Историята трябва да се познава, за да не се повтаря, заяви пазителят на подземния град в Кукъс, Североизточна Албания, Африм Ценай

В североизточния албански град Кукъс тунели, предназначени да поберат 15 000 души, образуват това, което местните наричат „подземен град“. 

Дълги между пет и седем километра и дълбоки 30 метра, тунелите са строени през 80-те години на ХХ в. по време на комунистическия режим в Албания и представляват укритие в случай на заплаха. 

Из подземните галерии ни развежда човекът, който организира обиколките в тях – Африм Ценай. Той казва пред БТА, че е получил грижата за подземния град „по наследство“, тъй като баща му е бил офицер, който е живеел със семейството си в непосредствена близост до вход към тунелите.

Дебелите около метър и половина стени и двоен таван крият сложна система от добре вентилирани коридори, които водят до различни помещения. Ценай се движи с бързина из коридорите, които казва, че обикаля често с групи туристи, и разказва за разпределението на стаите в големия бункер.

Той ни показва генератори на електроенергия, телефони, душове и обрисува болнични помещения, както и общи пространства, където хората са можели да се срещат.

„Сега може и да не изглежда така, но за времето си това място е разполагало с най-напредналото оборудване, за да може хората да оцелеят при евентуална заплаха“, казва той. 

Мъжът допълва, че най-големият страх по време на комунизма в Албания е била възможната атака от страна на Югославия, с която Албания граничи по това време, и най-вече евентуалното използване на атомно оръжие, затова в подземния град в Кукъс са били взети всички необходими мерки. 

В тази връзка той показва газови маски, празни вече складове за оръжия и други помещения, свързани със сигурността на тунелите, както и наблюдателници, от които е можело да се следи за подозрителни обекти и евентуални заплахи. 

В привидно еднаквите и на места потънали в разруха и влага помещения той посочва военен щаб с маса, където да се разглеждат военни карти; медицинска лаборатория за проверка на храната за евентуална отрова; място за полицаи, оборудвано с огледално стъкло и дори килии. 

Ценай допълва, че всичко това показва и суровостта на комунистическия режим в Албания по това време, който се е готвел за евентуално нападение от хипотетичен външен враг и е подлагал влизащите в бункера на строги проверки. 

Ценай обяснява пред БТА, че разрухата в тунелите, които все пак остават недовършени, се дължи на омразата на хората, избухнала след падането на строя през 1991 г. Това става причина и за изселването на неговото семейство от къщата близо до началото на тунелите.

Ценай казва, че се опитва да дава своя принос, като сам развежда хората из тунелите и продължава да разказва за времето, в което са строени, както и за причините за изграждането им. „Историята трябва да се познава, за да не се повтаря“, подчертава той.

Репортер – Магдалена Димитрова

Оператор – Владимир Шоков

Монтаж – Силвия Пешева

/ИХ/