site.btaСтановище на НАПС относно обединен законпроект за въвеждане на споделеното родителство

Винаги сме работили в най-добрия интерес на децата и затова излизаме със становище, което вярваме е в полза на всички заитересовани.

Изх. №1 от 04.05.2024 г.

ДО:

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯTA ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

на Национална асоциация „Поход за семейството“ относно
обединения законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура 51-553-37-21 от 16.04.2025 г.

Уважаеми госпожи и господа,

Национална асоциация „Поход за Семейството“ е нестопанска организация, юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, защитаваща брака от мъж и жена (както е описан в чл. 46 на българската Конституция), традиционните християнски и общочовешки семейни ценности и добродетели, и правата на родителите и децата в тяхна взаимна полза, без да се противопоставят. По тази причина, във връзка с приемането на първо гласуване на трите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатури 51-454-01-50 на ПГ „Възраждане“, 51-454-01-52 на ПГ „Има такъв народ“ и 51-454-01-54 на ПГ „ГЕРБ-СДС“, и тяхното обединяване в общ законопроект, бихме искали да представим нашето становище.

Осъзнаваме, че при положение, че трите предложени законопроекта са минали първо гласуване в пленарна зала, от нас, като организация, която се е запознала с всички текстове, се очаква да коментираме всеки един тях, където откриваме проблеми и имаме предложения – нещо, което беше направено изключително задълбочено и аргументирано от редица организации още по време на гледането на отделните законопроекти в парламентарните комисии, и което показа значителен брой непреодолими проблеми в повечето от предложените текстове. Ние обаче бихме искали да се върнем към основата на проблема, заради който се предлагат тези законодателни промени, и да погледнем отново обобщено върху цялата тема за нуждата (или липсата на нужда) от промяна на настоящия Семеен кодекс и други нормативни актове в същата насока.

Споделеното упражняване на родителски права, наричано накратко и разговорно често „споделено родителство“, влезе в общественото полезрение основно по причина на недоволството на родители, чиито права да прекарват достатъчно време с децата си след развод са били умишлено нарушавани, а държавните институции не са успели да приложат правилно настоящите разпоредби на Семейния кодекс, Закона за Министерство на вътрешните работи, Наказателния кодекс и други законови и подзаконови нормативни актове, по начин, по който да се справят с възникналите проблеми и да възстановят справедливостта в обществените отношения по въпроса.

Разочаровани от неизпълнението на решенията на съдебната система или действията на изпълнителната власт, редица граждански организации и лица подеха кампания за въвеждане в българското законодателство на т.нар. „оборима презумпция за споделено родителство“, с надеждата, че проблемите на всеки родител, чийто права са нарушени, с другия родител, който не желае да изпълнява съдебните решения и своите задължения, и не бива санкциониран за това, ще бъдат решени. Това предложение за промяна в Семейния кодекс обаче предизвика и също толкова силна обратна, негативна реакция в обществото, което беше доказано и при всички направени допитвания по въпроса от различни медии и изказани обосновани мнения на дългогодишни юристи. Родители, които смятаха, че са преодолели проблемите си с насилието, безотговорността, некомпетентността и други проблеми с предишния си брачен партньор, и се чувстват сигурни и спокойни за своето и на детето им настояще и бъдеще, се оказа, че, при евентуално приемане на исканите законодателни промени, ще се сблъскат със същия проблем в работата на държавните институции, техните действия и решения.

Установяването на оборима презумпция за споделено упражняване на родителски права или присъждането на родителските права от съда на едната страна при бракоразводно дело са застъпвани приблизително поравно от едната или от другата страна на дебата, в зависимост от техния интерес и специфичните особености, възникнали при прекратяване на брачния съюз за всеки отделен случай. В целия този конфликт на интересите на майките и бащите и двете страни могат да имат основателни причини да искат или да не искат пълно споделяне на родителските права поравно, обаче най-уязвимите – децата и техния най-добър интерес изглежда остават на заден план. Безпристрастно погледнато, противопоставянето на двете гледни точки не може да бъде преодоляно, защото това са две напълно легитимни и надлежно аргументирани позиции за родителските права, когато законът бил е спазен от съответната ощетена страна и се търси най-добрия интерес на детето. И майките и бащите заслужават справедливост, когато спазват закона и не искат правата им да се нарушават, но казусите при раздяла на родители са толкова много и толкова специфични и сложни, че е невъзможно да бъдат покрити от който и да било законодателен акт без допълнителната намеса на съдебната система, която да разгледа и да прецени в детайли всички обстоятелства.

В случите, когато двамата родители доброволно желаят да определят условията за споделено родителство и се съгласят заедно с тях, презумпцията за споделено родителство е естествен резултат от отношенията им и може да бъде приложена без никакви проблеми и противоречия. В другите случаи обаче, които са много повече, намесата на съда се явява задължителна и до нея се стига при всички обстоятелства за вземане на окончателно решение. По тази причина е безспорно, че текстовете в Семейния кодекс в настоящия му вид успяват да предотвратят всички конфликти и дават възможност за справедливост от момента на възникналите обстоятелства и необходимостта за вземане на решение относно родителските права, а не впоследствие. Интересът на детето е защитен чрез окончателното съдебно решение, което определя правата на двете страни на базата на обективните факти и обстоятелствата представени от свидетели и вещи лица. Изслушват се и самите деца, чийто най-добър интерес трябва да бъде защитен от самото начало на възникване на казуса с раздялата на родителите. Проблемът, с който се сблъскват много разделени родители обаче, се корени в неприлагането или неправилното прилагане на закона, а не в отсъствие на подходящите текстове и начини за въздаване на справедливост от съда.

