site.btaБесабарската българка и журналист Валерия Скорич: Хората, които разпространяват лъжи и вярват в тях, са малцинство, просто са много шумни

„Хората, които разпространяват лъжи и вярват в тях, според мен са малцинство. Просто са много шумни и този шум създава илюзия за мнозинство“, коментира бесарабската българска и журналист Валерия Скорич в рамките на дискусия на тема „Бесарабските българи и руската пропаганда: истини и лъжи за езика и идентичността“. Събитието се провежда днес, 8 октомври, в Културен център G8 в София и е част от Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“. 

„Първо искам да благодаря на Таня, че ме покани. Благодаря ти, че даваш възможност на бесарабските българи да бъдат чути. Това е много важно, предвид реалностите, в които живеем“, отбеляза Скорич.

За себе си тя разказа, че е родена в едно малко село – Зализничне, в болградската община. Село, което е с предимно българско население. След като завършва българската гимназия в Болград, се премества в София, където завършва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Честно казано, аз съм късметлийка, защото по пътя си не съм срещала хора, които да вярват на руската пропаганда или да се изказват негативно за бесарабските българи. Радвам се, че така се е случило. Обкръжението ми беше много толерантно и добронамерено към мен. Може би именно заради това се адаптирах бързо в България. Важно е, че още в началото, когато започнах да живея тук, не срещнах хора, които да ме разочароват, да породят недоверие или обида. Много бързо се почувствах приета“, сподели тя.

„След това започна пълномащабната война и много от хората, които по-рано мълчаха, започнаха да изразяват позиция. Радвам се, че моето обкръжение не промени отношението си нито към Украйна, нито към българите там. Когато войната започна, не се случи да загубя близки приятели или връзки с хора в България поради различни убеждения. Всички те споделяха моята позиция. И това беше изключително важно за мен“, коментира още бесарабската българка.

По думите ѝ Болград е изключителен град – „мултикултурен, с много националности, които успяват да живеят в хармония, доколкото е възможно. Така е било, така и вярвам, че ще остане“.

Валерия Скорич обясни, че регионът на Болград е предимно рускоговорящ: „Според мен това е резултат от дългогодишна русификация – процес, който се е налагал в региона десетилетия наред. Освен родния ни български и държавния украински, мнозина използват руския като основен език на общуване. Това е пряка последица от пропагандата, наложена през годините“.

В рамките на изказването си по време на дискусията журналистката разказа и за българската гимназия „Г.С. Раковски“ в Болград. „През 1858 година българските колонисти в Болград и околните села изпращат писмо до молдовския княз Никола Богориди с молба да се открие училище за пълно средно образование за българските деца. Те са искали техните деца да бъдат образовани. Благодарение на тях се създава това прекрасно учебно заведение, което възпитава поколения изтъкнати български деца – хора, станали част от възраждането на България“.

По-късно обаче регионът попада под румънско и/или съветско управление. Тогава българският език е бил забранен. По време на румънското управление в гимназията активно се изучавал румънски език, а 90% от преподавателите били румънци, изпратени от властите. При съветската власт положението било същото – българският език не се изучавал.

„Едва през 1993 година, две години след като Украйна става независима, българският език отново се въвежда в гимназията като задължителен предмет.
Днес там се изучават български език и литература, история, традиции и обичаи. Към училището са създадени ансамбли за народни танци и песни – „Хоро“, „Здравец“, разказа Валерия Скорич.

Тя отчете, че гимназията продължава да функционира активно – децата участват в български фестивали, пътуват до България, опознават своята прародина: „Това е много важно и вдъхновяващо“.

Бесарабската българка разказа и за открития през 1997 година в Болград Областен център за българска култура – държавна институция, финансирана изцяло от бюджета на Украйна, както и самата гимназия: „Центърът работи и до днес. В него има музей, библиотека с български заглавия, редовно се организират чествания по повод 3 март, 24 май и 6 септември. Хората празнуват българските празници с гордост. Това ясно показва, че Украйна не потиска, а подпомага българите и българската култура“.

Миналата година Скорич направила интервю с преподавателка по български език и литература от Българското неделно училище „Джон Атанасов“ в село Мануйловка, Запорожка област. В момента то е затворено, защото селото е окупирано, а младите хора и преподавателите напуснали района. Тази преподавателка сега живее в София и чака деня, в който териториите ще бъдат деокупирани, за да може училището да възобнови дейността си, обясни журналистката.

По думите ѝ в момента има съпротива срещу демонтирането на руските паметници, има известни спорове и недоволство, но това е естествен процес. „Тази съпротива, това отрицание е първата стъпка към приемането на правилното решение, а именно да поставим паметници на нашите дейци. Хората преминават през различни етапи: отрицание, гняв, тъга, депресия, и едва след това идва приемането. Искрено се надявам, че днес хората в нашия регион вече вървят именно по този път. Защото според мен мнозина дори не осъзнават защо се борят за запазването на руската култура в региона. Те го възприемат не като защита на пропагандата, а като пазене на спомени от живота им: срещи, празници, първа любов. Те го свързват с лични емоции, а не с факта, че тези символи всъщност изпращат послание към Русия, че тук я чакат“.

Хората, които разпространяват лъжи и вярват в тях са малцинство - на мнение е Скорич: „просто са много шумни и този шум създава илюзия за мнозинство“.

Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.

Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.

В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.

От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.