site.btaПроф. д-р Сеня Терзиева: Проф. Кирил Димов е един от хората, изградили Химикотехнологичния и металургичен университет, какъвто е днес

Проф. Кирил Димов е един от пионерите на развитието на химичните технологии в България и като образование, и като научни изследвания. Два пъти е бил ректор на университета, бил е и заместник-ректор, той е един от хората, които са изградили институцията такава, каквато ние днес я познаваме. Това каза пред БТА проф. д-р Сеня Терзиева-Желязкова - ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ).

Тя отбеляза, че личните им контакти с него са били доста ограничени поради разликата във времето, в което той е творил, но допълни, че неговите академични лекции са били много интересни, защото е продължавал да се интересува от развитието на технологиите. "Четеше много и държеше да споделя новаторски идеи, дори в периода, в който беше прехвърлил вече 90-годишна възраст. Беше интересно да слушаме какви са неговите схващания за развитието на химичните технологии", каза тя. 

Проф. дхн инж. Кирил Димов е един от българските учени, включени в "Златната книга на Патентното ведомство", за който БТА разказва в рубриката "Създадено в България". Димов има 140 изобретения в областите на технологията на текстилните влакна и на новите полимерни материали за медицината (хирургически конци и импланти).

Той е роден на 22 януари 1916 г. в село Полско Косово, Русенско. През 1940 г. завършва Политехниката в Прага. Работи в областта на технологията на химичните влакна и текстилното облагородяване. През 1953 г. е бил ръководител на Катедрата по технология на химичните влакна и текстилното облагородяване в Държавната политехника в София. От 1953 г. до 1954 г. е декан, след което два пъти е заместник-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – от 1954 г. до 1958 г. и от 1960 г. до 1962 г.

Два пъти е бил и ректор на университета – от 1962 г. до 1963 г. и от 1966 г. до 1968 г. Проф. Кирил Димов е бил секретар на Съюз на научните работници в България (дн. Съюз на учените в България). През май 1977 г. проф. Димов е удостоен със званието "Заслужил деятел на науката". Лауреат е на Димитровска награда за 1980 г. (с колектив) за разработване на технология за получаване на биологически активни вещества, материали със специално предназначение и приложението им. През 1986 г. във връзка с неговата 70-годишнина, проф. Кирил Димов е награден с орден "Георги Димитров" за активна научно-преподавателска, инженерно-внедрителска и обществена дейност.

Името му се свързва със създаването и усъвършенстването на оригинални и високоефективни технологии, устройства и методи, намиращи приложение в текстилната, химическата, биотехнологичната, металургичната, циментовата промишленост, електрониката и други. Създател е на влакна с различни показатели и отлични
 свойства, между които се открояват биологично активните нишкови материали. Широкото им използване в 
здравеопазването повишава ефективността на хирургическото лечение, разкрива възможности за лечение
 на някои заболявания, считани за нелечими досега. От внедряване на изобретенията в здравеопазването и народното стопанство е реализиран голям социален, здравен и икономически ефект. Носител на почетния знак на ИНРА, отбелязват от Патентното ведомство. Вписването му в Златната книга е направено на 26 юни 1990 г.

Доц. д-р Десислава Грабчева, ръководител катедра "Текстил, кожи и горива" в ХТМУ, разказа, че той е създал катедрата и е бил неин дългогодишен ръководител. "Работил е в много актуална и днес научна област, така нареченото второ поколение текстилни материали или материали с нова функционалност. Научните му публикации и патентите са в областта на антимикробни текстилни материали и въобще в производството на химични влакна", разказа Грабчева и допълни, че за нея проф. Кирил Димов е вдъхновение. По думите ѝ Димов освен, че е изобретател, много бързо е успявал да реализира нововъведенията си в производството.

"Дългият житейски път на проф. Кирил Димов е вдъхновяващ и ни дава увереност, че в науката и изобретенията човек може да мечтае и да работи без ограничения. Неговата далновидност постави основите на важни научни постижения в областта на т. нар. второ поколение текстилни материали, които имат нови функционални свойства. Това създаде условия днес не само да развиваме това научно направление, но и да разработваме следващото поколение интелигентни текстилни материали, които активно реагират на промяната в околната среда, подобрявайки живота на хората. За проф. дхн инж. Кирил Димов може да се говори като преподавател, учен, изобретател и администратор. Неговата биография е доказателство за това, че с каквото и да се е занимавал, той винаги се е стремял да бъде водещ и успешен, и затова ни е оставил ярко и ценно наследство. Дълголетието му със сигурност се дължи на неспокойния му дух, творчески ум и амбициозност да дава решения на съвременни обществени проблеми. Важна роля в това играе и съпругата му, която винаги неотлъчно е била до него и е споделяла не само неговите мечти и успехи, а и трудности. Научната област, в която е работил проф. Димов, е актуална и днес, а неговите изобретения са намерили широко практическо приложение и имат важен социален ефект”, отбеляза доц. Грабчева. 

Изобретателят Кирил Димов

Важна част от 140-те изобретения на проф. Кирил Димов са в областта на антимикробните текстилни материали. От получените бактерицидни влакна и текстилни материали се произвеждат хирургични конци, мрежи и платна, намиращи приложение при различни хирургични интервенции, които често имат не само лечебни функции, но и днес широко се прилагат за козметични цели, разказа Грабчева. Предложените конци са здрави, леки и за година се резорбират от човешкото тяло, което за този период се възстановява напълно. 

Други научни и научно-приложни постижения на проф. Димов са свързани със създаване на технология за получаване на антимикотични чорапи. Например, съвместно с други български учени (Н. Василев, Д. Димитров, Е. Терлемезян, А. Георгиева, Б. Димитров), проф. Кирил Димов е съавтор на международен патент със заглавие "Метод за получаване на биологична активна полиамидна мрежа". Предложената обработка на полиамидната мрежа осигурява нейната продължителна активност. Тя може да се прилага без стерилизиране или някакво друго специално покритие. Предназначена е за имплантиране в човешкото тяло чрез хирургическа интервенция и може да бъде използвана директно без опасност от септична реакция и бавно резорбиране от човешкото тяло, т.е. нейната здравина ще бъде подходяща през целия период на употреба, според доц. Десислава Грабчева. 

Проф. Кирил Димов продължава да е генератор на идеи до края на живота си. Характерното за него е, че винаги мисли широкомащабно от идеята до създаването на пилотно предприятие и винаги изчислява икономическия ефект на инвестицията, времето за възвръщането й и генерирането на печалба, отбеляза Грабчева. По думите ѝ в последните години той е бил вдъхновен от идеята за оползотворяването на въглеродния диоксид, чието натрупване е заплаха за живота на Земята. Идеята му е била свързана с включването на въглеродния диоксид в т. нар. "енергиен био-кръговрат". Той мечтаеше за пилотно производство с инсталация за ускорена фотосинтеза, получаване и бутилиране на биогаз, приложението му и включване на получения въглероден диоксид отново в употреба, с което се затваря целият цикъл, отбеляза тя и допълни, че днес всичко това е актуално и на нас се пада да реализираме мечтите на проф. Димов.

Ученият

Той е един от радетелитe за превес на приложните изследвания над фундаменталните и увеличаване броя на специалностите в университета. Неговият девиз е "Технологията е основното".  Учен в областта на производството на химични влакна, Кирил Димов е избран за доцент през 1952 г. и за професор през 1962 г. в Химикотехнологичния и металургичен университет (тогава Висш химикотехнологичен институт - ВХТИ). Неговите фундаментални изследвания и научни приноси са в и модификацията на влакнообразуващите полимери, с цел създаването на биологично активни материали за медицината и козметиката. Проф. Кирил Димов е автор на повече от 300 научни публикации, голяма част от които са публикувани в чужбина - Русия, Англия, САЩ, Япония, Франция, Германия, Швеция, Индия, Бразилия, Финландия и др. Като гостуващ професор е чел лекции в Англия и Индия.

Преподавателската дейност на проф. Димов

Проф. Кирил Димов започва да преподава през 1946 г. в Държавната политехника и от 1953 г. до пенсионирането си е преподавател в областта на текстилните материали в ХТМУ. Повече от хиляда са инженер-химиците, на които той е преподавал и които са намерили реализация като специалисти в създадените модерни за времето си заводи за химични влакна във Видин, Свищов, Ямбол и Бургас, както и за други големи и малки текстилни предприятия, отбеляза Грабчева. 

Освен талант на учен и изобретател, Димов е и способен организатор

Организационните и административни умения на проф. Димов също са забележителни, според Грабчева. Той е основоположник и ръководител на катедра "Технология на текстилните материали и кожите" в продължение на 27 години. Проф. Кирил Димов е бил избиран за декан, заместник-ректор и два мандата ректор на ХТМУ. Kaтo peктop u geкaн, тoŭ aктивно работи за преустройството на сградa "A" u "Б" от бивши казарми във висше училище. Като началник на управление "Висше образование" при Министерството на народната просвета, проф. Димов има принос за откриването на няколко висши учебни заведения - Университета в Пловдив, Химикотехнологичния институт в Бургас, Висшия машинно-електротехнически институт - ВМЕИ, във Варна, Педагогическия институт в Шумен, Университета във Велико Търново и ВМЕИ в Габрово. Бил е секретар на Дружеството на инженер-химиците при Съюза на българските инженери и архитекти - СБИА, а след това един от основателите на Научно-техническите съюзи. Дълги години участва в ръководствата на Съюза на химиците, на Съюза на учените в България и на Съюза по текстил, облекло и кожи към Федерацията на НТС, отбеляза Грабчева. По думите ѝ той вдъхновява издаването на списание “Текстил и облекло”. И след пенсионирането си през 1981 г. организира създаването на научно-производствена лаборатория "Технология на влакнообразуващите полимери" и научно-производствено предприятие "Технология на влакнообразуващи полимери и биоматериали", допълни тя.

Академичният живот след оттеглянето на проф. Димов от активна творческа работа

Той присъства много активно на честването на 60-годишнината на нашия университет и получи почетна грамота заедно с всички живи ректори на ХТМУ, разказа проф. Терзиева. Тя допълни, че за тях е било щастие, че той е можел да бъде на сцената на Софийска опира, когато са отбелязали този юбилей преди десетина години. 

Последният ми контакт с него беше на рождения му ден на 99-годишнината му, през 2015 г., когато заедно с проф. Митко Георгиев, тогавашния ректор на университета, го посетихме лично у дома му, за да му връчим  поздравителен адрес и да го удостоим със сребърна значка на ХТМУ, разказа още проф. Сеня Терзиева. Той пожела официално да бъде извършен този акт, независимо, че е в дома му, посочи тя и допълни, че отново са били част от една много интересна среща, на която той е споделил свои виждания. Много се радвахме, че там гостуваха много от негови докторанти. "Очевидно беше, че неговите следовници не пропускат всички важни събития от живота му и държаха да общуват с него, което беше изключително впечатляващ факт, поне за мен", разказа Терзиева и допълни, че професорът е бил на "гребена на вълната" и се е вълнувал от всичко, което в момента вълнува човечеството. Не спираше да чете, да анализира, да обобщава и да прави далечни стратегии, каза тя. 
 
Наследството на проф. Кирил Димов

И днес на антимикробните текстилни материали, област, в която работи проф. Димов, особено след ковид пандемията, се обръща огромно внимание и продължават да се разработват и усъвършенстват, разказа още доц. Грабчева. Ректорът на ХТМУ проф. Сеня Терзиева допълни, че във връзка с това катедрата "Текстил, кожи и горива" е създала една нова магистърска специалност, която е като продължение на научната област, в която е творил проф. Кирил Димов. Грабчева посочи, че специалността е "Медицински текстил" и в нея са залегнали не само това второ поколение текстилни материали, по което работи проф. Димов, но и следващото, трето, поколение - на интелигентни текстилни материали, които реагират на промените в околната среда и подпомагат живота на човека. Те могат да намерят приложение и за профилактика, за спорт, въобще в ежедневието, а не само за медицински цели, допълни тя. 

*   *   *
Статията е подготвена в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" българи, така и дейността на Патентното ведомство. 

По материала работи Надежда Петрова, отдел "Справочна" на БТА.