site.btaКулинарен фестивал на сладката баница събра българи от различни краища на Румъния в село Извоареле

Кулинарен фестивал на сладката баница се проведе в сградата на Културния дом в румънското село Извоареле. Той беше организиран от асоциация "Български извори" с подкрепата на Съюза на банатските българи в Румъния и община Извоаереле.

Събитието започна с молитва за здраве и благословение, отправена от протойерей Кирил Синев - свещеникът на българите в Румъния. 

“За мен е изключителна радост да се върна в Извоаереле. Казвам да се върна, защото още във времето, когато бях студент и следвах Теология в Букурещ, идвах в Извоареле всяка година с представителя на българската патриаршия отец Петър Тотев. На празника Св. Трифон Зарезан през февруари. И сега, когато аз съм представител на българската патриаршия в Букурещ, за мен е изключително емоционално да се върна отново тук, на това прекрасно място”, сподели Синев пред гостите и участниците във фестивала. Той благослови храната и ястията, приготвени специално за събитието. 

Празникът продължи с богата програма от песни и танци. На сцената се изявиха фолклорни ансамбли на български общности от Извоареле, Брънещ, Бъйлещ, Костещ и други части на Румъния.

Докато се наслаждаваха на изпълненията, гостите на фестивала имаха възможност да опитват и традиционни български ястия, специфични за българската общност в Извоаереле, приготвени по автентичен начин и по стари рецепти, предавани през поколенията от майка на дъщеря. На дълги маси бяха наредени гозби с картофи, с лук, печени гълъби, риба с ориз, сушена риба, рибник, чушки с чесън, кисели краставички, каша, сладко от смокини, различни видове пити, боб в гърне и много други.

“Това е пита с брашно, вода, сол и сода бикарбонат. Направила съм и пита с квас. А тази пита, която виждате с цветята, обикновено се правела, когато в дома на гости идвала кръстницата. Питата се слагала на масата с пържено пиле и когато дойдело детето да се запознае с нея, тя отчупвала малко пита и малко от пилето. Много хубав обичай. Още се пази. Обичай на българите в тази част на Румъния”, разказва за БТА Фелиция Върбан.

“За фестивала приготвих вкусотии, които знам от моята баба. Баница с тиква. Сладкиш с масло и сладко и солена торта, ние я наричаме “кисел хляб”. Наронен обикновен хляб, с яйце и сирене, който се пече. Слагаме и кръст, защото сме православни християни”, споделя на свой ред Тодорка Стойчу. Обяснява ми, че името “Стойчу” идва от “Стоичков”, но клати отрицателно глава, когато я питам дали има роднинска връзка с футболиста Христо Стоичков.

Свои гозби на празника изложиха и гостите от България -  от Народно читалище “Петър Парчевич” от село Асеново, община Никопол. Те бяха направили сиропирана баница с локум и кексово тесто, линцерови сладки, утасана мазница с орехи, медени сладки със захарна паста, баница с ябълка, с мак, с локум и с тиква. 

Кулминацията на празника беше конкурсът за най-вкусна баница с тиква. Задължителното условие за участие беше ястието да е приготвено с точени домашни, а не с купени кори. Журито, съставено от ръководителите на фолклорните ансамбли и от Огнян Илиев, първи секретар в Посолството на България в Румъния, единодушно открои първенеца - баница номер 6, приготвена от Василика Пънку. Втора награда получи Дорина Келяну, на трето място се нареди Анджела Роман. 

Всички дами, участвали в кулинарната част на фестивала, получиха дипломи и подаръци - точилки, ръкохватки, съдове за готвене. 

Събитието имаше и специално обособен кът за местни занаятчии, които демонстрираха на публиката как се правят калпаци, кошове, метли, конски сбруи и цървули. 

“По професия съм шофьор, но от четири години правя калпаци. Един калпак ми отнема около три часа. Наследих тази традиция от дядо ми и от баща ми. Това е мисия, която трябва да продължа”, разказва за БТА Иван. Казва, че е бил в България много пъти. Още по времето на Тодор Живков и Николае Чаушеску. “Ходя в България веднъж на всеки две години. Имам роднини в Драгомирово, в Свищов”, казва с усмивка Иван. 

Спомени пази и Дана Косак Флоренца. “Дана е моминското ми име. Косак е на мъжа ми. А Флоренца на български би звучало като Флоренция. Със съпруга ми много пъти сме идвали в България. Имаме роднини и приятели там”, разказва жената и ми посочва една черно-бяла снимка, поставена до сцената на фестивала - оказва се на майка й, когато била мома. По думите на Дана “най-умната и най-хубавата в селото”. На отсрещната стена е окачена друга снимка - на нейната леля.

“Едно време Извоаереле се казваше Гъуричу. Селото е на 300-400 години. Основано само от българи. Животът преди 30-40-50 години беше по-добър. Сега останахме ние, старите, младите заминаха по други страни. Ходят да работят, тук няма какво да правят”, казва Дана. Била е в Никопол, в Русе, на връх Шипка. 

“Много обичам да ходя в България, защото съм българка. Взех си един влах за мъж. Едно време момичетата не можеха да се женят в друго село. И аз нямах право. Но ме пратиха да уча в друг град и  така срещнах моя мъж. И го направих и него българин”, смее се Дана. У дома си пази сандък с носии от едно време. Част от тях бяха включени в дефилето на традиционни български костюми на фестивала. 

“Искахме да покажем най-редките и най-старите носии на българската общност в Извоареле. Някои от тях са на 150-200 години”, сподели пред публиката основателката на асоциация “Български извори” Бианка Василе, докато деца, девойки и жени дефилираха по и пред сцената. Гостите на фестивала имаха възможност да разгледат и мини изложба със стари дрехи и снимки на хората, на които са принадлежали.

“Изложбата е като огледало на миналото. Това е наследството на нашата общност. Не само дрехите са стари, но и снимките. Те са на нашите прадеди”, сподели Бианка Василе, която също беше облечена с автентична риза на 150 години. 

Фестивалът завърши с български песни и хоро на приятелството и с пожеланието догодина събитието да има продължение. 

/СГ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:38 на 22.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация