Американският президент Доналд Тръмп проведе предизборна кампания под мотото "Америка на първо място", като наблегна на вътрешните работи пред външните конфликти и показа, че отхвърля традиционната роля на САЩ на световен полицай. Първите му 200 дни на поста обаче показват друго, пише "Политико".
"Той се наслаждава на ролята си на главен миротворец и обича да бъде в позицията на политически кукловод за всички тези по-малки, по-слаби страни по света”, заяви пред изданието служител на Белия дом, който вярва, че президентът може да посредничи за сключването на споразумения, които са убягвали на предшествениците му, показвайки едновременно своята проницателност и власт.
Тръмп редовно напомня за войните, които според него е спрял, като подчертава колко дълго са продължавали конфликтите. Миналата седмица американският президент покани лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом, за да сключи мирно споразумение между двете отдавна враждуващи страни – по думите му шестото подобно споразумение от втория му мандат, въпреки че точната му роля в поне един от случаите е спорна, отбелязва "Политико".
"Реших шест войни през последните шест месеца, малко повече от шест месеца, и съм много горд от това", похвали се наскоро Тръмп. Но днес той ще се изправи пред може би най-тежкото си изпитание, когато се срещне с руския президент Владимир Путин в опит да постигне край на войната в Украйна.
Тръмп е насочил вниманието си към решаване на тези конфликти донякъде защото вярва, че може да използва влиянието на САЩ, за да сложи край на войните, каза друг служител на Белия дом. От друга страна той отдавна не крие и желанието си да спечели Нобелова награда за мир, пише "Политико".
В преследването на тази цел Тръмп стигна дотам, че миналия месец се е обадил на норвежкия министър на финансите – бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, за да попита за наградата.
"Изненадващо, докато министърът на финансите Йенс Столтенберг вървеше по улицата в Осло, Доналд Тръмп се обади... Той искаше Нобелова награда – и да обсъди митата", съобщи наскоро норвежкото издание "Дагенс Нерингслив”, цитирано от британския в. "Гардиън".
Вестникът добави, че това не е първият път, когато Тръмп повдига въпроса за номинацията за Нобелова награда за мир пред Столтенберг.
"Няма да влизам в подробности относно съдържанието на разговора", каза норвежкият финансов министър в коментар пред Ройтерс.
Наградата също така се превърна в средство за чуждестранни лидери, които искат да спечелят благоразположението на президента. Най-малко шестима световни лидери, сключили наскоро споразумения, са номинирали Тръмп или са подкрепили номинацията му.
Първи Пакистан обяви на 20 юни, че ще номинира американския президент за престижната награда заради дипломатическите му действия по време на конфликта между Индия и Пакистан през май, който приключи с примирие. Пакистанското правителство описа номинацията като признание за "решителната му дипломатическа намеса и ключово лидерство", отбелязва "Нюзуик".
Индия обаче отрече да е имало каквото и да е посредничество от Белия дом за решаване на конфликта. "Никой лидер в света не е поискал от Индия да спре военните действия", заяви индийският премиер Нарендра Моди, цитиран от френският в. "Монд", в края на юни в реч пред парламента, без да споменава името на Тръмп.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху също връчи на Тръмп писмо, което според него е изпратил до Нобеловия комитет, предлагайки президента за наградата по време на посещение в Белия дом през юли.
На 7 август камбоджанският премиер Хун Манет стана поредният лидер, номинирал американския президент за наградата след примирието между Камбоджа и Тайланд през юли, което сложи край на петдневния конфликт между двете страни по дългогодишната спорна граница. Сблъсъците отнеха живота на над 40 души от двете страни и принудиха около 300 000 души да напуснат домовете си.
"Последователното преследване на мира чрез дипломация от страна на (Тръмп) е в пълно съответствие с визията на Алфред Нобел, който почита онези, които са допринесли изключително за международното братство и напредъка на мира", заяви Манет.
Армения и Азербайджан публично изразиха подкрепата си за номинацията на американския президент за Нобелова награда след срещата на върха в Белия дом на 8 август. Арменският премиер Никол Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев похвалиха рамката, предложена от САЩ, и заявиха, че ще подкрепят номинацията.
"Мисля, че президентът Тръмп заслужава Нобеловата награда за мир", заяви Пашинян в Белия дом, "и ние ще защитим това, ще го подкрепим".
Външният министър на Руанда Оливие Ндухунгирехе и президентът на Габон Брис Олиги Нгема също публично подкрепиха идеята Тръмп да получи престижния приз за ролята си в прекратяването на десетилетния конфликт между Руанда и Демократична република Конго. "Всеки, включително президентът Тръмп, който би помогнал значително за прекратяването на този конфликт, заслужава Нобелова награда за мир", заяви Ндухунгирехе.
По същия начин Нгема похвали усилията на Тръмп в Централна Африка: "Сега той възстановява мира в регион, където това никога не е било възможно, затова считам, че заслужава Нобелова награда за мир. Това е моето мнение."
Конгресменът републиканец Бъди Картър от Джорджия съобщи, че е изпратил писмо, в което предлага Тръмп да бъде отличен с наградата за действията му, свързани с рамковото споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Иран от юни. По-рано тази година подобно предложение направи и конгресменката Клаудия Тенени, републиканка от Ню Йорк, която в социалната мрежа "Екс" написа: "Той е направил повече за световния мир от всеки друг съвременен лидер."
Републиканските сенатори Бърни Морено от Охайо и Марша Блекбърн от Тенеси също призоваха президента да бъде номиниран за престижната награда.
Норвежката преподавателка по право Анта Алон-Бек заяви, че е номинирала Тръмп още в началото на февруари за усилията му да постигне споразумение за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците в ивицата Газа.
Според Белия дом Тръмп е изиграл роля в споразуменията за прекратяване на огъня или други споразумения между: Иран и Израел, Руанда и Демократична република Конго, Индия и Пакистан, Египет и Етиопия, Армения и Азербайджан, както и САЩ и хусите в Йемен, пише "Политико".
Приближени до американския президент твърдят, че бързото прекратяване на конфликта между воюващите страни донякъде е в съответствие и с неговата предизборна визия "Америка на първо място", защото президентът ги обвързва с търговски споразумения, както наскоро направи с Армения и Азербайджан.
"Всяко едно от тези мирни споразумения е донесло икономически ползи за Америка", отбеляза представител на Белия дом.
Критиците му обаче поставят под съмнение искреността на Тръмп в осигуряването на мир и трайността на такива споразумения. Джон Болтън, който беше съветник по националната сигурност в Белия дом по време на първия мандат на сегашния президент, посочи по-специално споразумението между Камбоджа и Тайланд, където според медийни публикации вече е имало насилие след прекратяването на огъня.
"Той ги накара да подпишат примирие, за да се увери, че ще може да сключи търговските си сделки", каза Болтън. "Може би примирието ще продължи повече от няколко дни. Кой знае? Основните причини за напрежението, граничните проблеми, не са решени", добави той.
"Това е първата политика на Доналд Тръмп", каза Болтън. "Той иска Нобелова награда за мир. Мисля, че всички признават, че това е мотивацията му."
Интересът на Тръмп към сключването на международни споразумения не е пълно отклонение от политиката на президента през първия му мандат. Тогава той посредничи за сключването на Авраамовите споразумения - поредица от договорености, които стабилизираха дипломатическите отношения между Израел и няколко арабски страни. Тръмп също така изигра роля във възстановяването на икономическите връзки между Сърбия и Косово.
Американският президент, който се нарича "президент на мира", вече многократно е изразявал недоволство, че все още не е бил отличен с престижния приз.
"Никога няма да ми дадат Нобелова награда за мир", каза той през февруари по време на среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху в Овалния кабинет, припомня френският в. "Монд". "Жалко. Аз я заслужавам, но те никога няма да ми я дадат", добави той и вече няколко месеца продължава да повтаря тези думи.
В публикация в социалната си мрежа "Трут соушъл" в края на юни Тръмп обяви, че е сключен "чудесен договор между Демократична република Конго (ДРК) и Република Руанда, във войната между тях, която продължава от десетилетия. Това е велик ден за Африка и, честно казано, велик ден за света!", написа американският президент, а след това не пропусна да се оплаче отново. "Няма да получа Нобелова награда за мир за това, няма да получа Нобелова награда за мир за прекратяването на войната между Индия и Пакистан, няма да получа Нобелова награда за мир за поддържането на мира между Египет и Етиопия и няма да получа Нобелова награда за мир за сключването на Авраамовите споразумения в Близкия изток, които, ако всичко върви добре ще обединят Близкия изток за първи път от векове!".
От януари, когато се завърна в Белия дом, Тръмп не спира да повтаря също и, че войната в Украйна, която нарича "войната на Байдън", и терористичната атака на "Хамас” срещу Израел на 7 октомври 2023 г. никога не биха се случили, ако той беше президент.
От друга страна американският президент започна втория си мандат със заплахи да анексира Гренландия и да поеме контрола над Панамския канал, без да изключва употребата на сила и в двата случая, припомня "Монд". Той съкрати помощта за развитие на Африка, като разформирова Американската агенция за международно развитие (USAID) – ход, който според Бил Гейтс ще доведе до "смъртта на най-бедните деца в света". Тръмп също така депортира мигранти, без да се съобразява с разпорежданията на съда, като по този начин подкопава върховенството на закона в собствената си страна, отбелязва изданието.
Няколко американски президенти са получавали Нобелова награда за мир, но всички те са били прогресисти или демократи, припомня "Монд". Това са Теодор Рузвелт - през 1906 г. за посредничеството си в сключването на мир между Япония и Русия; Удроу Уилсън – през 1919 г. за ролята си в създаването на Обществото на народите; Джими Картър, който трябваше да чака до 2002 г. за усилията си в полза на мира за споразуменията от Кемп Дейвид от 1978 г.
Барак Обама получи наградата по-малко от девет месеца след встъпването си в длъжност през 2009 г. за "изключителните си усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите".
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
