Априлското въстание роди героизъм, велики подвизи и доблест, но също мъченическо свидетелство и изповядване на вярата, каза патриарх Даниил

Априлското въстание роди героизъм, велики подвизи и несравнима доблест, но и мъченическо свидетелство, и изповядване на вярата. Днес историческата ни памет ни връща столетие и половина назад във времето, към пролетта на 1876 г., когато православният български народ преживя своето своеобразно възкресение, заявявайки пред управляващата го тогава османска власт и пред целия цивилизован свят волята си за свобода и независимост. В неравната си битка за свобода нашите предци бяха водени от чувството за достойнство на народ с хилядолетна и славна история, спомените за която столетията под иноверна власт не бяха успели да заличат, каза в своя благослов, приветствие, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил на тържественото Общобългарско събрание за 150 години от Априлското въстание в Българската академия на науките (БАН), което е под патронажа на президента Илияна Йотова.

Той отбеляза, че събитията от април 1876 г., героизмът и трагедията на въстаналите за своята свобода наши предци, са кулминация на започналото много преди това българско духовно и национално Възраждане, в което нашият народ беше воден и напътстван от своята Православна църква. Неговата духовна и културна памет, и народностна свяст бяха съхранявани грижливо от православното родно духовенство: знайните и незнайни свещеници и монаси, които не изоставиха повереното им от Бога паство и в тежките дни и месеци на Априлското въстание. През всичките тези героични дни нашето православно духовенство беше редом до своите братя и сестри по вяра и род - като сигурна духовна опора и морален стожер на народа ни в неговата битка за свобода. Защото идеалът за свободата и достойнството на човешката личност е органическа част от християнската вяра и християнския светоглед, с които православният ни народ живее още от далечните дни на покръстването - на обновяването му за нов живот чрез кръщелния купел и приемането му в Църквата Христова.

Подвигът от април 1876 г. доказва, че нашите предци не са били просто пасивни участници в историята. Православната ни вяра отхвърля историческия фатализъм или детерминизъм, който изключва човешката свобода и осъжда на бездействие човека. Ние вярваме в Божия промисъл за човека, при който човек твори историята, съучаства в нейната промяна, сътрудничи си с Бога за постигане на крайната цел на историята - спасението на човека. Днес се прекланяме пред спонтанната саможертва, скланяме сърца и умове пред онази „безумна“ храброст, която обаче беше израз на истинска любов към ближния. Нашите предци не издържаха да гледат повече как народът ни страда обезправен под чуждо владичество, не искаха нашите сънародници да бъдат третирани като втора категория хора, те искаха свободна и независима, „чиста и свята“ държава. Април 1876-та доказва, че дори когато историята завършва като трагедия, от тази саможертва, от съзнателната борба с неправдата, се ражда нова надежда, която в случая е увенчаната с успех Освободителна война, каза патриарх Даниил.

Той подчерта, че Априлското въстание роди героизъм, велики подвизи и несравнима доблест, но и мъченическо свидетелство, и изповядване на вярата. „Светите Баташки и Новоселски мъченици са зримо доказателство за това. Докато батачани се скрили в църквата и се готвели за отчаяна съпротива срещу обсадилия ги враг, турците хванали свещеника им, отец Петър и му отрязали главата. Дошъл ред и на отец Нейчо. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи, защото знаели, че ако той се огъне и мнозина от народа ще последват примера му. Свещеникът отказал. Започнали мъченията: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му… Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: „Чалма или брадва?” Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната чалма. Накрая отрязали едното му ухо, но оттам кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на другите клетници. Летописец се потрудил да състави подробен списък на всички известни нему имена на страдалци от Батак, от единия прочит на които сърцето се свива. Там срещаме имената на деца сукалчета от по на няколко месеца до 15-годишни младежи“, каза българският патриарх.

Според него вопълът на невинните страдалци и особено онези, които от всичко имаха за най-свидно своята православна вяра и християнска чест, за които не пожалиха дори живота си, се издигна до Божия престол и наклони Божията милост към народа ни. Техният подвиг и историята на Априлското въстание опровергаха онези, които бяха движени от логиката „свободата не иска екзарх, а иска Караджата“. Именно страданието на мъчениците и доблестта на тогавашния български екзарх Антим при събиране на сведения за жестокостите при потушаване на въстанието и изпращането на свои разноски представители за запознаване на европейските правителства с положението на народа ни, както и проявената изключителна архипастирска грижа и отговорност за поверения му народ по време на Цариградската конференция в края на 1876 г., доведе до това трагизмът на Априлското въстание да се претвори в стратегически успех довел до освобождението на България.

„Възкръсналият от мъртвите Господ Иисус Христос, по молитвите и ходатайството на светите Баташки и Новоселски мъченици, винаги да излива над нашия народ богатството на Своята благодат и милост. По примера на техния подвиг и свидетелство за Христовата истина да укрепи и нас в живот според православната ни вяра, да очиства сърцата ни чрез покаяние и да ни направи причастници на Своя небесен мир! Да имаме винаги пред очи техния подвиг и саможертвата на всички загинали в Априлското въстание през 1876 г.“, с тези думи завърши словото на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил в БАН.

Репортер - Димитрина Ветова
Оператор - Нешо Миладинов
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова
/ТП/