Изложба в Букурещ показва красотата на традиционните носии на банатските българи в Румъния

Народни носии на банатските българи от Винга и Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния са изложени в Музея на румънския селянин в Букурещ и могат да бъдат разгледани от жителите и гостите на града до 17 август. Те са от частната колекция на Емилиан Мадоша, а куратор на изложбата е музеографът Хорациу Силвиу Иля.

„Много от носиите, които виждате тук, ги няма в нито един музей в Румъния. Те са уникати. Те са произведения на изкуството. Тази изложба трябва да бъде документирана в музеографията на Румъния“, сподели при откриването директорът на Музея на румънския селянин Вирджил Щефан Ницулеску. Той побърза да допълни, че общността на банатските българи е малка, но много силна и е успяла да съхрани своята идентичност през времето.

Носиите са символ на тази идентичност. Всяка нишка разказва отделна история. Цветни и богато украсени с пайети, мъниста, панделки, злато и сребро, те са единствени по рода си в света. Дамският костюм например може да тежи до 20 килограма, шиел се е изцяло на ръка и има поне десет орнаментирани части. Тук се крие и едно от обясненията защо българските народни танци са по-пъргави и бързи, а тези на банатските българи в Румъния с по-бавни и с по лесни стъпки. Теглото не позволява голяма динамика и свобода на движението.

„Когато видях носии на банатски българи за първи път, бях като омагьосан“, спомня си Емилиан Мадоша. В интервю за БТА той казва, че не е имал намерение да става колекционер. Започва да ги събира в края на 90-те години. Вдъхновява се от красотата им и от един албум от 1985 г., където са представени носии от цяла Румъния, включително на малцинствата.

„В началото купувах, като обикалях селата, по-късно се появи Фейсбук, започнах да купувам и в интернет. В колекцията имам от почти цялата страна и от почти всички малцинства“, споделя гордо румънецът.  

Колекционирайки носиите, той събира и късчета от историята на българите от Банат.

„Те имат носии, които носят само в определен момент от живота си – например по време на годежа. Носията на девойкота, която е сгодена, има повече орнаментика. Това показва, че тя вече е „заета“, обяснява румънецът.

В къщата, в която живее в малко село в окръг Арад е отделил една стая за своята колекция и е направил импровизирана експозиция в нея.

Изложбата в Букурещ включва 12 костюма.

„Пет женски от Винга, пет женски от Дудещи Веки и по един мъжки от двете села. Трудно ми е да кажа с точност колко са стари, но датират някъде от периода между двете световни войни“, обяснява Емилиан Мадоша.

С известна доза тъга той споделя, че такива носии вече не се правят, макар че все още се намират в почти всяка банатска къща в Румъния. Банатските българи в северната ни съседка ги обличат най-вече на Великден и на храмови празници.

Репортер - Мартина Ганчева
Оператор - Илко Вълков
Монтаж - Емил Граничаров  

/АБ/

Към 10:54 на 06.04.2026 Новините от днес

Тържествена научна сесия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с Държавна агенция „Архиви“, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Институтът за исторически изследвания при Българска академия на науките

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация