъния на равнище "BBB-", но промени от "стабилна" на "негативна" перспективата му.

Новите заключения на рейтинговите агенции за Румъния се очакват през август и септември, а премиерът Илие Боложан обеща до края на юли правителството да представи и втори пакет от мерки, фокусиран върху справедливостта и ефективността.