Причината за неработоспособността на настоящата законодателна рамка, свързана с родителските права  и правата на детето, не бива да бъде търсена толкова в недостатъците на текстовете в Семейния кодекс или други законови и подзаконови нормативни актове, а в невъзможността за контрол при неизпълнението на съдебните решения. Дори прилагането на толкова мащабна промяна в Семейния кодекс не би решила проблемите на двете страни, а би предизвикала изместване на търсенето на решение по съдебен път от едната към другата страна, като междувременно интересът на детето до вземане на решение от съда не е защитен. При последващо неизпълнение обаче на задълженията на държавните органи, както се случва досега, това отново би било в ущърб на най-добрия интерес на детето.

Споделеното родителство вече е възприето в някои държави, но в мотивите за законодателните промени няма представени никакви конкретни и ясни, обективни и безспорни научни доказателства, проучвания, изследвания и заключения, които да показват, че този вид упражняване на родителските права води до по-големи ползи за децата, и има по-малко недостатъци от предлаганото в момента решение в страната ни, освен в случаите на съгласие на двамата родители, които се покриват изцяло от Семейния кодекс и в настоящия му вид. Опитите за налагането на новата концепция за споделено упражняване на родителските права, зачерква хилядолетна история и традиции в разбирането на българското обществото за брака, и взаимоотношенията между родителите и децата, основани на християнските ценности и култура – въвеждат се идеи, които са приложени за първи път в Австралия и Белгия едва през 2006 г., преди по-малко от 20 години.

При споделеното родителство има редица предизвикателства, които няма как да бъдат посрещнати:

• Отдалеченото място на живеене на двамата родители не позволява те заедно да отглеждат и възпитават детето си, с равно време на достъп до него и без отделяне на неговата постоянна среда – приятели, училище, личен лекар, разширена подкрепяща семейна среда (баби, дядовци и други роднини) и т.н. Това води до стрес за детето и със сигурност не е в негов най-добър интерес. Ограничават се правата на родителите за смяна на местоживеенето и свободата на придвижване, защото това ще доведе нарушаване на условията на споделеното родителство.
• Отсъствието на единия родител заради служебни и лични ангажименти, заболяване и други, може да не позволява отделяне на достатъчно време за детето в определен период от време, както се очаква от двамата родители, и може да доведе от отнемане или ограничаване на родителското му право за бъдещи периоди. Това може да постави също детето в риск, защото се отглежда само от единия родител, с последваща възможна намеса на социалните служби и т.н.
• Кърменето на детето в ранната му възраст не позволява истинско споделено родителство в интерес на детето, тъй като майката е тази, която трябва да бъде до детето през цялото време в периода на кърмене.
• Родителят, който трябва да плаща издръжка за детето, съгласно настоящото законодателство, може да оспори това задължение, защото страните вече ще си споделят родителските права изцяло и никоя от тях няма да е задължена да подкрепя финансово отглеждането на детето от другата. Това може да доведе до множество съдебни спорове доколко е спазено времето за престой на детето при всеки от родителите, доколко родителите разходват средства за детето по време на престоя му, каква сума са изплатили и т.н.
• Споделеното родителство може да е напълно неприемливо, когато единият родител е зависим от алкохол, наркотични вещества или хазарт; недееспособен; водещ начин на живот, който не възпитава детето по подходящ начин, или е в конфликт с моралните и етични ценности на новото семейство на детето с втори баща и т.н. Но детето ще бъде задължено да бъде със съответния родител, докато съдът не излезе с решение за прекратяване на споделеното родителство, доколкото според текстовете на Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и други нормативни актове това ще бъде направено възможно.
• Когато за детето се налага да се вземе бързо решение относно медицински процедури, пътуване в или извън страната и други, споделеното родителство може да доведе до фатално или недопустимо забавяне или отлагане, тъй като единият родител може да не бъде открит или да има напълно противоположното мнение от другия родител (дори, само за да затрудни отношенията му с нов брачен партньор например) и т.н.
• И много други.

Всички посочени по-горе казуси и огромен брой други, които ние не можем да предвидим и изброим по обективни причини, водят до извода, че споделеното родителство, когато двамата родители не са постигнали съгласие, няма да реши проблемите, а просто ще ги разположи в различна плоскост, с други предизвикателства и отново няма да бъде постигнат най-добрия интерес на детето, докато институциите не заработят правилно.

Отделно от изложените аргументи, трябва да обърнем внимание на опита чрез промяна в Семейния кодекс в българския правен мир да бъде въведено т.нар. „право  на семеен живот“, което е практически невъзможно за осигуряване в много случаи поради обективни причини – липса на семейство (особено при лица без живи роднини или при такива живеещи в хомосексуална връзка); опита за узаконяването на фактическото съжителство като равнозначно на брачния съюз при вземане на решения за децата, което пък води със себе си и възможността за узаконяване по този начин и на хомосексуалните съжителства като равнопоставени на хетеросексуалните такива, както се случи например в Гърция преди легализиране на хомосексуалните бракове, и т.н.

Поради всички аргументи изложени по-горе в това наше становище, предлагаме, на основание на чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители да отхвърлят целия обединен законопроект и вместо него да бъдат предложени и обсъдени необходим оптимален брой ефективни и ефикасни промени в нормативни актове, които да помогнат за правилното прилагане на настоящото законодателство в тази област на семейното право, без да бъде приемана никаква част от предложените в този обединен законопроект текстове, които, както вече беше представено в редица становища на други организации и лица, са изключително спорни и, създават нови противоречия и опасности, конфликти и противопоставяне в обществото, и не дават никакви гаранции за решаване на проблемите на разведените родители и постигане на най-добрия интерес на децата.

С уважение,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет на
Национална асоциация „Поход за семейството“