Родова памет

site.btaНа гости на българската общност в Извоареле в Румъния

На гости на българската общност в Извоареле в Румъния
На гости на българската общност в Извоареле в Румъния
Снимка: БТА

Извоареле е община с едно село, разположена на 100 км от Букурещ и на 21 км от Зимнича, най-южната точка на Румъния. Тук живеят около 2300 души. Малко са, но са сплотени. 

„Всъщност са 1500-1800 души. Другите са заминали да работят в чужбина или в градовете - в Букурещ и Александрия”, разказва един от основателите на Асоциацията на българското малцинство в Извоареле „Български извори” Михай Леку и допълва: „Всички семейства имат български корени. Няма изключение. Но в семействата има хора, които са от други населени места - като майка ми например, която е от Търговище. В моето семейство всички останали са българи - баби и дядовци, прабаби, лели”. 

От неофициални източници и от разкази на някои стари хора в Извоареле се знае, че тази общност на българите в Румъния датира от времето на османското владичество. Група български хайдути преминават Дунава и се укриват със семействата си в горите, които се разпростирали някога по цялата територия на окръг Телеорман (име, което може да има значението на „луда гора” от турски език „deli orman”), по-точно в района между Зимнича и Гъуричиу - старото име на Извоареле (до 1965 г.). Не се знае със сигурност откъде точно са дошли първите българи, населили района, в който се намира сега село Извоареле. Предполага се, че са от Плевенско или Габровско.

Днес тук има училище и детска градина с около 70 деца, църква, културен дом, кметство, поща и др. В сградата на старото училище се помещава малък музей на селото, който пази занаятчийски предмети от едно време, по инициатива на учителя Йон Василица и с подкрепата на местни жители, дарили изложените предмети.

„В миналото жените предяли, тъкали, шиели и бродирали, а мъжете се занимавали с кожарство, ковачество, обущарство, стругарство и зидарство - професии, които днес се практикуват малко или изобщо не, тъй като младото население вече не се интересува от тези занаяти”, разказва Михай Леку.

Днес животновъдството е основно занимание на хората тук. Те имат няколко стада овце, в домакинството се отглеждат свине и птици, основно за собствена консумация.

Интересен факт е, че имената с български произход все още се използват тук за обозначаване на различни места, като например „Салкъма” (Salkama) - местност в провинцията, където някога е имало акациева гора. Имената на някои много стари местности, съседни на Извоареле, cъщо имат български произход: Suhaia (от фразата „suhoto miasto” - сухото място), Smardiosa (миризливото място), Cervenia - червеното място).

/ИКВ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:20 на 24.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация