site.btaОбредните маскаради на народите по света бяха тема на втория дискусионен панел на Международния фестивал „ОКО“ в Киев


На втория ден от Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открит в Киев на 5 септември, дискусионната програма продължи с разговор за обредното преобличане и народния театър като начин за съхраняване на културата, паметта и идентичността. Разговорът беше излъчен на живо в профилите на фестивала в социалните мрежи.
Говорители в панела бяха Тетяна Станева, директор и основател на кинофестивала „ОКО“, Володимир Щибря, кандидат на историческите науки и координатор на Центъра по фолклор и етнография към Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, Олеся Наумовска, доктор на филологическите науки и ръководител на катедрата по фолклористика в същия университет, и Дария Анцибор, изследовател, кандидат на филологическите науки, фолклорист и антрополог.
Участниците обсъдиха как народният театър и маскарадът функционират като културна памет и каква е ролята им за предаването на традициите в различни общности.
Дария Анцибор очерта две обяснения за произхода на карнавалите: представата за „сбогуване с месото“ и по-старата линия за „кораба или колесницата“, около която общността натрупва греховете си и ритуално ги унищожава, за да се пречисти. По думите ѝ маскарадите са форма на контакт с отвъдното и с предците, затова празничните дни традиционно изключват работа, за да не се смущават „гостите от онзи свят“.
„Културата на преобличането ни отпраща към нуждата от контакт със света на мъртвите. Персонажът поема греховете на общността и ритуално се унищожава, за да настъпи пречистване“, каза Анцибор.
Етнологът Володимир Щибря очерта географията на „Козата“ и „Маланката“ и подчерта, че фолклорът и „преобличанията“ имат регулативна и ритуална функция и далеч не се изчерпват със забавление.
„Фолклорът не е просто забава. В него има много по-дълбоки смисли“, посочи Щибря.
Олеся Наумовска акцентира върху защитната функция на маската: „В моменти като зимното слънцестоене, когато границата между световете „изтънява“, хората се преобличат като „другия“ – чужд по етнос или статус, животно, дух – за да почетат предците и да се предпазят“.
Директорът на „ОКО“ Тетяна Станева отбеляза общите атрибути в различни страни като хлопки, рога и животински кожи, а кукерите посочи като емблематичен пример.
„Задачата ни е това да се върне от сцената в живота, да не остава само във филмовите ленти, а да обитава ежедневието и идентичността ни“, каза Станева. Тя подчерта и значението на филмите за преодоляване на страха от „другия“ и за изграждане на емпатия към различни култури.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ЙК/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина